29 Март 2020неделя02:39 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Сезонът на геополитическите рокади

Евразия вече не е само някакъв географски термин, а понятие със сложен и многопосочен политико-икономически и военен смисъл

/ брой: 123

автор:Петър Герасимов

visibility 1201



Провалът на една "отработена схема"

Преди броени месеци неофициалният център за политически диверсии, скрит някъде из дебрите на официален Вашингтон, приложи в Украйна добре отработената латиноамериканско-арабска схема за сваляне на законната власт и установяване на марионетно правителство, кълнящо се във вярност към добрия Чичо Сам. В конкретния случай операцията се ръководеше - според оценките на много авторитетни медии - лично от зам.-шефа на  дипломацията на САЩ, небезизвестната г-жа Виктория Нюланд, извънредно енергична, псуваща по мъжки дама, която "не за първи път", както твърди солиден английски всекидневник, се занимава с рязане на президентски глави и организиране на проамериканско "политическо театро".
От първи поглед схемата задейства успешно и в голямата европейска държава: президентът, изплашен за живота си, се укри в Русия, а на власт се оказаха група яйцеглави русофоби, странни политически продукти, отгледани на добре наторявана доларова почва. Дотук всичко изглеждаше благополучно за групата Нюланд и сие, после нещата взеха неочакван обрат: стратегическият полуостров Крим обяви независимост и се присъедини към Руската федерация. Същевременно югоизточната част на страната, населена предимно с рускоговорящи украинци, пламна в гражданска война, президентските избори на 25 май, чиято функция беше да легализират поставените в коридорите на властта псевдополитици, на практика се оказаха провал, защото милиони хора (пак от споменатата част на Украйна) бламираха изборния процес.
По всичко личи, че изразходваната огромна сума (данните говорят за похарчени над 5 милиарда долара) за политическото "префасониране" на Украйна не е довела до очакваните резултати. Въпреки хитроумните машинации и организиране на озверели демонстрации на киевския "Мегдан Независимост", въпреки факта, че през 1991 г. Украйна първа обявява независимост в рамките на СССР и че в края на същата година в луксозната правителствена резиденция Белоснежная Пушча президентите на Руската федерация, на Украйна и Белорусия слагат с подписите си кръст на бившия СССР и обявяват създаването на ОНД (Общност на независимите държави).
Неуспешната операция в Украйна буквално озвери консервативните елементи в САЩ и Западна Европа: цялата вина за провала бе прехвърлена незабавно към Русия и в света на медиите се завихри такава антируска пропаганда, каквато не беше виждана от годините на Студената война. Не само това: Вашингтон и ръководителите на ЕС незабавно обсъдиха "строги санкции" срещу Москва, мерки, насочени главно към разклащане икономическата независимост на руската държава. Заговори се дори за такива дългосрочно-хитроумни акции като изкуствено сваляне на световните цени на природния газ и петрол с едничката цел - финансово дестабилизиране на Русия. Подобни намерения незабавно откликнаха в световните борси, курсът на рублата се разклати, а анализаторите заговориха за възможност от рецесия в руската икономика.
На практика след неуспеха на Киевския сценарий острието на атаката бе пренасочено към Москва, към сърцето на Русия. И какво се случи?

Отново изненада!

Огромен Китай, който доскоро пазеше като че ли нарочен неутралитет по въпросите на украинската криза, и както образно се изрази коментатор на Си Ен Ен, "ходеше на пръсти около проблема Украйна", подаде ръка на икономически застрашената си североизточна съседка.
 В  супермодерния крайморски мегаполис Шанхай бе подписана най-голямата сделка в историята: 30-годишни доставки на руски газ за Китай на стойност 400 милиарда долара. Новината стъписа всички западни политически играчи без изключение: антируският вой спадна почти до нула като при махване на диригентска палка, а американско-полският, доста амортизиран вече проф. Бжежински (който от десетилетия си изкарва хляба, като погребва комунизма) внезапно започна да говори, че въпросът с Украйна би трябвало да се реши на преговори Вашингтон-Москва. Съгласете се, доста обидно за яйцеглавите "лидери", настанени в Киев: те просто ще трябва да козируват на общото решение на Белия дом и "мно-о-ого омразния" Кремъл.
Всичко това обаче е само външната страна на събитията от последните дни. Някак си внезапно светът стана свидетел на една мащабна геополитическа промяна - ясно очертаното оформяне на две мощни политически зони: от една страна - евразийската, от другата - тази на Северния Атлантик и ЕС. Защото, освен могъщото финансово рамо, което Пекин удари на Москва, този жест съвпадна със съвместни военноморски учения КНР-Русия край бреговете на Шанхай и с изявления на президентите Си Цзинпин и Владимир Путин, в които правеше впечатление формулата "стратегическо партньорство". И пак в същото време (по повод международна конференция) в Шанхай се стекоха ръководителите на няколко централноазиатски държави, бивши републики на СССР, поддържащи еднакво топли отношения и с Кремъл, и с Пекин. Всички те, без изключение, побързаха да разговарят с ръководителите на Китай и да изразят дългосрочната си приятелска и всестранна ангажираност с могъщия си съсед.
Наистина, наблюдаваме

твърде много съвпадения

в рамките само на два-три дни, за да си мислим, че става дума за случайности. Евразия вече не е само някакъв географски термин, а понятие със сложен и многопосочен политико-икономически и военен смисъл.
На политическите анализатори е добре известно, че почти от началото на новия век Пентагонът поставя Китай като противник номер 1 на САЩ (както във военно, така и в икономическо отношение). След политическото сепуку на СССР (изцяло плод на недодялана икономическа политика) Москва отстъпи назад от позицията на главен противник на САЩ и стана враг номер 2. За четвърт век обаче екипът на Владимир Путин успя да възстанови разклатената военна мощ на Русия, макар че в стопанско отношение може да се желае още много.
На отсрещния геополитически полюс промени няма. Даже нещо повече: икономиката на Североатлантическия блок е разтърсвана от постоянни  финансово-икономически конвулсии, всеки - от пеленачето до древния старец в САЩ, дължи по около 850 долара на Китай. Големи индустриални центрове - като "автомобилната столица" - Детройт, фалират и се превръщат постепенно в градове-призраци.
В заплашително застаряваща Европа положението не е по-розово. Икономическата инерция от славните колониални времена преди Втората световна война все още оказва влияние. Такъв е случаят с Великобритания, Холандия, Франция. Същевременно други държави като Гърция, Испания, Португалия стигнаха до държавни фалити и се наложи да им бъдат хвърляни спасителни финансови пояси.
Разбира се, Германия е всепризнатият могъщ трактор на ЕС, но върху него са се накачулили толкова много обеднели "събратя", че не е чудно моторът да прегрее от претоварване. Обърнете внимание на скорошните призиви на официален Париж: да бъде обмислена идеята за икономически съюз Германия-Франция, който да замени боледуващия Шенген.
А какво е геополитическото съотношение между така оформящите се два глобални центъра? САЩ, Канада и ЕС разполагат общо с около 860 милиона души население (съответно - 313 млн., 35 млн. и 508 млн.) и с територия от около 24 милиона кв. километра (от които на обединена Европа се падат малко над 4 млн. кв. км).
Евразийският геополитически пояс разполага с около милиард и 650 милиона души (от които 1,430 млрд. в Китай) и с територия над 30 милиона кв. километра. В териториално отношение разликата не е голяма - някъде 15-17 процента, но като население отношението е почти едно към две в полза на Изтока. Тук трябва да добавим, че що се отнася до полезните изкопаеми, Евразия е многократно по-богата от Запада.
Що се отнася до икономиката, Китай несъмнено е претендент за икономическа сила номер 1. Прогнозите са, че той ще надмине САЩ през 2016 г., но по много стопански и финансови показатели древната Средна империя е вече на първо място в света и някои анализатори смятат, че огромната азиатска държава ще оглави икономическото съревнование още следващата 2015-а. Един пример: само за миналата 2013 г. бюджетният излишък на КНР е 242 милиарда долара!
Определено може да се каже, че светът вече не е същият: тепърва геополитическите промени ще се обсъждат и анализират. Какво вещаят те - само бъдещето може да покаже.


Китай несъмнено е претендент за икономическа сила номер едно


Подписаната в Шанхай сделка за 30-годишни доставки на руски газ за Китай на стойност 400 милиарда долара стъписа всички западни политически играчи
БГНЕС

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ