Съдбата не дава златен шанс два пъти

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по история

След падането на одринската крепост на 15 март 1913 г. Турция започва да търси начини за приключване на войната. С посредничеството на Великите сили и най-вече на Англия се сключва примирие и започват преговори по условията на бъдещия мирен договор. Той е подписан на 17 май в Лондон. Според него на съюзниците се отстъпват всички турски владения на запад от линията Мидия-Енос, островите Крит, Родос и други по-малки. Създава се албанска държава, но по същество това е протекторат под управлението на Великите сили.

Безспорните права

Никой от съюзниците не оспорва правото на България да присъедини към своята територия земите от линията Мидия-Енос до устието на река Места. Гърция е съгласна линията да бъде и по река Струма, но без Солун, който тя държи да стане част от кралството. Настоява категорично и за остров Крит, като за остров Родос може да се водят допълнителни преговори и ако се постигне споразумение да стане гръцки, България да се компенсира с остров Тасос.
Но това са спорове от второстепенно значение. По принцип пред България се открива големият шанс да стане владетелка на Одринска и Егейска Тракия с широк излаз на Черно и Бяло море. Това е територия от около 48 хил. кв. км, в която преобладава българският етнос. При преброяването през 1910 г. 61% от населението в Одринска Тракия е българско, а в Егейска Тракия - 59%. То обработва 74% от земите в Одринска Тракия и 71% в Егейска Тракия.
Според законите на Османската империя няма частна собственост върху земята, защото тя изцяло принадлежи единствено на султана. Но след като станат българска територия, земите в Одринска и Егейска Тракия ще се раздадат на тези, които ги обработват. По този начин у стопаните ще възникнат стимули за тяхната по-ефективна есплоатация, което би довело до чувствително повишаване на добивите. През 1911 г. от тези територии е произведен 7% от БВП на Османската империя, а те по площ са само 0,54% от нейната територия!
По това време колектив от икономисти от БАН начело с проф. Христо Кьосеиванов изчислява,     че след присъединяването на Одринска и Егейска Тракия в тях може да се формира 31% от БВП на България - главно от земеделска продукция, морски транспорт, риболов и други дейности.
Това е само икономическият аспект. С присъединените територии България значително би повишила геостратегическата си роля на Балканите и в Европа. Тя ще владее подстъпите към проливите, железопътната и шосейната мрежа, която е най-пряката връзка на Европа с Близкия Изток. Само от мита и пристанищни такси могат да се формират значителни приходи за хазната.

Дворецът "Сейнт Джеймс", където е подписан договорът

Основният морски път от Европа за Азия преминава през Средиземно море и Суецкия канал. Преди да влезнат в него значителна част от корабите се зареждат с вода и продукти от беломорските пристанища. По този начин местното население реализира голяма част от селскостопанската си продукция на добри цени.

Претенции за османското наследство в Македония

От друга страна обаче, стои въпросът за подялбата на османското наследство в Македония. За нея претенциите и апетитите на всеки един от съюзниците достигат до краен максимализъм. България има договор със Сърбия, в който е определена безспорна и спорна зона. Но докато България е воювала с основните си сили в Одринска и Егейска Тракия, сърбите са се настанили не само в спорната, но и в безспорната българска зона и нямат никакво намерение да ги напуснат.
С Гърция не е сключен договор за разпределение на територии, но и тя е постъпила по подобен начин. При това действа не само с оръжие, но и с пари. Платила е на Турция 40 хил. златни франка, за да й предаде Солун без бой.
В тази ситуация Фердинанд и послушното му обкръжение проявяват изключителна политическа недалновидност. Разумният подход е бил да се организира владеенето на новопридобитите територии (обща площ на страната според договора 180 000 кв.км, днес - 111 000) в Одринска и Егейска Тракия. Нека изминат 2, 3, 5 години, с всяка една от тях България ще набира мощ - икономическа, финансова и военна.
При започването на Балканската война България мобилизира 607-хилядна войска. След 2-3 г. с новоприсъединените територии и население потенциалът би достигнал 800 хиляди. Сърбия и Гърция не биха могли да стигнат дори половината от него. След 5 години България най-вероятно е щяла да бъде неуспорима първа сила на Балканите и с нейната воля би трябвало, щат не щат, да се съобразяват останалите страни в региона. Македония е щяла да бъде присъединена, а също така Северна Добруджа. Населението там е било подчинено, но не и покорено и е останало с българско самосъзнание.
По време на Балканската и Междусъюзническата война нито един жител на Македония не се е включил в сръбската и гръцката войска, докато 90 хил. са се записали доброволци-опълченци в българската. По време на Първата световна война насилствено мобилизираните от гърци и сърби мъже в Македония масово са дезертирали.

Изпуснали сме питомното

Наистина много голям, златен, шанс е пропуснала България след 17 май 1913 г. С новите си граници тя би имала голямо основание да не участва нито в Първата, нито във Втората световна война. Запазвайки неутралитет, страната е имала шанс да получи много благоприятно развитие след края на войната. Било като конституционна монархия, било като република България би се съхранила и би се развивала поне със средноевропейски темпове! Така сега нямаше да бъде най-бедната държава в Европейския съюз. Но знае се: съдбата не дава златен шанс два пъти...


Кой кой е и откъде

Лондонският договор е изработен от представители на Великите сили под председателството на британския държавен секретар сър Едуард Грей. Подписан е в двореца Сейнт Джеймс. От турска страна делегацията се води от Мустафа Решид паша, от българска - от Стоян Данев, от сръбска - от Стоян Новакович, от гръцка - от Елевтерис Венизелос, от черногорска - от Лазар Миюшкович.


За преговорите всички тръгват с голяма кошница

Гърция иска всички острови в Егейско море, а дори и Кипър. Сърбия смята, че ще получи излаз на Адриатическо море. Между двете страни на 5 май е сключен таен договор за сътрудничество с цел запазването на заетите от тях територии в Македония (След това на 19 май в Солун е подписан нов договор, според който да има обща граница между Сърбия и Гърция). И двата договора по същество са насочени срещу България. Черна гора претендира за района на Шкодра. Румъния, която не е участвала в Балканската война, изпраща писмено послание, с което претендира за компенсации в Добруджа срещу териториалното разширение на България, което водело до нарушаване на равновесието на Балканския полуостров. България смята, че Одринска и Егейска Тракия са й вързани в кърпа и се готви да постави въпроса за справедливо разпределение на македонските територии.
Вижданията на Великите сили обаче са по-други. Те решават да се създаде албанска държава, като тя и егейските острови ще бъдат под тяхно управление. Англия е хвърлила око на Кипър (след упражнен натиск върху султана, той й е даден за административно управление, а впоследствие го превръща в своя колония). Великите сили оставят на съюзниците сами да се споразумеят за останалите територии между линията Мидия-Енос и албанските планини. Но тъй като те не стигат до споразумение, започва Междусъюзническата война, която се превръща във Втора Балканска. Лондонският договор е елиминиран.