Съветските амфибии

Автомобил-амфибия е познато съчетание за шофьорите, но този тип автомобили се използват в серийно изпълнение най-вече във военното направление, докато за редовия шофьор думите продължават да си звучат доста фантастично. Автомобилът, за който не е страшна водата, независимо от дълбочината й, е незаменим помощник на войската и затова навремето в Съветския съюз, чиято техника ползвахме и ние, бяха създадени немалко амфибии, някои от които се правеха и серийно. Ето и петте най-интересни и най-близки до леките автомобили от тях:

ГАЗ-46 МАВ

Малък автомобил водоплаващ (оттам и МАВ) тръгва на конвейера в Горкиевския автомобилен завод през 1953-та година. Машината е била  предназначена за подсигуряване действията на разузнавателните подразделения, за прехвърляне на десантници през водни прегради и за извършване на инженерни работи на вода. ГАЗ-46 е имал четирицилиндров двигател от ГАЗ-М20 Победа, а от ГАЗ-69 са заимствани трансмисията и окачването. За движение във вода се ползвала гребна перка. Като цяло моделът е копиран от американския Ford GPA, доставян по системата ленд-лиз през Втората световна война. Производството на МАВ продължава до 1958-а година, а след това производството е предадено на УАЗ. Там обаче не намират средства за него и животът на модела приключва.

ЗИС-485 БАВ

Не е трудно да се досетим, че БАВ производство 1950-а, за разлика от МАВ, е всъщност Голям /Большой/ водоплаващ автомобил. Конструкцията и на тази машина съветските инженери заимстват у американците и тяхната амфибия GMC DUKW-353. Машината има мотор 110 к.с., същият, както и БТР-152. ЗИС-485 остава в производство 12 години и също служи за прехвърляне през водни прегради на личен състав, но и на малки автомобили. В БАВ влизат 25 човека или 25 тона товар във вид на леки автомобили и артилерийски оръдия.

ЛуАЗ-967

Пълноприводният плаващ автомобил-транспортер с ниска товароподемност ЛуАЗ-967 е създаден за евакуация на ранени, доставка на боеприпаси и военно-техническо имущество, за теглене на леко въоръжение и ремаркета, както и за монтиране на леко въоръжение. Необходимостта от подобен модел се появява през годините на войната в Корея, където дори МАВ се оказва прекалено голяма амфибия. ЛуАЗ-967 се отличава с малки габарити, има двигател с ходов обем под литър, а във водата се придвижва, като върти колелата си, заради отсъствието на витло. Характерна особеност на конструкцията е подвижната кормилна колонка, позволяваща на водача да кара машината и полулегнал.

ВАЗ-Э2122

Навремето амфибия са се опитали да направят и в Толиати. ВАЗ-Э2122 е  конструиран в 1976-а по поръчка на Министерството на отбраната на СССР с използването на възли и агрегати от Нива. От подобните машини плаващата Нива се отличавала с уникалния си дизайн, който почти не подсказва, че колата може и да плава. Автомобилът ползвал стандартния 1,6-литров двигател на ВАЗ, имал уникална проходимост и скорост на вода от 4-5 километра в час. Година след това бил представен и втори вариант на ВАЗ-овската амфибия, различаващ се от първия с подобрени системи за охлаждане, подсилено купе и различно разположени седалки, но нито първата, нито втората модификации така и не видели конвейера отблизо.

УАЗ-3907 Ягуар

УАЗ-3907 Ягуар е още един перспективен автомобил-амфибия, който не стига до серийно производство. Машината е развита на базата на агрегати от УАЗ-469, но има оригинална конструкция на плаващата си каросерия и херметични врати. Пред задния мост са били монтирани две витла, а рулирането ставало със завъртане на предните колела. През 1989-а била направена серия от 14 съветски ягуара и автомобилът е бил приет на въоръжение, след като при тестовете проплувал по Волга от Уляновск до Астрахан и обратно. През 1991-ва отпаднала военната перспектива пред колата заради кризата и ръководството на Уляновския завод приема решение за спиране на подготовката й за серийно производство.