Сблъсъкът на поколенията в Европа

Наред с дискусиите за вече хроничната финансова криза в Европа и тези за това кой ще плати разходите за справянето с нея, скорост набират и нови политически движения. В т.нар. „периферия“ на еврозоната политиците отправят гръмки обещания за търсене на алтернатива на бюджетните икономии. Страните от „центъра“ пък защитават данъкоплатците от съдбата им да изпълняват неумолимите изисквания за спасяване на страните-длъжници.
По отговора на европейските лидери относно тези нови политически предизвикателства ще се разбере дали паричният съюз ще се стабилизира, или ще се пропука, пише Джийн Фрида, стратег към Moore Europe Capital Management, в статия за Project Syndicate, цитирана от Investor.bg.

Европейският политически елит е непроменен. Имайки предвид, че е преживял Втората световна война, той е наясно с ползите, които мирна Европа ще донесе. През 90-те години на ХХ век различните идеи за европейската интеграция бяха причината за редица от проблемите при сключване на всякакви споразумения. С цел Германия да си осигури подкрепата на Франция за обединението й, Германия се съгласява да участва в паричен, но не и във фискален съюз. Сега Европа изживява последиците от тази Фаустова сделка.

В същото време европейските лидери са притеснени от новото поколение избиратели, които израснаха във времето на падането на Берлинската стена. Вдигането на Желязната завеса пък даде на Запада достъп до необятния пазар на евтина работна ръка в Източна Европа. Последвалото увеличение на предлагането на стоки от Китай позволи на страната да стане член на Световната търговска организация през 2001 г. В резултат на това много от европейските икономики започнаха да изостават.

Европейските лидери се надяваха, че паричният съюз ще помогне на по-слабо развитите икономики в Европа да догонят развитите страни на север. През първото си десетилетие еврото привидно спомогна за постигането на тази цел. Също както евтиното финансиране на ипотечния пазар (но само на хартия) в САЩ предизвика неравенство в доходите на населението, то евтиният капитал от северните страни в Европа ускори икономическата конвергенция на континента.

Поколението след падането на Берлинската стена изглежда, че има поне малко късмет. Неравенството в доходите обаче се влошава постоянно във всички страни-членки. Образованото население извлече ползи от повишилото се търсене във високоплатения сектор на услугите, докато по-необразованите работят в по-нископлатени сектори.

Тежката финансова криза оказа своето влияние, позволявайки неравенството в доходите да се увеличи рязко. След падането на Берлинската стена поколението в Южна Европа пък преживя най-тежкия срив в стандарта си на живот след Втората световна война насам.

САЩ бяха създадени по политически причини, а именно - като опозиция на британския колониализъм. Те съумяха да изградят собствена национална идентичност. За разлика от Америка, страните от Европа се присъединиха към ЕС просто защото искаха да избегнат войната на континента. Този факт беше изтъкван като недостатъчен, за да насърчи общата европейска идентичност. Напротив - това допринесе за процъфтяването на националната идентичност.

Поколението след падането на Берлинската стена е на възраст под или малко над 40 години и не е преживяло Втората световна война. За тях, както за страните-длъжници и страните-кредиторки, различните по вид стратегически цели са много по-смислени.

Населението на страните-длъжници израсна с ползите от икономическата конвергенция. Но за жалост гражданите изгубиха както спестяванията си, така и всякаква надежда. На обратния полюс стои населението на страните-кредиторки. Те мислят как да защитят печалбите си, които са натрупали преди кризата. При всички случаи техните спестявания финансираха безразсъдното харчене на съседите им.

В еврозоната ръстът в неравенството на доходите създаде общество, чиито подозрения относно бъдещето на паричния съюз нарастват с всеки изминал ден. Поколението след войните вече е на 60 и повече години и продължава да старее, а лидерите на тази възраст сякаш не оказват съдействие за подпомагане на интеграцията.

След падането на Берлинската стена много от гласоподавателите стоят встрани от формираните политически партии или съставят свои. По-прагматичните граждани пък се лутат ту между стария политически ред, ту между новите движения. Гражданите са объркани. Активната борба с кризата в Европа рефлектира върху компромисите, които традиционните политически партии са готови да направят в името на това да останат силни въпреки нарастващите различия в поколенията.

В условията на обострена криза политическите революции напоследък избухват за кратки периоди. Те са последвани от нежеланието на поколенията, водени от страховете им за икономически загуби. Те отстъпват пред гнева си на фона на харизматичните гласове на политиците, които се стараят да отговорят на желанията им.

Този пример се повтаря през годините от Френската революция та чак до падането на Берлинската стена. Въпреки че пазарите са сплашени да се подчиняват, то политическите формирования започват да се пропукват.

Засега поколението след падането на Берлинската стена няма към кого да съсредоточи гнева си. Новите популистки партии в Италия, Гърция и Германия оказват влияние върху посоката, в която да се движи политиката, но не и за крайната й цел. Тяхната способност да печелят подкрепата на левите и десните е предпоставка за общия стремеж за възстановяване на защитните национални бариери, които следвоенното поколение разруши.

На фона на това повечето европейски лидери се страхуват техните избиратели да не отхвърлят всички предложения, които са свързани с повече интеграция. Това напомня за класическата дилема на затворника – всички страни ще са в по-добро положение, ако посветят действията си на една обща кауза, но натискът при едни избори ще попречи на политиците да постигнат тази цел. Успехът за ЕС ще дойде след поемането на ангажимент за договорни реформи, било то и с цената на трудни преговори и провеждането на национални референдуми.

Политическите лидери след войната трябва да отговорят бързо и ефективно на предизвикателствата, породени от новите политически движения, докато все още са в начален етап в своето развитие. Ако изчакват твърде дълго, старите принципи ще бъдат възстановени и защитниците на еврото ще останат безучастни.