Събуждане или тикви?

Ето ни пред прага на поредните избори. За кметове, за общински съветници. Кого да подкрепим, кому да гласуваме доверие? 

Толкова много кандидати - и всеки нарамил торбата с обещанията. Мисля си, че ако всичко това се изсипе над главите ни от рога на изобилието, ще се превърнем в райска градина. Дори няма да издържим на такова благоденствие. 

Ама защо все далеч от райските порти оставаме? Особено в последните години, когато днешните управляващи се бетонираха и се помислиха за богоизбрани. И така манипулираха всичко, че да бъдат вечни. 

Ама вечни ли са? От нас зависи...

Другата седмица честваме Деня на народните будители. Ах, как имаме нужда от тях днес! Как имаме нужда някой да ни събуди от този сън, дето го спим вече почти 30 години. 

Ама ще се събудим ли? Или ще продължат да ни люлеят в люлката с приспивни песнички за магистрали и приказки от хиляда и една нощ. А те самите тайно, че дори и съвсем явно и безсрамно, да си въртят далаверите, да застрояват междублоковите пространства, да си правят некачествените ремонти, за да може качествено пари да текат в банковите им сметки...  

А някои другата седмица и Хелоуин се канят да честват. Не обичам този празник, чужд ми е, ама как пасва на българската действителност. Защото през последните години толкова зли сили се стовариха отгоре ни, че трябва някак да ги гоним. А и празникът с тиквите се свързва... 

Така че мислете си, имате време - дали ще се събудите и ще поискате промяната или пак за тикви ще гласувате?   

И като гледате кандидатите, внимавайте: коя торба с обещания е пълна, коя - с осъществими идеи, а коя - с откровени опашати лъжи. Защото изскочат ли лъжите от торбата, не можеш да ги хванеш вече. 

Най-важните хора в селото са даскалът, попът и кметът, е казал народът преди години. Днес май само кметът остана. 

Та затова е важно какъв кмет ще изберем. И какви общински съветници. 

Погледнете вляво. Добри кандидати има БСП. Както и независими, но подкрепени от нея. С реални решения, съобразени с нуждите на обикновения човек, а не на мафията и олигархичните кръгове. Затова толкова ни мразят, затова се страхуват от нас. За да не им развалим спокойствието, за да не нарушим статуквото. 

От нова енергия има нужда България. От събуждане. От промяна. За да тръгне напред. 

"Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?", пита Ботев в "Политическа зима". Още сме в есента, ама в политиката сме в зимата отдавна. И ако не искаме поредните две нощи да се смесят, да гласуваме за промяната. А после току-виж и пролет пукнала.