10 Април 2026петък13:47 ч.

Поезия

Самота

/ брой: 96

автор:Дума

visibility 10525

                  Кажи ми, кажи, бедни народе,
                  кой те в таз робска люлка люлее?
                                                                                               Христо Ботев 

В дрезгавината на сърцето разхожда своята забрава.
Мушицата му е свидетел, а паякът го наблюдава,
без да говори, не защото от Господ му е забранено.
Човекът гледа съществото, почти е неодушевено
пространството между вратата и заскрежените прозорци.
И снеговита е мъглата... Като брадите на пророци 
безлистните дървета свеждат очите си, лениво кимат...
Жена му е небесна прежда, деца не случиха да имат.
Хвърчи снегът и, без да спира, до покривите ще натрупа.
човекът в кухнята се свира, за да си стопли постна супа,
ракия бяла да си сгрее, да си нареже малко зеле.
А телевизорът синее от гняв, че силиците взел е
на хората и ги облъчва с трагедии разнопосочни,
че някой нагло си поръчва всеопрощания безсрочни.
Човекът къса календара сред януарската голгота
и като клада се разгаря в дълбоките очи на Ботев.

Израел хвърля сянка на сделката САЩ-Иран

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 67

Рюте: Някои в НАТО се провалиха на теста

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 67

КНДР тества ракети с касетъчни бомби

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 67

Накратко

автор:Дума

visibility 48

/ брой: 67

Бомба със закъснител

автор:Александър Симов

visibility 51

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ