Се ла ви!

Пиша по поръчение на възпитаници на Пловдивския и други университети, завършили френска филология, но неработещи в тази област. От години в българските училища се учи 90 на сто само английски език, докато в миналото поколения българи са изучавали френски. Например Христо Ботев.
Учебният предмет френски език отдавна е поизтрит от дневниците на училищата в България и учителите по френски от години отиват на улицата. Съвременната училищна система е такава, че по желание на децата, а реално на родителите, се избира за учене езикът на британците, наричани по новому брекзитианци. Сега навред в България се изисква при кандидатстване за работа, даже май и за дърводелец, свободно владеене на английски език. Вече и мераклиите за позиции в кметствата зубрят активно езика, за да могат да заемат длъжност. Английски се учи така масово и заради факта, че хиляди български зрелостници от години се юрват да учат безплатно в британски вузове. Седеммилионна България през последните години има повече студенти на Острова, отколкото Румъния - страна с многократно по-голямо население от нашето. Да не говорим за държави като Чехия, Унгария, Австрия и пр., които не могат да се качат и на малкото пръстче на България до края на века по брой студенти, настанили се в безплатните вузове на Острова. Комай всенародно у нас усилено се учи английски, за всички други езици е въпрос на късмет да се промъкнат в училищата.
И през изминалото лято Регионалният инспекторат по образование в Пловдив надлежно съобщи на сайта си вакантните места за учители. Същата картина като от години - поголовно се търсят учители по английски, само веднъж-дваж бяха обявени места за учители по френски език.
Това е истинското положение с изучаването на френски език в днешна демократична франкофонска България - двадесет и кусур години след историческата закуска на Франсоа Митеран с дисидентите у нас.
Историята заприлича на стар виц. Изпратили някога френски чиновници да проверяват доколко българите знаят френски и те попаднали в село, където две волски каруци не можели да се разминат на пътя заради товарите със слама. И тогава чули  френските чиновници един от каруцарите да вика:
- Жъв упре ли бе, Иване?
- Жъв упре, Стуене! Жъв упре! Отмести се  малко, де! Жъв упре!
- Ей, щом и в селата каруцарите говорят френски, какво остава за градовете! Учат българите здраво френски и това си е. Давай да докладваме на министъра! - ликували чиновниците, на които им се счуло, че каруцарите произнасят на френски известната фраза "Же ву при!" (Моля!)
За това написах тези редове в името на  десетки, а може би хиляди безработни учители по френски. Заради завършилите френска филология, но орисани да ползват езика на Балзак само като магазинерки, продавачки на билети в градския транспорт или като операторки в общинските тоалетни. Където някой мосю би влязъл по наложителност.
Екскюзе моа! Се ла ви!