Шапки долу пред виното, бирата е... за бръснене

Тази партия не иска власт, но винаги я взима. Без избори при това. По право и всяка година горе-долу по едно и също време. Иначе бяга от политиката като дявол от тамян. Членовете й наброяват почти 1000 души, но пък поддръжниците й са над 5 милиона българи. Със сигурност това е единствената партия у нас, чиято членска и симпатизантска маса постоянно расте. Расте и хубавее. Първо, защото не се занимава с политика. И второ, защото жените в редиците й непрекъснато се увеличават, казват едни от основателите. Всички членове на тази партия са почитатели на веселието и обичат виното. Въпросната формация е учредена преди малко повече от 15 години - на 21 декември 1996-а, в дома на Иван Лулейски от симитлийското с. Черниче. Освен знамето, чашата е истинският символ на Винената партия.


Днес Винената партия е стъпила на три континента - Европа, Америка и Азия. С членски карти в организацията могат да се похвалят американци, чужди дипломати, на опашка се редят все повече македонци и гърци. Освен в региона на Симитли партията отдавна има свои почитатели и членове от различни краища на страната. Сред най-върлите активисти са "винени глави" от София и Бургас, казват от партията. И споделят, че разстоянието, пътните и атмосферните условия не са пречка за редовното участие на всички в "тежки" конгреси, винени "революции" и други партийни мероприятия.

С червено вино - към розово бъдеще

Така гласи един от девизите на Винената партия. Ценителите на божествената напитка си имат и други крилати мисли, които очертават облика на формацията им. Основно правило, с което трябва да се съобразяват всички, които желаят да станат членове, е да спазват устава и нормите на поведение. Най-важните изисквания са "Стой далеч от политиката!" и "Не се напивай, независимо колко си изпил!" Опиянението е важно, но напиването е позор и всеки сам трябва да скъса членската си карта при подобно "провинение", казват "винените глави". Не е случайно, че един от девизите на партийците е "Пий за удоволствие, не падай никога под масата".
Мераклиите за членство са длъжни да спазват определен ред и процедура. Трябва да пристигнат в централата на партията в с. Черниче и да представят своя снимка. После им се налага да държат изпит. Трябва да пият с "винените глави", но да не се напият, издават тънкостите ценителите на божествената напитка.
Ако някой съгреши, след като стане член, и наруши постулата "Членовете на партията пият само вино, бирата е за бръснене", на мига получава песнопойка, намира се акордеонист и... Може и дисциплинарното наказание да бъде отменено с помощта на поредното хорово изпълнение.

В царството на виното партийците са като в свои води. Зареждат се позитивно. Помагат им и песните, ноти за които си набавят явно от червения еликсир. Затова издадената песнопойка никак не е случайност, а закономерност, основаваща се на принципите на виненото братство.

Пред виното всички са равни и шапка се сваля единствено на това питие, казват партийците. Когато бъчвите се напълнят и дойде ред за "партийните" мероприятия, те винаги си припомнят миналото. Ей тъй, докато си пийвали, през онези години, когато партиите се роели като мухи, на Иван Лулейски, брат му Георги и още неколцина мъже хрумнало да основат партия. Защото хубавото вино не бива да се пие само от този, който го е произвел, а с приятели. Така хората стават по-задружни. Политиците само ни разделят, дори брат от брата и сина от бащата разкъсват, а ние не правим разлика между пол, възраст, религия, народност, казват мъжете от Винената партия. И се гордеят, че вече близо 40 на сто от членовете им са жени. Така партията ни е по-млада, а и по-красива, признават те. Жените не трябва да знаят как се копае лозе, но разбират от хубаво вино и знаят как се пие то - с отворено сърце и с приятели на една маса, споделят представителите на силния пол.
"Философът" за виното и жените е Георги Лулейски, споделят негови приятели. Бившият централен нападател на "Пирин" не крие, че като спортист е пийвал винце вечер, но нямал проблеми. Когато е с мярка - може, отсичал по време на сбирките бившият футболист.
Развличаме се на срещите, бягаме от проблемите на всекидневието, твърдят представителки на нежния пол, които от години членуват в партията. Не се сърдят на мъжете, че се събират на чашка-две. Напротив, правят им компания. И допълват, че не завиждат на хората, които не могат да си позволят подобни събирания на маса с приятели и руйно вино.

Най-дългата реч е "Наздраве!"

Усвоили я до съвършенство по време на проведения през 2010 г. тежък изнесен конгрес на Охридското езеро. Не било лесно, а и домакините се представили на ниво с отбрани вина. Напоителният форум бил съпроводен от дегустационни заседания на домашно производство. Автобусът от България бил препълнен с "конгресна литература", чийто прочит започвал още със сутрешното кафе. По обяд идел ред на декламациите:
"До гроба ми не слагайте вода.
На онзи свят аз няма да се мия.
Но ако някога възкръсна на таз земя,
червено вино дайте ми да пия".
Сериозният труд по усвояването на конгресните книжа бил високо оценен, а паметното събитие в съседна Македония останало в аналите на партията като Винена революция.
С кратката, но съдържателна реч "Наздраве!" започва и завършва всеки "тежък" конгрес или друго партийно мероприятие. Конгресът по традиция се провежда на 21 декември. В края на м.г. близо 200 души се събрали на "тежкия" форум. За да вземат властта, естествено. Развели знамената - партийното, родния трибагреник и флага на ЕС, приели нови 25 души в редиците и се започнало. Когато политиците отдъхват, иде наш ред - ние командваме парада и хората са доволни, казват с усмивка "винените глави". Дегустация на млади вина, песнопойки, хора, пак дегустации - тежка конгресна програма.
Не липсвали и приятни изненади. За 15-годишния юбилей членовете на Международната академия "Св. Трифон Зарезан" удостоили председателя на Винената партия Иван Лулейски с титлата "Доктор хонорис кауза" - за изключителен принос за утвърждаването и популяризирането на най-веселата партия у нас. За пръв път на този конгрес дама от София се заканила, че и кандидат-депутат ще има партията... Ама, нейсе, клатят глави мъжете. Важното е друго, не политиката, припомнят те. Да сме хора - ей, туй е!
И не спират да си повтарят основните партийни постулати. През зимните месеци да са близо до бъчвите. Да напълнят каните с вино и да седнат на масите. С различни хора по професии и възраст. С които ги обединява любовта към виното и истинското приятелство. За да дочакат Трифон Зарезан, когато отново ще поемат към лозето, което не иска молитва, а мотика... За да даде после грозде, с което да напълнят бъчвите...
"Чрез виното да забравим злото", си повтарят активистите на партията. 
И ако във виното е истината, то Винената партия я е намерила. На нас ни остава само благородно да завиждаме на "винените глави", защото напитката на боговете ги прави по-добри, по-усмихнати, по-весели и най-вече - по-истински...

Наръчник за пиене

Как да се консумира напитката на Дионис и Бакхус, без да се излагаме и без да се напиваме - това е амбициозният проект, над който работят в момента активистите на Винената партия.
Това ще е третата им книжка, която възнамеряват да издадат със собствени средства и сили, след като вече другите две - "Виното е любов, любовта е вино" (сентенции за течния еликсир) и песнопойката "Вино и песен", се радват на успех не само сред членовете, но и сред симпатизантите.
Съществуват тънкости, които превръщат пиенето на вино не просто в консумация, а в специален ритуал, казват от Винената партия. Какъв е аргументът им ли? Опитваме се да бъдем полезни на всички, казват ценителите на напитката на боговете. Виното сближава и обединява, а партията ни е уникална в световен мащаб, твърдят учредителите й.
Винар алкохолик няма, казват още те.
Според познавачите сред тънкостите при пиенето на вино е начинът, по който се държи чашата - в никакъв случай за кръглата част, а за столчето. Така виното остава с подходяща за консумация температура, а не се затопля от дланта на ръката. Запазва се и уникалният му аромат, защото иначе има опасност да се смеси с ухания от ръцете.
Сред практичните съвети например е този при употребата на червено вино да не сте облечени със светли дрехи. Така ще избегнете срама, ако се накапете. Но това не трябва да се случва - грехота е да се погубва дори частица от руйната напитка, съветват "винените глави".

Притча за мярката

Случило се отдавна. Решил един човек да направи вино, греяно вино за студените дни и нощи. Направил огнище под дървото, стъкнал огън и сложил на него гърне. Дълго държал гърнето на огъня, но не получил и капка вино. Отишъл при знахаря и му поискал съвет.
- Отрежи дървото, под което си направил огнището, насечи го и с тия дърва поддържай огъня. Тогава ще получиш толкова вино, че съдовете няма да ти стигнат.
Човекът така и направил - отсякъл дървото, нацепил го и започнал да хвърля дървата в огнището.
А това дърво било дом за четири живи същества - скорец, папагал, тигър и дива свиня. Рано сутрин те се разпръсвали, но на залез слънце се връщали при дървото и прекарвали нощта под неговата закрила. Тази вечер, както всяка друга, те бързали да се приберат вкъщи. Пръв долетял скорецът. Като видял какво е сполетяло дома му, от мъка се хвърлил в огъня. Веднага закапало вино от гърнето. Втори бил папагалът. И той, като видял родното дърво да гори в огнището, обезумял от мъка и се хвърлил в огъня. Още по-бързо закапало виното. Трети пристигнал тигърът. Като разбрал, че е останал без дом, с рев се хвърлил в огъня. Последна дошла свинята. И тя като другите, извън себе си от мъка, се хвърлила в огъня. Виното потекло на струя от гърнето. Зарадвал се човекът, че много вино получил.
Казват, че от този ден виното получило главните си свойства от тези четири горски животни. Затова, когато човек изпие една чашка вино, речта му става жива и весела като песента на скореца. След втората чаша още повече се развеселява, но става креслив като папагала - напъва се да пее, и то с цяло гърло. След третата чаша се чувства като тигър: започва да се хвали и да се заяжда, размахва юмруци и с рев иска да покаже, че няма по-силен от него на света. И в края на краищата се превръща в свиня. Нито себе си помни, губи разсъдък, не разбира кое е добро и кое е лошо.
Затова и нашите предци пиели виното с мярка.

Химн на Винената партия

Във виното, майко, истината е.
Във виното, майко, бело, цървено.
Имаме ли вино - весело ни е.
Немаме ли вино - тъжно, тъжно е.

Припев:
Винена е наща партия,
хубава е, майко, весела.
Винена е наща партия,
истинска е както виното.

Винаги с Трифон лозе кроиме,
кроиме го, майко, и наричаме:
"Ой ти, лозе, лозе щедро ни бъди,
бъчвите ни с руйно вино напълни.

Припев:...

Във виното, майко, истината е.
Във виното, майко, бело, цървено.
Имаме ли вино - весело ни е.
Немаме ли вино - тъжно, тъжно е.

Припев:...

Текст Димитър Янев
Музика и аранжимент Димитър Динев