Шефът на БНБ раздвоен за еврото

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев е раздвоен дали България ще успее да се качи на бързия влак за еврото. Той смята, че влизането в паричния съюз през 2024 г. е хем реалистично, хем амбициозно. Това се разбра от изказване на Радев по време на уебинар на Американската търговска камара в България (AmCham). Целта на България е да остане възможно най-кратко в чакалнята на еврозоната (Валутно-курсовия механизъм ERM II), в която влезе на 10 юли. "Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната", посочи управителят. Той обаче направи доста уговорки за датата. От тях се подразбира, че един от най-големите рискове е правителствата в следващите години да не изневерят на политиката на фискална дисциплина, защото равнището на бюджетния дефицит е един от числовите критерии за влизане в еврозоната, записани в Договора за функциониране на ЕС. Допустимият минус в бюджета е 3%, но текстовете на договора допускат известна гъвкавост при еднократни кризисни обстоятелства като сегашните.

Въвеждане на еврото през 2024 г. би било "реалистично, ако поддържаме стабилната си фискална и парична позиция". "В същото време е и донякъде амбициозно - имайки предвид необходимостта от покриване на маастрихтските критерии, от изпълнение на ангажиментите след присъединяването към ERM II, както и от разрешаване на сложни логистични и административни въпроси", добави управителят на БНБ. Той обяви, че по данни от миналата седмица покритието на валутния борд е 160%. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление "Емисионно" в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации. Управителят на БНБ обяви още, че не се планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. Ако се налага, централната банка ще обяви допълнителни мерки, свързани с капиталовите изисквания, заради очакванията за ръст на лошите кредити в кризата.