Семейните аптеки питат властта: Кой прибира милиардите за лекарства?

Повече от половината аптеки в България са семейни, но до тях стигат едва 27,3% от публичния ресурс за реимбурсирани лекарства. Това твърди Инициативен комитет от магистър-фармацевти, който настоява властта да обясни как ще гарантира оцеляването на независимите аптеки и достъпа на пациентите до медикаменти. Според организацията 51,7% от всички аптеки в страната и над 52% от работещите с НЗОК попадат в категорията на семейните, докато аптечните вериги усвояват значително по-голям дял от средствата. Фармацевтите определят това като сериозен дисбаланс, който според тях трябва да бъде поставен в центъра на дебата за лекарствената политика. 
Новата позиция идва на фона на промени, които могат да засегнат начина, по който държавата управлява цените, реимбурсирането и контрола върху лекарствата. Обсъжда се административно обединяване на няколко структури в здравната система, сред които Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В публичното пространство бъдещата структура вече е определяна като „мега агенция“, но магистър-фармацевтите предупреждават, че спорът не трябва да се свежда единствено до имена и административни схеми. Те искат предварително да бъде ясно как всяка промяна ще се отрази на пациентите, лекарствените дефицити и аптечната мрежа, уточнява "Флагман".

Темата е пряко свързана и с бюджета на НЗОК за 2026 г., който Народното събрание прие на 22 юли. Общият размер на приходите и трансферите по бюджета на Касата е над 5,25 млрд. евро. Към началото на септември публичните данни на НЗОК показват 2447 договора с аптеки в страната. Публичният портал обаче не дава разбивка, която сама по себе си да потвърди каква част от тях са семейни аптеки и каква част принадлежат към вериги, затова процентите 51,7 и 27,3 следва да бъдат разглеждани като данни, представени от Инициативния комитет.
От комитета настояват фармацевтичната грижа да бъде призната като здравна дейност, трудът на магистър-фармацевтите да получи по-адекватно заплащане, а отношенията между независимите аптеки и НЗОК да бъдат преразгледани. Според тях малките обекти имат особено важна роля извън големите градове, където в редица населени места аптеката е сред малкото останали звена от здравната система. Именно затова те поставят въпроса дали сегашното разпределение на публичния ресурс стимулира достатъчно поддържането на аптеки там, където оборотите са по-ниски, но обществената необходимост е голяма.

България вече има приета Национална здравна стратегия 2030, в която отделна политика е посветена на подобряването на достъпа до лекарства и медицински изделия. Документът предвижда по-устойчива лекарствена политика, намаляване на доплащането от пациентите и по-добра координация между контролните органи. Въпросът на семейните аптеки обаче е как тези цели ще бъдат превърнати в конкретни решения при сегашните промени в НЗОК и лекарствената регулация.
Инициативният комитет настоява в обсъжданията да бъдат включени Министерството на здравеопазването, НЗОК, съсловните и пациентските организации, научната общност и представители на семейните аптеки. Фармацевтите искат публична оценка как планираните структурни промени ще влияят върху достъпа до лечение, недостига на медикаменти и разпределението на средствата. Според тях отговорът трябва да дойде преди окончателното пренареждане на институциите, които управляват лекарствената политика.