Стихотворения от Ивайло ДИМАНОВ

ИВАЙЛО ДИМАНОВ е журналист, писател и бард от София, автор на 16 книги с поезия, белетристика и театрална критика. Лауреат на много национални и международни литературни отличия. Имал е стотици концерти със свои авторски песни и поезия в различни градове на България, в Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Украйна, Франция, Русия, Англия, Унгария, Южна Корея, Гърция, Швеция, Белгия, Канада и САЩ. Има издаден самостоятелен албум с авторски песни "Наздраве, Самота!", с който през 2018 г. представи България в Международния фестивал на поезията в легендарната "Санта Чечилия" в Рим. Превеждан е на 12 езика, член на СБЖ и СБП, доктор по журналистика. Неотдавна излезе от печат неговата най-нова книга "На какво се смее българинът?".

Алития*

Ония, които танцуват с голата истина,
комай не се радват на здраве и дълъг живот... 
И аз я харесвам, посвещавам й стихове,
и свивам последна цигара над мрачния ешафод.

Понякога сея любов, а покълва омраза...
Родени в калта, забравяме сякаш, че има небе!
Когато предател ми сипе отрова, си казвам -
с такива приятели нямам нужда от врагове.

Замръквам по пътя, осеян с надежда и изгреви.
И кърпя душата си дрипава с грях подир грях...
Отпивам целебна омраза - направо от извора.
Мнозина желаят смъртта ми, но Бог не е сред тях.

Дочух, че ме включил в своите творчески планове
и праща хвърчащите хора с мисия на Сатурн.
Да тръгваме, господа, затегнете коланите...
Добре е в тая Вселена да има поне един луд!
----
*Алития - гръцкото име на римската богиня на истината Веритас (Veritas)

----------------

Sonetto nero

Войната нахално и нагло наднича зад ъгъла.
И никой не знае какво ще се случи довечера,
когато приспивно разказваш вълшебства за мъгъли,
а твоето ангелче пърха с клепачите вече...

Когато просякът отброява хорското милосърдие
в жълти стотинки, а Господ брои греховете ни,
когато светът на търг разпродава вяра и съвест,
а вместо кръвни телца носи алчност във вените...

И ако някой пиян мизантроп, лишен от разсъдък,
натисне зловещия пулт с чудовищно вдъхновение
и ядрен апокалипсис изригне зад ъгъла,

очите на твоето ангелче в мрак ще засветят,
а то ще попита по детски, преди да отлитне:
"Защо тази приказка не завършва щастливо?"

-----------------

Хвърчило 
антиконституционно стихотворение 

Нощта разкопчава най-горното копче на блузата. 
След миг ще изскочи горяща от страст месечина. 
Животът е килър на нашите детски илюзии. 
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото. 

Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика. 
Щурец ще засвири на своята стара валдхорна. 
Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл. 
Не му позволявай да спира. Маестро, анкора! 

Нощта разкопчава душата си с прелестна похот. 
На другия край на планетата пускат хвърчило... 
Животът е пълен абсурд, карцином на епохата. 
Не му позволявай да стегне в примка връвчицата. 

Мечтахме, танцувахме... Ей, тия, трите нeща 
и нощта се стопява във чашата с гръцка мастика. 
Повярвай ми, всеки човек има право на щастие. 
Не им позволявай да вземат усмивката ти!

----------------

Последният жител

Камбаните крещят с изтръпнали езици.
Че кой ли е умрял, помисли старецът.
Останах саморасляк, наедно с козичката.
Комай е моя ред, ще ида да се стягам.

За всичко селянинът бе помислил овреме.
И докато опичаше погача Слънцето,
сам гроб си изкопа. Скова ковчег от орех,
написа върху камък свойто име с въглен.

Не дай си Боже, синовете да се върнат,
да дойдат тук, да палнат свещ на гроба му.
По-скоро Дяволът ще се покае в църква,
отколкото сълза за него да проронят...

А селянинът даже колело си нямаше,
да слезе до града, да купи газ и свещи... 
Щом сам усети края и се сурне в ямата,
ни свещи ще му трябват, ни пари и вещи.

Навярно сал козичката му ще тъгува.
ще капе напращялото й виме в гроба,
с копитца ще му хвърля пръст, да не студува,
а той ще пие жадно сълзите на Бога...


* * *

Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на хляб и турски домати.
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право даже да помечтаеш...

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява обич за две евро и половина.
Докога ще ни грабят - кой как мине от тука?
Пейо Яворов плаче в полите на "Витошка".