22 Юни 2025неделя08:56 ч.

Широк прозорец към тогавашна Европа

140 години от издаването на в. "Дума на българските емигранти", чийто продължител е ДУМА

/ брой: 130

visibility 1126

Петър Бъчваров

На 10 юни т.г. се навършват 140 години (10 юни 1871 г.) от излизането на в. "Дума на българските емигранти", издаван от Христо Ботев.
Негов продължител е съвременната днешна ДУМА, която бе основана от журналиста Стефан Продев, който бе и нейн главен редактор.
Така днешната ДУМА носи не само заглавието на Ботевата "Дума", но е и неин приемник по дух, патриотизъм, проповядвайки и левите социалистически идеи, които е споделял и Ботев. Той е и първият разпространител на тези идеи в България и запознат с тогавашната социалистическа литература, включително и с "Капитала" на Маркс. В този контекст би следвало да отбележим и определим

Ботев като социалист-утопист

имайки предвид, че социалистическите идеи в този период още не са били разработени и усвоени от обществото в стила на класическия марксизъм.



Но за онази епоха социалистическите идеи, разпространявани от Ботев и чрез вестник "Дума", са били голям прогрес и културен факт за българската емигрантска журналистика в Румъния и оттам и за тогавашна Европа. Вестникът се издавал в печатницата на дядо Димитър Паничков, български печатар, патриот и съмишленик на Ботев. В своите спомени дядо Паничков казва, че след излизането на първи брой на "Дума" "българите се сепнаха от този вестник и захванаха да уважават Ботев".
Във връзка с избухването на Парижката комуна Ботев написва "Символ-верую на комуната" и заедно с Величко Попов, учител в Галац, го изпращат с телеграма до председателя на Парижката комуна. Величко Попов е бил приятел и съмишленик на Ботев относно социалистическите идеи и заедно през 1871 г. във връзка с комуната основали т.нар. бюра на комуната в румънските градове, на които Величков става първия секретар в Галац. В тези бюра те оставали преписи от "Символ-верую". Ето и текста на "Символ-верую":
"Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светлият и животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на всички хора и обща собственост върху всички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител на недъзите на обществото.
Чакам събуждането на народите и бъдещий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г. Хр. Ботйов"
Някои изследвачи на Ботевото творчество смятат, че защитата, която Ботев е направил на Парижката комуна, може да се сравни със защитата, направена й от Маркс. Затова статията "Смешен плач", публикувана във в. "Дума" е

явление рядко в световната литература

Там Ботев е разкрил своя мироглед, своя темперамент и цялата си пламенна натура.
Във в. "Дума" на Ботев са отпечатани едни от най-известните и проникновени с патриотизъм и народолюбие статии като "Петрушан", "Народа вчера, днес и утре".
Така още в първия брой на "Дума" в статията "Наместо програма" пише: "Българинът, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока като е по-вехта) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя предаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови."
А в статията "Петрушан" Ботев казва за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа гордо: "Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането. Сънливият тиранин залитна на трона от думите: "Болгаристан въстана."
За излизане на народа ни от турското робство и тиранията на турската азиатска държава и за някои тенденции за един дуализъм с Турция, Ботев казва в статията си "Народа вчера, днес и утре" следните напътствени думи: "Нашият народ има свой особен живот, особена физиономия, коя го отличава като народ - дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от общественият живот ще развие той, дайте му, или поне не бъркайте му се да се освободи от това варварско племе, с което той няма нищо общо и ще видите как ще той да се устрои."
Даже и Васил Левски следи с интерес "Дума" и когато броят се забавя на 27 октомври 1971 г., пита Данаил Попов: "Дума" престана ли (издума ли се)?" Тези думи - "издума ли се", Левски взема от програмата, която Ботев обявява в "Дума" и писал:

да издумам всичко, що се е набрало в гърди

Васил Левски е бил голям почитател на Ботевата поезия. В личното си тефтерче Левски е записал стихотворението "На прощаване", без първите 9 стиха, навярно откъснати страници от тефтерчето. Левски е знаел и стихотворенията "Делба", "В памет на Хаджи Димитър", "Зададе се облак тъмен", които си е записал от Атанас поп Хинов от Плевен. Тези песни са пени от Левски, който е бил и пръв разпространител на поезията на Ботев.
Въобще Левски винаги се е интересувал от съдбата на Ботев. И когато един ден пристигнал в Румъния и попитал за Ботев, му казват, че е в затвора, Левски веднага организира освобождаването му.
Такива бяха двамата титани българи: Левски - велик революционер с чистотата на светец, а Ботев - гениален поет-революционер и мислител от европейски мащаб.
 Във в. "Дума" са отпечатани много от стихотворенията на Ботев като "Хайдути", "Борба" и така българите научиха, че Христо Ботев е поет, но и високо оцениха революционната му дейност и с неговите огнени слова тръгнаха на бой за свобода през 1876 г., през Априлското въстание.
Първият вестник на Ботев - "Дума", излиза в Браила през 1871 г., всичко 5 броя, и престава да излиза поради заболяването на Ботев и на печатаря дядо Паничков едновременно и поради настъпилото от този факт безпаричие.
Името на Ботев като редактор е подписано в първия брой на "Дума" с революционният псевдоним "Х." "Д." Чавдар. Какво означава "Х." "Д." е неизяснено! Някои го тълкуват като Хаджи Димитър.
Ботевият вестник "Дума" е изиграл голяма роля по онова време за възхода на революционните освободителни идеи в България и сред българските емигранти в Румъния. Пламенното слово на Ботев и неговите революционни призиви са подготвяли възрожденските идеи във всички сфери на българското общество и така назряват условията за едно всеобщо въстание, каквото е било Априлското всенародно въоръжено въстание през 1876 г., което е венец на революционната борба за освобождението на Родината майка.
На второ място, чрез "Дума"

журналистиката се издига на по-високо ниво

чрез стила и изразните средства на Ботевата стилистика. Въобще Ботевият стил създаде и съвременният български литературен език. И на трето, но не последно място по значение, широкият ботевски поглед на всестранно развита личност, на книжовник, революционер и общественик "Дума" става широк прозорец към тогавашна Европа.
Така българите са се приобщавали към европейската култура и цивилизация, а Ботев е бил връзката с напредничавата мисъл в Русия и против руското самодържавие и закостенялост.
 

Поскъпване от 5 до 40% за две седмици

автор:Дума

visibility 7190

/ брой: 111

Всички основни храни са поскъпнали след 3 юни

автор:Дума

visibility 7751

/ брой: 111

България с най-висок риск от бедност в ЕС

автор:Дума

visibility 4631

/ брой: 111

Предлагат данък върху свръхпечалбите на банките

автор:Дума

visibility 7095

/ брой: 111

"Турски поток" отпада от отказа на руски газ

автор:Дума

visibility 3843

/ брой: 111

ЕК с наказателна процедура срещу Испания

автор:Дума

visibility 7382

/ брой: 111

Доналд Тръмп одобрил атака срещу Иран

автор:Дума

visibility 6326

/ брой: 111

Накратко

автор:Дума

visibility 6426

/ брой: 111

Страшна смешка

автор:Мая Йовановска

visibility 7166

/ брой: 111

Совата не е това, което е

visibility 6943

/ брой: 111

Не е нужно да сте марксист, за да четете Маркс

автор:Дума

visibility 5953

/ брой: 111

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ