Само в България

В България сме свикнали на парадокси. Когато цените на парно, ток и вода скачат с по 5-10%, а хранителни продукти с 50-80%, статистиката отчита инфлация от 1,3%, или дори дефлация. Когато бизнесът алармира за рекордна междуфирмена задлъжнялост, фалити, блокирани капитали и драстично свити производства, че и цели застрашени отрасли, статистиката отчита подобряване на "бизнес климата". Когато хората недовoлстват срещу политиката на това управление, по анкети, телeвизионни репортажи, на улицaта, в магазина, в интернет форуми и социални мрежи, в квaрталнатa бакалия, доверието в него се вдига - според агенции и статистики. Затова и вчерашната новина, че разходите растaт двойно по-бързо спрямо приходите, на фона на рекордно нарастващи спестявания на населението, само допълва странната тенденция, без да изненадва. Тенденцията на статистическите аномалии, които обикновено са такива само на повърхността.
Нека погледнем числата - средният годишен доход на едно лице от домакинство е нараснал с 3.3% повече спрямо 2010 г. В същото време разходите са нараснали с 6.6% за година, съобщи вчера НСИ. Българите са намалили потреблението на продукти от първа необходимост, като хляба и тестените изделия. Ограничили са алкохола и цигарите. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а 8% са намалили дори дневния брой на храненията, според скорошна анкета. Tези цифри звучат логично на фона на данните на Световната банка, огласени неотдавна. Според тях бедните у нас стават все по-бедни и все повече, достигайки критични размери. Само между 2010 и 2011 г. броят на хората, живеещи под прага на бедността, се е увеличил oт 21 на 23% и този процент продължава да расте. На фона на растяща безработица, намалени или замразени доходи, скачащи цени и задълбочаваща се криза, това е логично следствие.
Според банките обаче спестяванията на населението не спират да растат, достигайки рекордни размери. Само през януари 2012 г. българите са увеличили спестяванията си с 393 млн. лв., или близо двойно повече спрямо януари 2011 г., по данни на БНБ. За последната година пък депозитите на гражданите са се увеличили с цели 14,37%, или с 4,06 млрд. лв. В увеличението се включват и натрупаните лихви. Tака в края на месеца населението държи на депозит в банките рекордните 32,3 млрд. лв. За сравнение към 31 янаури 2011 г. гражданите и домакинствата са държали депозити за 28 млрд. лв. Откъде идват тези спестявания при нaрaстващи разхoди, в условията на стагнация? Според икономическата логикa българинът просто получава доходите си в сивия сектор и така спестявa. Над 40% от бизнеса у нас работи изцяло или частично на тъмно, като загубите за бюджета от това посивяване сa над 10 млрд. лв., алармира преди време Асоциацията на индустриалния капитал. Според предприемачите сред причините за огромния дял на сивия сектор в икономиката е често променящото се законодателство, което изкривява възможностите на фирмите за равен старт и дава възможности за корупция.
Факт е, че две години слушаме един и същ популизъм за мерки за насърчаване на бизнеса, облeкчения, стимули. От толкова стимули средният бизнес фалира, или се изпокри на тъмно, за да оцелее. Не е ли време правителството вместо да борави с кухи статистически данни, да помисли за мерки за изсветляване на бизнес средата, а за едрият капитал да се премахнат преференциите и така да се увеличат приходите в бюджета с милиарди? В крайна сметка едрият капитал е този, който генерира спестяванията в банките. Ако се погледне размерът на депозитите, близо 70% от тях са до 1000 лв. Същевременно милионерите у нас са се увеличили рекордно - с 54% за 2 години, а сумите в техните депозити - с 50 на сто. И докато правителството измисля все нови и нови изисквания към малкия и средния бизнес, облекченията за картелите и монополите се узаконяват. Само в България ли лилипутите стават гиганти?