Селскостопанската реколта е в риск заради топлата зима

"Сезоните се изместиха и топлата зима ще има висока цена с отрицателен знак за селскостопанските производители на България. В момента селскостопанската реколта е в риск по отношение на посевите и трайните земеделски култури, между които е и пшеницата". Това прогнозира вчера председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева, цитирана от "Фокус". По нейните думи засега все още няма замръзване, но в същото време има недостиг на влага заради продължилата неимоверно дълго есенна суша, която е нетрадиционна за Балканския полуостров. Според нея тази година не е възможно да се прогнозира количеството на реколтата, защото към момента няма категоричност, че посевите ще оцелеят до края на пролетта.
На фона на тази тревожност започваме да мислим за цената на хляба, за която изключително голяма роля играе цената на тока, цената на газа и транспорта, каза тя. Тя припомни, че за големите производители цената на тока се покачи още от август 2014 г. Поскъпването пък на таксата "Задължения към обществото" е увеличило с 20% фактурите на фирмите. По нейните думи тези 20% по никакъв начин не са отразени в доставните цени на хляба. В същото време потреблението е свито, посочи Кукушева.
Тя каза още, че цената на хляба не е променяна в последните 25 години, но не защото няма реални възможности, а защото българските хлебопроизводители се съобразяват със свития пазар и с това, че хлябът е основната здравословна храна на най-бедното и средно българско население. Проблемът е в това, че укриването на 20% ставка на ДДС дава възможност два милиона хляба да останат неотчетени и скрити от държавната хазна, обясни Кукушева. Според нея трябва спешно да се разгледа възможността да се поощри "белият" сектор, като това е възможно единствено през диференцирана ДДС ставка на хляба. В противен случай българските чиновници са достатъчно грамотни, за да сметнат какви пари ежедневно губи държавата по сивото трасе. Хляб се произвежда на всевъзможни места предимно през нощта и поради липсата на регистър на транспортни средства за хляб, той се превозва по най-невероятен начин, обясни тя.
Според Кукушева контролните органи от Българска агенция по безопасност на храните трябва да бъдат обезпечени и с автомобилен превоз. Храната е част от националната сигурност на България, каза тя. Според нея заплатите на инспекторите от БАБХ са ниски. "Трябва да си зададем въпроса: какво се случва с парите на българските данъкоплатци, с парите, които плаща хранителният бранш в държавната хазна. Къде отиват нашите пари и защо те не се реимбурсират за изплащане на подобаващи заплати на българските контролни органи", попита тя. Според нея няма как да се приеме за нормално, че директор на дирекция в агенцията взима заплата няколко хиляди лева, а да се очаква, че инспекторът, който контролира производството и търговията с храни, е длъжен да се качи на обществен транспорт, за да провери даден обект.

Изнесли сме с близо 60 на сто повече пшеница

На фона на притесненията за тазгодишната реколта МЗХ отчете силен ръст на износа на пшеница за последните няколко месеца. За периода от 1 юли 2015 г. до 10 януари т.г. са били изнесени над 1,1 млн. т пшеница спрямо малко над 698 хил. т за същия период година по-рано, сочат данните на ведомството. Увеличението е от 58,6% на годишна база.
Експортът на ечемик и рапица обаче продължава да се свива. За същия период износът на ечемик и рапица се стопява със съответно 35 на сто и 44 на сто до 118,5 хил. т и 88,3 хил. т.
За периода от 1 септември миналата година до 10 януари износът на царевица се е свил с над 70 на сто на годишна база до 285,3 хил. т, докато експортът на слънчоглед е нараснал с близо 5 на сто до 88,1 хил. т.