Широк прозорец към тогавашна Европа
140 години от издаването на в. "Дума на българските емигранти", чийто продължител е ДУМА
/ брой: 130
Петър Бъчваров
На 10 юни т.г. се навършват 140 години (10 юни 1871 г.) от излизането на в. "Дума на българските емигранти", издаван от Христо Ботев.
Негов продължител е съвременната днешна ДУМА, която бе основана от журналиста Стефан Продев, който бе и нейн главен редактор.
Така днешната ДУМА носи не само заглавието на Ботевата "Дума", но е и неин приемник по дух, патриотизъм, проповядвайки и левите социалистически идеи, които е споделял и Ботев. Той е и първият разпространител на тези идеи в България и запознат с тогавашната социалистическа литература, включително и с "Капитала" на Маркс. В този контекст би следвало да отбележим и определим
Ботев като социалист-утопист
имайки предвид, че социалистическите идеи в този период още не са били разработени и усвоени от обществото в стила на класическия марксизъм.
Но за онази епоха социалистическите идеи, разпространявани от Ботев и чрез вестник "Дума", са били голям прогрес и културен факт за българската емигрантска журналистика в Румъния и оттам и за тогавашна Европа. Вестникът се издавал в печатницата на дядо Димитър Паничков, български печатар, патриот и съмишленик на Ботев. В своите спомени дядо Паничков казва, че след излизането на първи брой на "Дума" "българите се сепнаха от този вестник и захванаха да уважават Ботев".
Във връзка с избухването на Парижката комуна Ботев написва "Символ-верую на комуната" и заедно с Величко Попов, учител в Галац, го изпращат с телеграма до председателя на Парижката комуна. Величко Попов е бил приятел и съмишленик на Ботев относно социалистическите идеи и заедно през 1871 г. във връзка с комуната основали т.нар. бюра на комуната в румънските градове, на които Величков става първия секретар в Галац. В тези бюра те оставали преписи от "Символ-верую". Ето и текста на "Символ-верую":
"Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светлият и животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на всички хора и обща собственост върху всички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител на недъзите на обществото.
Чакам събуждането на народите и бъдещий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г. Хр. Ботйов"
Някои изследвачи на Ботевото творчество смятат, че защитата, която Ботев е направил на Парижката комуна, може да се сравни със защитата, направена й от Маркс. Затова статията "Смешен плач", публикувана във в. "Дума" е
явление рядко в световната литература
Там Ботев е разкрил своя мироглед, своя темперамент и цялата си пламенна натура.
Във в. "Дума" на Ботев са отпечатани едни от най-известните и проникновени с патриотизъм и народолюбие статии като "Петрушан", "Народа вчера, днес и утре".
Така още в първия брой на "Дума" в статията "Наместо програма" пише: "Българинът, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока като е по-вехта) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя предаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови."
А в статията "Петрушан" Ботев казва за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа гордо: "Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането. Сънливият тиранин залитна на трона от думите: "Болгаристан въстана."
За излизане на народа ни от турското робство и тиранията на турската азиатска държава и за някои тенденции за един дуализъм с Турция, Ботев казва в статията си "Народа вчера, днес и утре" следните напътствени думи: "Нашият народ има свой особен живот, особена физиономия, коя го отличава като народ - дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от общественият живот ще развие той, дайте му, или поне не бъркайте му се да се освободи от това варварско племе, с което той няма нищо общо и ще видите как ще той да се устрои."
Даже и Васил Левски следи с интерес "Дума" и когато броят се забавя на 27 октомври 1971 г., пита Данаил Попов: "Дума" престана ли (издума ли се)?" Тези думи - "издума ли се", Левски взема от програмата, която Ботев обявява в "Дума" и писал:
да издумам всичко, що се е набрало в гърди
Васил Левски е бил голям почитател на Ботевата поезия. В личното си тефтерче Левски е записал стихотворението "На прощаване", без първите 9 стиха, навярно откъснати страници от тефтерчето. Левски е знаел и стихотворенията "Делба", "В памет на Хаджи Димитър", "Зададе се облак тъмен", които си е записал от Атанас поп Хинов от Плевен. Тези песни са пени от Левски, който е бил и пръв разпространител на поезията на Ботев.
Въобще Левски винаги се е интересувал от съдбата на Ботев. И когато един ден пристигнал в Румъния и попитал за Ботев, му казват, че е в затвора, Левски веднага организира освобождаването му.
Такива бяха двамата титани българи: Левски - велик революционер с чистотата на светец, а Ботев - гениален поет-революционер и мислител от европейски мащаб.
Във в. "Дума" са отпечатани много от стихотворенията на Ботев като "Хайдути", "Борба" и така българите научиха, че Христо Ботев е поет, но и високо оцениха революционната му дейност и с неговите огнени слова тръгнаха на бой за свобода през 1876 г., през Априлското въстание.
Първият вестник на Ботев - "Дума", излиза в Браила през 1871 г., всичко 5 броя, и престава да излиза поради заболяването на Ботев и на печатаря дядо Паничков едновременно и поради настъпилото от този факт безпаричие.
Името на Ботев като редактор е подписано в първия брой на "Дума" с революционният псевдоним "Х." "Д." Чавдар. Какво означава "Х." "Д." е неизяснено! Някои го тълкуват като Хаджи Димитър.
Ботевият вестник "Дума" е изиграл голяма роля по онова време за възхода на революционните освободителни идеи в България и сред българските емигранти в Румъния. Пламенното слово на Ботев и неговите революционни призиви са подготвяли възрожденските идеи във всички сфери на българското общество и така назряват условията за едно всеобщо въстание, каквото е било Априлското всенародно въоръжено въстание през 1876 г., което е венец на революционната борба за освобождението на Родината майка.
На второ място, чрез "Дума"
журналистиката се издига на по-високо ниво
чрез стила и изразните средства на Ботевата стилистика. Въобще Ботевият стил създаде и съвременният български литературен език. И на трето, но не последно място по значение, широкият ботевски поглед на всестранно развита личност, на книжовник, революционер и общественик "Дума" става широк прозорец към тогавашна Европа.
Така българите са се приобщавали към европейската култура и цивилизация, а Ботев е бил връзката с напредничавата мисъл в Русия и против руското самодържавие и закостенялост.