Съществува ли „доброе время суток”?

Марина Корольова
МОСКВА

Събеседници, които си общуват чрез интернет, далеч не винаги се намират в едно и също време на денонощието.
Ето, да речем, в Москва ти си в пълния разгар на деня, а в Петропавловск-Камчатск вече е полунощ. При теб настъпва вечер, а в Ню Йорк хората тепърва пристигат на работа и сядат в офиса пред компютъра си.
Според вас, как би трябвало в тези случаи да се поздравяват събеседниците?...
Ето от тук и тръгват всичките тези странни приветствия, които по-рано не съществуваха: „Доброго времени суток!“ и „Доброе время суток!“ (‚добро време от денонощието!‘). Т.е., какво е при вас времето, вие сам си знаете, а аз ви поздравявам и с това се изчерпва темата.
Трябва да кажем, че съществуват именно две етикетни формули: утвърдителна („доброе время суток“) и приветствена, т.е. формула-пожелание („доброго времени суток“). Именителният падеж сякаш констатира, че моментът на разговор е действително добър, времето е отлично, работите вървят прекрасно. Родителният падеж пък е предназначен именно за да се пожелае на събеседника всичко това да е така при него.
И в единия, и в другия случай между говорещите или пишещите се установяват добри отношения, което даже не се обсъжда.
Ето какво е интересно: приветствените формули във вид на пожелания сега не се срещат толкова често, но пък са били много разпространени през XIX век: „доброго дня/доброго вечера желаю вам“ (‚желая ви хубав ден/вечер‘)... Ако ние ги използваме в нашата реч, то това е най-вече при прощаване, когато искаме да дадем някакво напътствие на събеседника ни. Ето тогава му пожелаваме „доброй ночи“ (‚лека нощ‘), „хорошего дня“ (‚хубав ден‘) или „хороших выходных“ (‚приятни почивни дни‘). Излиза, че интернет-приветствието „доброго времени суток“ води началото си от стародавните приветствия-пожелания от по-миналия, деветнадесети век, можете ли да си представите! Лично за мен това не го прави по-добро. Ако не знаеш колко е часа при събеседника ти, просто напиши „здравствуйте“ (‚здравейте‘). Ще стане ясно, а и няма нужда да се оригиналничи.