Сеч

(Продължение от миналия брой)

При едно от посещенията си в Кемерово, тогава в СССР, устроиха лов. Лов на патици. В едно блато или езеро, не разбрах. Предупредиха ме, че ще присъства и генерал еди-кой си, който щял да бъде и нещо като рецензент на моя аспирантски труд. Пак не мога да кажа дали беше блато или езеро, но беше нещо огромно. А там, около и върху него, имаше изградени дървени бунгала, наречени "избушки". В една от тях ни настаниха двамата с професор Сперански, Игор Андреевич. Заслужил юрист на СССР, участник като консултант в Нюрнбергския процес.
Предупредиха ни, че ловът ще започне рано сутринта, а сега да почиваме и да се запознаем с обстановката...
     Какво запознаване, като бяхме на понтон някъде по средата или края на това блато или езеро? Не се минаха може би два-три часа и дойдоха да ни вземат. Генералът бил дошъл, та да се запознае с мен. С Игор Андреевич те се познавали. Ама да ви кажа - истински генерал. Голям и снажен и името му такова - Богатирьов.
    За масата и приказките няма да говоря, само дето не разбрахме кога е дошъл уреченият час за началото на лова. Изведнъж започнаха едни пукотевици, една шумотевица - като на война. Такава, каквато сме я гледали по филмите. Е, и ние се включихме. Качихме се по двама в лодка, а генералът - сам. Колко и какъв е бил уловът - не знам. Разбрах само, че по-голямата част от дивеча е за стола на затвора. За кой точно затвор не разбрах, защото в този район затворите бяха девет.
А после? После разбор на събитието. Е, за него не ми се говори. Отнякъде поникнаха и журналисти, които го разказаха и описаха в стила на Барон Мюнхаузен.
     Присъствах на подобен лов след години на остров Белене. То не беше ловен излет, а поголовен, така да се каже - "сеч". Стреляше се не заради удоволствието от лова, а заради бройката. Или "След мен и потоп!" А в този ловен излет участваха и много "по-първи хора" за времето си. Но без да се обиждаме, трябва да признаем, че май не отстрелът, а ние бяхме свинете.
   
(Продължава в следващия брой)