ШАРЕН ВЛАК СЕ КОМПОЗИРА-А-А
Вече 40 години детската железница е една от най-живописните забележителности на Пловдив
/ брой: 47
Тръгва веселото влакче, но не изпуска пара, не се чува парната свирка с познатото "пуф-паф", защото локомотивът не работи нито с твърдо гориво, нито с електричество. Това е напълно екологичен транспорт! Локомотивът се движи... с мощна батерия!
И се понасят трите изписани вагона, политат цветя, пъстри пеперуди и нарисувани герои от приказки. Звучат любими детски песни. Във влакчето пътуват деца с родителите си, с бабите и дядовците си.
Всички пътници са усмихнати - очаква ги едно необикновено преживяване, едно пътуване за удоволствие! Пасажерите са вперили очи в красивата околност на Младежкия хълм в Пловдив (Джендем тепе) - най-високото, 307 м, където се носи това необичайно влакче!
Детската железница в Пловдив е открита през 1979 г. ООН обявява: 1979-а - Международна година за детето. В чест на 35-та годишнина на ДПО "Септемврийче" и Първата детската асамблея "Знаме на мира", в която се включват деца от 79 държави, се строи железницата "Знаме на мира". В работата се включват ученици, студенти. Помагат с доброволен труд и гражданите на Пловдив. Ентусиазирани са всички, защото изграждат едно съоръжение за удоволствие, за наслада на малки и големи.
През 2016 г. бе отбелязана 150-та годишнина на Българските държавни железници. В 1866 г. България се сдобива с първия си железопътен транспорт от Русе до Варна с междурелсие от 1435 мм. Сетне железопътната мрежа у нас се разраства и обхваща страната ни. През 1915 г. тя се разширява с изграждането и на теснолинейни жп линии с междурелсие от 600-750-800 мм.
Развиването на нашата индустрия налага изграждането на теснолинеен жп транспорт. Първата теснолинейка от 44,5 км от Радомир до Дупница е открита на 4 март 1916 г. Строят още такива теснолинейни железници, които се ползват както от промишлеността, така и от гражданите. И техният брой става 37!
Дълго време железопътният транспорт е единственият в България. Той е достъпен, евтин, надежден. Но днес вече не притежава тези качества. Шосейните връзки направиха голям скок напред, създадоха се предимства за развитието на автобусния и камионно-товарния транспорт, който безспорно е по-бърз и по-независим. Но той не е по-евтин, а бързината му е съпроводена с доста пътни инциденти, катастрофи, материални и човешки загуби.
Сега железопътният ни транспорт е в тежка и голяма криза. Той не е предпочитаният, не е вече и толкова сигурен, нито пък е надежден. Западна у нас промишлеността, пренебрегнати от държавата са и железопътните ни връзки. Днес остарелият ни жп транспорт често е опасен както за пътниците, така и за околната среда, през която се движи. Какъв ще бъде неговият живот, как ще се развие?
Времето ще покаже, но надеждите ни не са големи. От многото теснолинейки днес у нас действат само три: теснолинейната линия на БДЖ от гара Септември до Добринище, железницата "Пионер" в Кърджали и Пловдивската детска железница "Знаме на мира".
И трите железници имат красиви трасета. С особена прелест е родопската - от гара Септември до гара Добринище. Тя свързва Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила, Пирин. Минава през живописни мостове, тунели, има спираловидни изкачвания, водостоци и е едно истинско красиво преживяване.
Пловдивската детска железница също изживява криза по време на прехода. Двадесет години тя не работи, в разруха са нейните съоръжения. След 1989 г. и тя запада, като всичко у нас, и е закрита! Пак е открита на 22.IХ.2007 г. Същата година е изцяло реконструирана, локомотивът й е снабден с мощна батерия.
Отново тръгва детският влак от гара Пионер. Там има истински перон, два коловоза и светофар. Сега вече е построена и рампа, за да бъде влакчето достъпно за деца и възрастни с увреждания. Дължината на трасето е 1000 м, а междурелсието е 600 мм. Релсите за Пловдивската детска железница са от теснолинейката Кочериново- Рилски манастир, която е закрита през 1954 г.
И тя е била много живописна. Необходима за промишлени и граждански услуги. Днес също би била чудесна атракция, но неуправиите у нас докараха дотам, че държавата ни стана бедна и неспособна да си позволи такъв туристически лукс, който би бил радост както за българите, така и за чуждестранните ни гости. А и надали ще се намери богат български или чуждестранен спонсор - благодетел, който да възобнови тази теснолинейка в красивата Рила планина!
Пловдивската детска железница тръгва от гара Пионер, минава мост, прелез с бариери, тунел, който служи и за депо на влакчето. След тунела, чиито стени са изрисувани като дълбоко море, следва естакада - изкачване на трасето под формата на шестица. Идва спирка Снежанка, после следва гара Панорама. Тук влакчето спира съвсем близо до двора на една от къщите, покатерили се на тепето.
Локомотивът прави маневра. Поканени са пътниците да слязат и да се разходят, да се нарадват на живописния панорамен изглед на град Пловдив - един от най-красивите градове в света, да си направят снимки за спомен.
Машинистите са с дълъг трудов стаж, а има и отлични екскурзоводи. Те с удоволствие разказват на децата за устройството на влакчето, обясняват как се управлява то. Скоростта му е 8,5 км в час, а пътническите места в трите вагона са за 50 души.
Отново по същия път влакът се връща на гара Пионер. Железницата прави по 5-6-7 курса на ден, а обиколката трае 25 минути.
Днес децата ни пътуват повече с коли. Често за някои от тях детското влакче може да се окаже първото качване и пътуване по железница. Затова е добре такъв маршрут, такова мероприятие да бъде планирано и включено в програмата на деца и ученици не само от Пловдив, но и от страната.
Наред с другите интересни и красиви забележителности на Пловдив, и детската железница е един любопитен и незабравим туристически обект, една наслада от красотата на пловдивското Джендем тепе - Младежкия хълм.
Добре е родители и учители да помислят как да осъществят това истинско железопътно приключение за своите деца. С него и те самите ще се върнат в детските си години, когато пътуването с влак беше радост, удоволствие, запознаване с нови хора и с красиви места от нашата Родина.