Дневен ред Четиринадесет часа и петдесет и пет минути от живота на селските предприемачи
Семейство Рипати- милионери от селкооп
В малките градчета и села няма вериги супермаркети. Търговията там се върти от магазините, в които се продава всичко – и храна, и дрехи, и промишлени стоки…Точно това е селкоопът.
/ брой: 248
Юрий Лвов
“коммерсант-деньги”
8:40. Високият бряг на река Чусовая. Утрото е свежо и прозрачно. Нищо не предвещава, че днес ще бъде един безумен петъчен ден. Но сега е петък, значи безумие наистина ще има – привечер. Ще продължи цялата събота и неделя. Другояче не преминава летният уикенд в магазина на семейство Рипати, в двуетажната къща с надпис „Продукти” в село Боровково, на 40 км от Перм. Семейство Рипати ще подтичва от касите към цвърчащите тигани с беляши (вид пирожки) и кренвирши в тесто, от кеговете за наливна бира към емайлирания съд с домашно приготвена сельодка. Семейството ще бъде обзето от объркани чувства: от едната страна са приходите, от другата – умората и разбирането, че можеш да се измъкнеш от тази въртележка само ако заминеш далеч оттук.
Но, докато виладжиите отработват последния за седмицата работен ден в Перм, главата на семейството - Сергей Рипати има възможност да отскочи до гората и най-после да открие нещо не за щанда, а - за душата. Огромният бернски зененхунд радостно разгръща тревата, докато стопанинът застила дъното на кошницата с прекрасни трепетликови манатарки.
9:30. Съпругата на Сергей — Ирина — от три часа вече е на крак. Приготвен е тасът с тестото, омесена е каймата, а времето, което би могло да се нарече нейно свободно време, е посветено на обхождането на терена. Всичко е близо до магазина: домът, банята, градината, къщичката за игра на внуците. Има още една неголяма къща с яма за зеленчуци и работилница; тук живее работникът – помагач, когото е по-удобно да наричаме Борис, отколкото да произнасяме истинското му узбекско име. Всичко е без особени красоти, но направено с ум. Входът в голямата селска къща, почернял отвън, е през пруста, до него е свинарникът с две прасета и ограденото място за тридесетина кокошки: да не забрави да ги нахрани и да събере яйцата, за които в магазина се записват на опашка – по 10 рубли за бройка. В дома тече евроремонт: отлично решение, не на последно място от гледна точка на маскиране на жизнения стандарт. Тоалетните навсякъде не са външни, а нормални. И банята също. В съблекалнята пред банята се върти, разбуждайки се, 27-годишният син Антон. Тук му е по-удобно не само да спи, но и да свири на китара.
10:20. — Какво е положението с майонезата със зехтин? Трябва да се купи още. „Малборо“ – един стек, „Голд Бир“- два по четири! — гръмко се провиква Ирина, а Сергей едва успява да записва.
Без вкарване на стокови позиции в компютъра, който никога не се изключва, все едно не може да се мине. Семейството се премества в бронирания кабинет под стълбата, където на четири монитора се вижда случващото се в магазина и на подстъпите към него. Селкоопът, между впрочем, приема пластмасови карти, за удобство в търговската зала са поставени и меки фотьойли. Сергей се приготвя за Перм, преброява парите. Доста солидна пачка. По-голямата част ще отиде за погасяване на кредитите, без които не биха могли нито да оборудват магазина, нито да купят нов пикап Toyota Hilux. Част от парите е за доставчиците на стоката. Въобще днес, когато епохата на дефицита вече отдавна е в миналото, проблемът не е да намериш стока, а как да я продадеш. Затова доставчиците правят отстъпки в търговията на дребно. Целият бизнес е на доверие: записвай кой колко и на кого е длъжен.
11:05. Сергей замина, Ирина се захваща с готвенето. Кренвирш в тесто (20 руб.), беляш (30 руб.), пирожка с лук и яйце (22 руб.) и с картофи (20 руб.) — това е черешката на тортата в бизнеса. А освен това домашно осолената херинга, сланината с чесън и пачата. Освен администрирането на бизнеса и управлението на персонала, три-четири пъти на ден Ирина застава до готварската печка в просторната кухня на втория етаж на магазина. „Синергия“— отговаря тя с неочаквана дума на въпроса ми: защо стопанката на предприятието има нужда от това.
На първо място маржът на печалбата от ръчната изработка. За беляшите е 100%. За пирожката с картофи – около 300%, тъй като себестойността й е равна почти на нула. Собствената кулинария е важна и от гледна точка на безотпадното производство. Прасетата изяждат всичко, което не става за преработване. И в крайна сметка и самите те се превръщат във фирмена сланина и пача.
Главната илюзия, с която се разделям при запознанството ми с магазина на Рипати е представата, че всяко трудолюбиво и умно семейство може да избяга от градската суета и да се приюти до високия бряг на Чусовая и, като вложи от порядъка на 7 млн. рубли в строителството на двуетажния магазин, има ежемесечен оборот до 3 млн. рубли през лятото и двойно по-малък през зимата при средна рентабилност от 30%. Ирина и Сергей са професионалисти в търговията. Макар че, както тя казва навивайки сръчно ивиците тесто върху кренвиршите, когато са се запознали със Сергей преди 34 години в предприятие на отбранителната промишленост в Екатеринбург, тя работи като електротехник по въоръжаването на летателните апарати, а той – техник по настройка на стругове с ЦПУ. След това Сергей служи в Германия — свири на саксофон в оркестъра. После живеят в Перм – бедно, без собствено жилище, с малката Лена, по-голямата сестра на Антон. Ирина заминава да учи счетоводство в икономическия факултет на Пермския университет. След като го завършва, Ирина работи като началник на диспечерска служба в хладилния комбинат. По-нататък следват различни търговско-снабдителни фирми. През 1990-те години най-накрая започват със съпруга си бизнес за доставка на продукти. В резултат на това към средата на 2000-те имат търговски опит, който забележимо надвишава заработения капитал. Купуват имот с къща в Боровково. След това откриват лавка, купена за 45 хил. руб. Скоро става ясно, че в града с откриването на нови магазини на хранителни вериги и засилване на конкуренцията, дребната търговия все повече се затруднява, но на село се наблюдава обратното – търсенето расте. В района на Боровково влизат още три села, при това е трудно да се предположи, че в Боровково в обозримото бъдеще ще се открие супермаркет от веригите супермаркети.
15:20.Пристига Сергей. Антон и Боря разтоварват пикапа. Част от товара е сладолед и още някои неща, които в това време доставчиците докарват в хладилник-замразител. В общи линии, около половин час бягане с препятствия под краката и с тежести в ръцете. Подреждат алкохола по полиците и хладилниците.
Отиваме в кабинета – стоките трябва да се вкарат в базата данни.
18:00.В магазина има наплив на хора. Ирина едва успява да сваля от кухнята подносите с кренвиршите в тесто, Сергей и Борис осигуряват доставянето на стоката, Антон с продавачката Таня сноват зад щанда. Освен членовете на семейството в магазина работят четири наемни продавачки. Работят срещу 3% от печалбата, но минимум за 500 руб. на ден. Неотдавна имаше рекордна съботна продажба, за 200 хил. руб., и продавачката за един ден заработи 6 хил. рубли – голяма сума за село. Всяка от продавачките е добра позната. Едната, например, е професионален готвач, другата е собственик на близката ски-база, през лятото за нея е мъртъв сезон, ето защо подработва. Специална е, разбира се, Рима – родната сестра на Ирина. Може да „покрие” цялото семейство: а как иначе Ирина и Сергей да заведат в Турция, както са обещали, внучката първокласничка, дъщерята на Лена.
20:40.Антон включва електрическата китара към преносимия усилвател с колонка и над Чусова се понасят неочаквано гръмки звуци. Той би могъл да се отскубне от работата, за да ни посвири и покаже на мен и фотографа местните вечерни красоти, тъй като на помощ в магазина дойде сестрата Лена с мъжа си и дъщерите си. Вместо „здрасти” Лена се насочва към кухнята, за да смени майка си до печката, мъжът й се заема с бебето, дори палавницата второкласничка започва да показва на посетителите стоките на втория етаж, където се предлагат всякакви нехранителни стоки - от винтове до прах за пране.
23:15.Петъчният вихър е в разгара си, виладжиите атакуват магазина. Рима поема вълната върху себе си, семейство Рипати, което не може да реши веднага дали да вечеря в магазина или около къщата, най-накрая се захваща с шишчетата. „Всичките чинии са различни, да бяхме седнали като хората “,— жалва се Ирина за вечната липса на време, в конкретния случай – за сервиране. Тя ще поседи около два часа със семейството, после ще поспи малко и рано-рано отново ще се захване с готвенето.
Семейство Рипати е уморено. Мечтата на Ирина и Сергей е да си купят къща в Чехия и два неголеми апартамента, които да дават под наем. За това са необходими около 1 милион долара. Рипати са уверени, че техният магазин с двора и всичките пристройки струва горе долу толкова. Но това е предположение. Точната цифра е следната: за деня, който аз прекарах в магазина, приходите бяха 87 хил. руб.
(PS.Ще напомним, че един лев се равнява приблизително на 20 рубли. Ред РиБ).
Капитализъм по домашному
Ние, руснаците, сме свикнали да считаме, че семейният бизнес представлява всякакъв бизнес, който е организиран от роднини или просто от близки познати! Но това съвсем не е така. Най-важното е, че липсва желание да се погледне как умният, талантливият и предприемчивият човек работи за чуждия, като получава съвсем не такива доходи, каквито би могъл да има при създаването на свой собствен бизнес.
Разбира се, младият начинаещ бизнесмен много по-лесно би се справил с всички трудности, ако с колегата си организират и професионален съюз!
В наше време е доста трудно на медицинският работник, шофьорът или охранителят да започнат свой бизнес, но какво ли не се случва в живота. Ще ви споделя някои идеи за семеен бизнес, няколко примера от живота.
Журналист и програмист могат да създадат свой сървър с мрежова игра. Програмистът ще се занимава с програмното обезпечение на сървъра, с поддържането му в работно състояние, а журналистът ще се заеме с административната работа към самия игрови сървър. Има още един проверен вариант – създаване на интернет сайт. Мениджърът и дизайнерът са добър съюз за създаване на интернет реклама. Дизайнерът ще поеме всички задължения относно творчеството, а мениджърът може с успех да заеме мястото на администратора и да върши цялата административна работа.
Счетоводител и юрист биха могли да отворят кантора, където счетоводителят би могъл да помага на клиентите относно всички финансови въпроси, а юристът ще подскаже как по-правилно да се постъпи от гледна точка на закона в една или друга ситуация.
Педагогът и преводачът са отличен тандем за провеждане на курсове за изучаване на чужди езици (www.bisgid.ru)
Пълният текст е на www.kommersant.ru/money/