Сещаме се за мерки, когато се обърне колата

Хората не са в състояние да спрат поройните дъждове, градушките и другите природни стихии, но те имат възможност да предотвратят последиците от тях. Наскоро прочетох книгата на Алисън Уиър "Кралица Елизабет І". В нея се описват и 7-те поредни прекалено дъждовни дори за Албиона години по време на нейното царуване. Още през първата година големи площи обработваема земеделска земя са залети и реколтата е унищожена. Но както през нея, така и през другите шест няма обаче пострадали селища и човешки жертви. Основната причина за това е, че коритата на реките са грижливо почистени, а бреговете им са укрепени. Това става в края на ХVІ в., т.е. преди повече от 400 г. А сега, в ХХІ в., неколкодневни проливни валежи в различни райони на България причиниха жестоки бедствия, и то не за първи път. Има много предишни случаи, но те се помнят предимно от пострадалите, като например жителите на град Цар Калоян и село Бисер.
Защо се случва това и не се взимат

поуки от минали бедствия

Основната причина е незаинтересоваността и липсата на предвидливост. Те са се загнездили в цялата ни държава и като тумор са обхванали всички институции на централно и местно ниво. Цари почти пълно безхаберие и само когато дойде нещастието, всички започват да се тюхкат и да се питат в недоумение как да се ликвидират последиците от него. А иначе е имало достатъчно време то да бъде предотвратено или поне да бъде в много по-малки мащаби.
Наскоро бях в Сицилия. Там повечето реки са пресъхнали, но коритата им са уширени, удълбани и по-солидно укрепени от тези на Владайската и Перловската река в София. Дори да падне суперпороен дъжд, няма как да прелеят и да излязат от определените им от хората леговища. Населението помни последния случай през 1995 г., когато 3 дни са валяли поройни дъждове, но то даже се е радвало на тях, защото са измили покривите на къщите, улиците и се е наслаждавало на гледката от бучащите в коритата реки. Тогава улиците край тях наистина били крайбрежни.

Ние защо предизвикваме съдбата

Навярно защото забравяме, че предвидливия и Господ го пази. Изглежда, че тази мъдрост не съвпада с българската народопсихология. А трябва да сме подготвени за всякакви изненади на природата. Вярно е, че много селища са обезлюдени, а останалите в тях хора са в напреднала възраст. Но ако се създаде организация, те вероятно ще се включат в почистването на речните корита и деретата. Но не е задължително някой непременно да създава организация за извършването на тези дейности. Жителите на селищата сами трябва да проявят инициатива. Когато водата в реките е силно намаляла, а деретата са пресъхнали, съвсем не е сложно и трудно те да се почистят. Дървеният материал може да се използва безплатно за огрев, вместо да се купува. Това не само че не се прави, но обичайна практика е в речните корита и в деретата да се хвърлят излезли от употреба автомобилни гуми, ненужна покъщнина и други отпадъци. Едва когато дойде бедата, всички се сещат, че и сами са можели да си помогнат. Определено е по-добре, вместо след бедствието да изриват калта от къщите и дворовете си, преди това да са почистили и укрепили речните корита и деретата.

Разбира се, вина имат и институциите

Много язовири са дадени на концесии, но не се упражнява контрол върху спазване на изискванията за тяхното стопанисване. Поради това концесионерите се ръководят почти единствено от използването на язовирите като средство за печалба. Повечето от тях са превърнати в рибарници и това наистина носи високи доходи, защото рибата вече е по-скъпа от месото. Но за да ограничат разходите си, те не наемат специалисти по хидрология, които да следят за състоянието на язовирната стена и съоръженията по нея.
Другият проблем е свързан със свлачищата. По принцип е известно къде те съществуват и на кои места могат да се появят нови. Но те трябва не само да се знаят, а и да се укрепват. Начините за тази цел са известни - подпорни стени, метални мрежи, залесяване с растителни видове, които имат дълбоки и широки коренни разклонения. Към тях трябва да се прибави и методът на анкерно укрепване, който е българско изобретение и е приложен за първи път при изграждането на магистрала "Хемус" още през 1984 г., а странно защо сега не се използва, въпреки че е показал висока ефективност.
Друг проблем е изсичането на горите. Дърветата са естествен регулатор на водната маса от дъждовете и топящите се снегове и почвата. Когато те липсват, земята буквално става плячка на пороите, които помитат всичко по пътя си. А освен че гората планово се изсича, без винаги това да бъде последвано от залесяване, съществуват и многобройни незаконни сечища.
Изводите са повече от ясни.

Не трябва да се осланяме на надеждата

че няма са бъдем сполетени от нови бедствия. Глобалното затопляне е факт и то нанася чувствителни промени в климатичните условия - поройни дъждове, засушавания, градушки с големината на ябълки, стихийни ветрове, а дори и торнада, нещо непознато доскоро по нашите земи. Затова в България трябва да се провежда политика за предотвратяване на тяхното въздействие. Измислени са ракети не само за борба с градушката, но и за разпръскване на буреносни облаци. Тяхното използване е по-евтино, отколкото струва да се ликвидират последствията от нанесените от тях поражения. Също така по-евтино е да е почистят и укрепят речните корита, отколкото да се възстановяват щетите от наводненията. По-евтино е да се изградят съоръжения за укрепване на свлачищата, отколкото след като те се задействат и поломят къщи и пътища, да се влагат средства за тяхното възстановяване. По-евтина е една застраховка на имуществото - къщата, обзавеждането, земеделските площи и добитъка, отколкото след тяхното унищожаване от природните бедствия са необходимите пари за тяхното повторно създаване. Предвидливостта винаги дава много по-добри резултати, отколкото необходимите и похарчените средства за ликвидиране на последствията от проявената немарливост и неоправданото безгрижие.