Самоуважение, а не самоунижаване

Знаете я тази стара максима - всеки народ си заслужава участта! Чували сте това, а може би сте го и произнасяли. Тя днес много често присъства в нашето езиково пространство, в нашия труден живот. Аз не я обичам. Не искам тя да се отнася към моя народ! Аз съм негово чедо, от него съм родена, от него съм отгледана, от него съм възпитана, от него съм изучена! Много ме огорчават всички, които казват "този народ", "един народ", "народът, който...". Ние, българите, всичките ние тук, в България, и другите, пръснати по света, сме потомци на славен и горд народ. Закърмени със завета, че трябва да бъдем ЕДИННИ! За да оцелеем, за да живеем, за да пребъдем! И всеки път, когато се забравя тази свята заръка за устойчивостта, целостта, здравината на снопа от пръчки, ние търпим щети. Винаги плащаме скъпо и прескъпо за разединението си. Затова не бива да се поддаваме на влияния, моди и ереси, които ни отклоняват от нашите корени.
Благодарение на тези корени ние имаме велико наследство от народни творения, приказки, песни, притчи, пословици и поговорки, които достойно ни представят в световната културна съкровищница. Ние, народът с една от най-древните култури на континента, с писменост свята, с литература и с поезия голяма! Достойни български синове и дъщери има в почти всички области на науката, в изкуствата, в спорта! И сега да се произнася, че сме си заслужавали участта да бъдем едни от най-бедните, едни от най-нещастните, едни от най-крадливите, едни от най-големите мошеници, измамници и изнудвачи в света... Какъв позор! Кой докара дотам нашият народ да заслужи такава зла и срамна участ?
Помислете кога българите са били побеждавани и поробвани? Когато са били разединени. Когато държавата е била слаба - заради управници, които са мислели за себе си, за своето, а не за общото, народното. Всички знаем историческите примери, когато за много години, за векове държавата ни е изчезвала от световната географска и политическа карта. Но никога не бива да ги забравяме тези мрачни и злокобни наши исторически съдбини! И трябва задължително да ги знаят, да ги помнят нашите деца и внуци - българчетата!
Въпреки тегобите, въпреки всичко моят народ не само е оцелял, не само я оживял, но е запазил най-светлото, най-хубавото. Запазил е вярата си, езика си, традициите си, обичаите си. Съхранил е ценности, които могат да бъдат създадени само от високотрудолюбиви, много талантливи и твърде способни хора. Помислете си само как и в най-мрачни периоди книгата, музиката, песента са ги крепели и опазвали. Ами народният хумор, смехът, оптимизмът, който никога не е напускал българската душа!
Днес моят народ да бъде доведен до жалкото положение да се краде, да се убива, да рови в боклуците на Европа, в кошчетата за смет на големите градове, за да оцелява! Кой направи живота на обикновените българи ужасен, страшен, с всекидневни грабежи? Кой докара дотам способния български народ, че умни, образовани и кадърни специалисти да са без работа? Кой принуди децата ни да напуснат отечество, семейно огнище и да си търсят хляба по чужди земи? Кой остави българите да ходят вече без усмивки, че и без зъби, жалки и безсилни? Кой унизи учените ни, които светът уважава и търси, в собствената им страна? Кой съсипва българското училище, че в него деца се гаврят със светините ни? Кой недолюбва българския учител, кой го откъсва от най-святата мисия? Кой е виновен, че земята ни пустее, че е засипана с боклуци, че не ни храни вече? Кой направи така, че опустяха китните ни села, че се превърнаха в руини фабрики и заводи? Кой е виновен, че се поругава свещеният ни майчин език, че се задръства с ненужни чуждици, че обеднява, че се отчуждава от речта на децата ни? Народът ли е виновен за всичко това?
За всичките беди народни са виновни само водачите! Виновни винаги са били управниците! И днес пак партии, министри и "народните" ни представители, които решават всичко и държат съдбините български в ръцете си, носят голямата вина за нашата участ. Защо забравят, че "министър" - това е слуга народен! Че без народ няма управници. Защо продължават да се делят на "наши" и "ваши", защо си прехвърлят грозно безгрижно вините, когато те всичките са деца на България, рожби на един и същ народ. Те са тези, които грешно са управлявали. Наказания заслужават всички, които разединяват българите, които забравят корените си.
Вече четвърт век народът ни върви назад в своето социално и културно развитие. Какво гледат  и слушат хората, какво четат в медиите? Простотии и глупости, цинизми и щуротии. Голотии и срамотии. Как няма народът да затъпее, да опростее? Как да остане умен, разумен, как да избира достойни управници, когато всичко се прави той да оглупее, да не разсъждава и да не може да разсъждава. Да се постави на колене! Народ, оставен без работа, без заплащане за труда си, е жалък и неспособен, подчинен. Така се върви към изчезване.
Искам да вярвам, че моят народ все още има жизнени сили и мощ, за да прецени кои са онези водачи, на които може да се довери, да се опре, за да го поведат по правилните и верни пътища, за да излезе от дълбоката и страшна бездна, в която е попаднал. Затова трябва да се допита до опитните, до разумните и мъдрите, да се вслуша в техните съвети и да прогледне за истината. За да не мълчи унизен в ръцете на случайни, неподходящи и некадърни управленци.
Моят народ не бива да бъде подценяван. Знам, че той сега събира ум, сили и пак ще възкръсне като феникс от мрака, в който е вкаран. Той е доказвал това и пак ще го докаже. Ще отстрани, ще накаже виновниците, които причиниха днешното опустошение. Ще си избере истински водачи, ще се опре на умни, верни, способни свои синове, които няма да продават земите и богатствата му на иноземци. Които ще направят така, че да се върнат синовете и дъщерите му в родината си. За да заживеем спокойно и щастливо трудовите българи. Вярвам в моя народ! Надежда има! Дано да се засмеят пак красивите български земи и хората ни!За да бъдем и пребъдем.
През 1937 г. родолюбивият ни писател Стилиян Чилингиров завършва книгата си "Какво е дал българинът на другите народи", в която пише: "Народ, който се самоуважава, за нищо на света не трябва да се самоунижава."