Съюз нерушим

Леонид Радзиховски

Изказването на Путин за Евразийския съюз направи, както и трябваше да се очаква, силно впечатление на интересуващите се от политика хора.
Първо, отново се очерта Големият проект, без който просто е скучно.
Второ, ясно е, че освен емоционално Евразийският съюз за Русия потенциално е много изгодно начинание. Вярно е, че едно или друго обединяване с Казахстан (16,5 млн. жители) и Беларус (9,5 млн.) не дава кой знае колко на Русия с нейните 143 милиона. Например обемът на обединения вътрешен пазар би надвишил обема на руския едва с 10-15 процента. Но това е само началото... Ако с помощта на Евразийския съюз се появи перспектива за обединение в мащабите на ОНД (с население от близо 300 млн.), това вече ще е съвсем друга история. Тук руската икономика наистина би имала примамливи перспективи - може би това ще е последният резерв на Русия за екстензивно развитие.
Но реалистично ли е такова обединяване, с какви трудности ще се сблъскаме тук?
Първо. В Русия съществува потребност от обединяване с "бившите републики на СССР". Това не са пиар кампании, съществува напълно реално народно усещане. Малцина са наясно как, в каква нова форма може да се направи това конкретно. Още по-неясно - за това дори не ни си мисли! - каква цена ще се наложи да платим за това.
Но заявка има.
И в Русия, и в страните от ОНД всяко обединяване се разбира като скрито "присъединяване към Русия".
Руснаците се чувстват като разделен (разпарчетосан) народ. Оттук се появява рефлекторното желание да се обединяват, "отново да се съединяват" с украинци, беларуси и т.н.
И дори не само това.
Колкото и да е странно, но в огромната, лошо устроена Русия все още много хора имат усещането за "пространствено скъсяване". А на чувството не можеш да заповядаш.
И това засяга не само Крим, за който мнозина говорят така, като че лично на тях там са им отнели къща и са им забранили да ходят там... Има желание да се облече, както би казал класикът, "дългата шуба на казахстанските степи", а и много друго е необходимо за възстановяването на "териториалното равновесие" на Евразия...
Вярно е, че за 20 години тази емоция силно поотслабна, изтласкаха я по-насъщни и актуални теми. Но въпросът е в това, че "бързите теми" идват и си отиват, а вътрешното желание "да възстановим себе си" остава и се връща. И при първия сигнал гръмко се обажда.
Второ. Същото чувство го има и в другите народи от бившия СССР. Особено, разбира се, в Украйна, в Беларус - тук има етническа, езикова, религиозна общност с руснаците. Но подобни емоции съществуват например и в Средна Азия. Да не говорим за етническо-религиозните различия, но те и руския език здраво са го позабравили. Затова пък добре помнят друго - в СССР са живеели къде-къде по-добре! Жизненото равнище е било по-високо, а нивото на дерибействането на местното началство далеч по-ниско. Оттук идва и напълно разбираемото желание "да се родят обратно". Народът гласува за Русия с желание - по всякакъв начин иска обратно в Русия. Готов е дори да отиде под крилото на "робовладелците"-работодатели.
Трето. Народът иска, но елитите от страните от ОНД са против!
Напълно разбираемо.
И в Русия, и в съседните страни всяко обединяване се разбира като повече или по-малко завоалирано "присъединяване към Русия". Очевидно е, че нито един елит няма да се съгласи доброволно (а пък и недоброволно също!) да му бъде понижен статутът! По-добре да си пръв на село, отколкото втори в Рим - така от векове разсъждават всички елити на света (във всеки елит има такива, които се надяват да вдигнат своя лично-корпоративен статут, присъединявайки се към "чуждия чичо" - но не тези "колаборанти" определят поведението на елитите като цяло).
Освен елитите има и политизирана част от населението, съществува "национално мислеща интелигенция", която никога няма да се съгласи да попадне "под властта на Русия". Нещо повече - тези групи често са настроени твърдо русофобски (така се чувства голяма част от населението в Западна Украйна, беларуските националисти и други). За тях националната идентичност - усещана като "антирускост", е сакрална ценност. И те не са съгласни да дадат своето "несуровинно първородство" за никаква петролно-газова каша. (Още повече че кашата така или иначе няма да е за тях...)
В резултат, въпреки 20-годишните разговори за интеграция, нещата си остават съвсем в началото. Дори в отношенията с Беларус - колкото и пищни декорации да издигаха, колкото и да ги срутваха и отново издигаха - реално почти нищо така и не става.
Често дават за пример "успешната интеграция в Европейския съюз".
От тази успешност самите европейци обаче плачат, но не за това е думата.
Първоначално ЕС беше:
а) като минимум двуполюсен, основата беше френско-германският баланс;
б) ЕС се създаваше след най-страшната война, поставила под заплаха самото съществуване на Европа - създаваше се, за да се избегнат опасностите от нови кошмари;
в) в тази "нова Римска империя" от самото начало беше ясно, че нито една страна (етнос, елит, религия) не може, не иска, няма да доминира. Дори и при най-благите намерения да се реализира нещо подобно по нашите широчини е невъзможно - на пространството на бившия СССР няма противовес на Русия. Русия е обречена да доминира - икономически, военно, политически, културно.
Национално-държавната психология на всяка нация обаче е такава, че е оскърбително да се присъединяваш към "някого" - ами да предложат в Руската федерация "да се обединят с Китай заради създаването на най-великата държава в света"! Единственото, което психологически е възможно, е да се обединяваме на "неутрална територия".
В същия този Европейски съюз все по-големи пълномощия се делегират на наднационалните, извъннационалните органи в неутралния Брюксел. Такъв вариант би могъл да устрои държавите от Общоността на независимите държави. А Русия? Ще се съгласи ли Русия заради каквато и да било интеграция да се откаже от част от своя суверенитет? Да предостави власт над себе си - или поне част от тази власт - на надционален орган? В някакъв смисъл това ни връща към "дилемата-1922".
Както е известно, когато се е създавал СССР, е имало два варианта. Първият: всички "съюзни републики" влизат в състава на РСФСР. Това е предлагал Сталин. Ленин бил категорично против - смятал, че ако принудят другите към това, веднага ще започнат нови сепаратистки движения и страната ще се взриви. В резултат се приема вторият, ленинският вариант: обединяване на "равни права" на всички републики. Разбира се, основната тежест в този съюз е имала Русия. Но за да "не е обидно" на другите републики, Русия самата "умира в Съюза" - от всички републики именно РСФСР е била най-безправната, "ставайки лепило за Съюза". Да, руските хора са имали в СССР всички права, но руснаците като нация са били задраскани от официално-интернационалистическия речник. Ленин е пресметнал гениално: това осигури устойчивостта на Съюза, той просъществува 70 години, надживя с 30-40 години всички колониални империи в света... И се разпадна меко, по предварително набелязаните шевове - достатъчно е да сравним разделянето на "републиките на СССР" с чеченската война. Но събудилото се днес руско национално самосъзнание е основа за съществуването на Русия. И за никакво негово орязване и дума не може да става заради някакво си "обединение".
А без да се ореже това чувство, невъзможно е да се обединим с никого - "под Русия", в състава на Русия нито един елит (а и нито един народ) повече няма да дойде.
Ето такава е дилемата.