Сега е по-изгодно да се снима в САЩ, Хърватия и Унгария, отколкото у нас

ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ е роден през 1971 г. в София. Завършил е актьорско майсторство за драматичен и танцов театър в Театрален колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Елена Баева и ас. Атанас Атанасов. Работи в Театър "Възраждане", играе в представленията "Три ужасени миниатюри" от Майкъл Грийн, реж. Петър Пейков, "Шерлок Холмс" и един призрак за компания" от Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, "Дуелът" от Иван Вазов, реж. Йосиф Сърчаджиев, "Ало, Ало" от Дейвид Крофт и Джеръми Лойд, реж. Роберт Янакиев, "Двама на люлката" от Уилям Гибсън, реж. Йосиф Сърчаджиев, "Криворазбраната цивилизация" от Д. Войников, реж. Владлен Александров, "Душата ми се моли" от Яворов. Участва и в други спектакли, сред които "Януари" от Радичков, реж. Георги Стоилов, "Фигури при влюбен полет" от Исмаел Жюд и Гьоте, реж. Владо Петков, "Сако от велур" от Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин, "Оркестър "Титаник" от Хр. Бойчев, реж. Андрей Калудов, "Синята стая" от Дейвид Хеър, реж. Б. Панкин, "Другите" от Ж. П. Сартр и Иля Члаки, реж. Александър Великовски, "Железният светилник" от Талев, "Пеперудите са свободни" от Леополд Герш, реж. Юри Статков. Роли в киното и тв - "Момчетата от канафката", "Сива зона", "Американски шерифи",  "Спартак", "Икона", "Ферма за чучулиги",  "Завръщане в къщата на хълма", "Корпорация "Война", "Прилепи", "Капитан Дрейк", "Звездни бегълци", "Мрачна реликва" и много др.


- Как започва сезонът в Театър "Възраждане"? В кои нови постановки ще ви гледа публиката?
- В момента репетираме с проф. Пламен Марков спектакъла "Дванадесет мъже", по старите ленти - през 1957 г. излиза филмът с Хенри Фонда, 1997 г.  с Джек Лемън, 2007 г. Никита Михалков прави същия филм. В пиесата участват колегите от Театър "Възраждане", както и Христо Мутафчиев, и Стефан Мавродиев. При нас ще се казва само "12 гневни", защото играят и жени. През 1957 г. жените не са имали право да са част от съдебните заседатели, за това става въпрос. Но тъй като сме вече 2017 г., спектакълът не е обвързан с конкретен период и жените имат всякакви права. През ноември или декември ще е премиерата. Вярвам, че ще стане много хубав спектакъл.
- В кои други представления от афиша ще продължите да играете и през новия сезон?
- Разбира се, "Вуйчо Ваньо" по Антон Чехов - гениално масивно произведение, фантастична постановка на Григор Антонов, с нея в края на май бяхме на един прекрасен фестивал до Москва, където играхме в имението на самия Чехов. Там, където той е написал "Чайка" и именно "Вуйчо Ваньо". Беше абсолютно неземно усещане! Невероятно! Представлението е много семпло,  изчистено и с добър вкус. Продължаваме да играем постановката на Диана Добрева, с която взехме куп награди, включително "Аскеер" за най-добро представление за 2015 г. "Къщата на гнева" по "Домът на Бернарда Алба" от Федерико Гарсия Лорка. Там играя злата майка - Бернарда Алба. Много силно и въздействащо. Още "Човекът от земята" с Христо Шопов на реж. Георги Михалков, "Ало, ало" - играно над 140 пъти, а все още не може да се закупят билети напред, постановка на Роберт Янакиев. Спектакълът "Последната тайна на Фреди Меркюри" на Ирина Гигова и реж. Съни Сънински бе спрян, защото един колега се разболя, но се надявам да го възстановим в най-скоро време.
- Участвате често във външни продукции, които се снимат у нас, какво е отношението към българите? Има ли някаква промяна отпреди?
- Сега ще имам малка роля в един американски филм с Били Зейн, а по-голямата роля, която също ми предстои, е в италиански сериал - 4 серии, режисьор е синът на Уго Тоняци - Рики. Голямата част ще се снима в България, става въпрос за италиански емигранти в Америка през 30-те години. Тук, в "Ню Бояна", се простират разкошни декори на Ню Йорк, цели улици... Друга част ще се снима в Рим.
Преди години имах удоволствието да съм от тези актьори, които още тогава бяха избирани. В началото отношението беше ужасно, деляха ни - ние, тук, актьорите и ония, там - българите. Известно време, дори от българи към българи имаше неприветливо отношение, но лека-полека нашите хора добиха самочувствие и нещата се нормализираха. Човек да дискриминира други - винаги е проява на ниско самочувствие. Така че  българският екип доби самочувствие и ние,  актьорите, си изискваме уважение, което напоследък получаваме в голяма степен. Виждал съм наш екип да се застъпва за българи и то нееднократно. Да не говорим, че наши професионалисти, които играят в американското, италианското кино, са доста пъти по-добри от техните, включително аз. режисьори, каскадьори... Понякога грешим, тъй като сме доста мнителни - когато някой италианец се ежи, просто такъв му е характерът, той се отнася кофти с български актьори, но така се държи и със свои. Виждал съм италианци да забравят италиански актьор на снимачната площадка, да си тръгнат и той да остане абсолютно сам по нощите. Добре, че българи се бяха върнали и го взеха. 
- Отношението се е подобрило, което е чудесно. А как се оценява трудът ви? Доволни ли сте от заплащането?
- Спрямо нашия стандарт сме безкрайно доволни. Доколкото разбирам, жестоко са паднали цените и в Англия, и в Америка, и в Италия. Нашите хонорари са по-ниски, но не чак толкова в сравнение на колегите ни в чужбина. В Италия за всеки външен филм, който се снима, има минимум от италиански актьори, които трябва да бъдат взети. В това отношение сме назад. Политиците е хубаво да се замислят, защото отдавна живеем с идеята, че те идват в България, защото тук всичко им е безкрайно евтино. Не е вярно! Много американски продукции вече избягват България, защото има много щати като Луизиана, където снимането им е доста по-изгодно.
- Доскоро това наистина се тиражираше като основна причина. Защо тогава чуждестранни копродукции идват според вас? 
- Сега е по-добре да се снима в САЩ, Хърватия и Унгария, където, освен че им връщат ДДС-то, но и 15-20 процента от цялостната инвестиция. Например, ако някой инвестира милион и двеста, 200 им връщат като ДДС и от останалия милион еди колко си - само и само да отидат, така че в това отношение никак не им е евтино в България. Външните продукции, които се снимат тук, получават доста високо качество за парите си. Взимат актьорище като Вальо Ганев - артист с подобно ниво в Америка би им струвал около 6-7 цифрена сума. Политиците биха могли да се замислят какво да направят, за да популяризират  българския пазар и да привлекат повече чуждестранни продукции, защото това е голяма индустрия. С един филм стотици хора идват в държавата. Това са пари, които влизат в нея. Разбира се, у нас има всичко - съчетание на Европа, европрейска архитектура, море, планини, замъци... Българите сме достатъчно многообразни и можем да играем всякакви хора - ето, вие сте руса, красива и светла, а аз - тъмен и мога да играя арабин и всякакъв друг, въпреки че и двамата сме българи.
- Да се върнем към театъра, след т.нар. театрална реформа какво се подобри и какво още повече влоши... Какво се прави сега?
- В Русия, като се каже за някой, че е актьор - отношението на всички е съвсем друго. Познавайки италианския, английския, френския, руския театър, категорично заявявам, че българският театър е на едно от най-високите нива изобщо. От повечето театри в Европа нашият е на много по-добро световно равнище. Като кажем Бродуей, вече си представяме най-великите постановки на света, а 90 процента от тях са изключителни глупости и у нас биха били тотално отхвърлени. Българският театър има нужда, разбира се, от повече пари, също така и от по-сериозен контрол - какво се случва с парите, които биват отпускани. Според мен доста голямо количество от тях отиват по някакви неясни места - това важи по времето на всички управляващи. Няма как да се промени ситуацията, ако наистина някой не стегне здраво положението или някой директор на театър не влезе в затвора... Работя в общински театър, където бих казал, че е доста добра системата - с повечето колеги имаме една и съща заплата, сравнително, и оттам нататък, колкото повече играеш и по-големи роли получаваш, взимаш т.нар. ДМС - допълнително материално стимулиране. И така може да се увеличи сериозно заплатата. Категорично трябва да има и повече пари за театър, защото заплащането на актьорите е изключително мизерно. Непрекъснато го повтаряме, но не са думи това, че културата е изключително важна. Много политици не искат хората да имат отворени очи и да са по-интелигентни, защото така по-лесно се управляват. По-интелигентният народ обаче прави държавата по-добра, а това може да стане само и единствено 100% чрез културата.
- Какви представления се харесват най-много на зрителите?
- Хората най-често искат нещо леко за гледане, да не мислят. Въпреки това обаче, "Вуйчо Ваньо" се пълни, "Къщата на гнева" също, а това са сериозни представления...
- Един от новите спектакли, в които изпълнявате главната роля, е "Господин, сеньор, Дон Жуан" на Арт театър. Работите с известния руски режисьор Александър Великовски... 
- С него се познаваме от 18 години, когато работихме по една постановка на друг руски автор и по Сартър, така че за втори път си сътрудничим. Много добре се разбрахме, нямахме конфликти. Пиесата е интересна... Там Дон Жуан е на средна възраст и се опитва да избяга от легендите, които се носят за него. Следващото представление е на  5 ноември на "Открита Арт сцена на Шипка" в РКИЦ.             



Със Салма Хайек