Щастие

Благовест Митков

Алеко Константинов, като си ходел по улицата, погледът му се мятал от фигура на фигура и всяка фигура все повече затвърждавала в съзнанието му, че той е щастливец. Аз не ходя по улицата. Аз си седя пред блока, но и моят поглед се мята от фигура на фигура и всяка фигура все повече ме убеждава, че светът около мене е пълен с щастливци.
Да вземем например Банчев. Миналата сряда му откраднаха шкодичката. И той - щастлив!
- Първо - вика - ми върнаха самочувствието! Щом са я откраднали - това е било кола! Ми аз съм си направо средна класа тогава! И второ - спестиха ми сто и шейсет лева! Щото трябваше да му плащам на таралясника Гражданската отговорност!
И Коцев от горния етаж. И той щастлив. Гледам го връща се от пазара. Купил си пилешки шийки, обаче едно улично куче се нахвърлило върху него, отнело му шийките, но го и ухапало.
- И сега - вика ми - ще ме вкарват в болница и ще ме изследват за бяс. И всичките изследвания - безплатно! Може даже безплатно да ми измерят кръвното и безплатно да ми отрежат апандисита, щото не съм по клинична пътека, а съм по графа "Бедствия и аварии"!
Баба Дона също щастливка! Продала си къщата в родното Долна Секирна. Взела пари и ги дала на внука си, та да плати внукът това пусто парно, дето от три години не го бил плащал и дето все натяквал на бабата, че тя най-много парно хаби. Сега баба Дона грее от щастие и черпи пред входа с домашни курабийки.
Или бай Васил от партера... Той пък щастлив, че си купил холандска риза на килограм, ама ризата се оказала двеста и двайсе грама, та му се хванала за лев и осемдесе!
Изобщо - щастливци!
А аз седя пред блока, погледът ми се мята от фигура на фигура и всяка фигура все повече затвърждава в съзнанието ми мисълта, че щом сме такива щастливци, майната му на такова щастие!