С червено въгленче в сърцето

Иван ПИТЕКОВ

Димитър Ядков, утвърденият старейшина на българското тютюнево братство, навърши 85 години! На тези, които го познават отблизо, това може да  се стори странно. Стройната му фигура, бистрият му ум и вечно забързаната походка не съответстват на такава достолепна възраст. Дали бай Димитър пие чай от чудодейни билки, брани в късна доба по поляните на Пирина, или е открил еликсира на вечната младост?! Ако се върнем назад във времето, може би ще намерим отговор...


"Планината ражда хора, а полето - тикви..." Колкото и да е спорна сентенцията, в нея има и зрънце истина. Животът в планината е изпълнен с несгоди и лишения. Трудностите, борбата с оскъдицата и природните стихии каляват човешкия дух и тяло. Роден в разгара на "циганското лято", на 28 октомври 1927 г., в полите на Рила, в с. Горно Драглище, бивша Разложка околия, Димитър Ядков рано се запознава със суровите страни на живота. И осъзнава, че трябва да се промени, и то към по-добро. Това чувство не го напуска през целия му съзнателен живот и слага отпечатък върху всичките му постъпки.
Народът го е казал - пилците се броят на есен. "Пилците" на бай Димитър са много - и в семеен, и в професионален план. Малко стопански ръководители могат да се похвалят с толкова бурна и успешна кариера, а в световното тютюнево семейство такива като него се броят на пръсти. Герой на социалистическия труд, тютюнев мъж на годината - в световен аспект, вицепрезидент на международната тютюнева организация КОРЕСТА. Това са част от званията и отличията, които Димитър Ядков е получил през годините.
Застава начело на българския тютюнев монопол, познат у нас и в чужбина под името "Булгартабак", през лятото на 1972 г. и остава на поста цели 20 години. Ядков гори, борейки се както със свои, така и с чужди, в името на своята мечта - да издигне "Булгартабак" до висотата на водещите тютюневи корпорации в света. За по-малко от десет години "Булгартабак" промени изцяло облика си и започна да

дава тон в световната тютюнева политика

Дойде времето и на рекордите: най-голямо производство на тютюн и цигари на глава от населението, абсолютен световен рекордьор по експорт на цигари, най-висок темп на развитие и пр. Световната тютюнева общност започна да говори за българския феномен, a "Булгартабак" стана търсен и предпочитан партньор. В началото на 80-те години на миналия век компанията внася в бюджета на страната половината от приходите на целия аграрно-промишлен сектор. Хлябът, млякото, рибата и др. храни се продаваха в магазините на безценица, като разликата до тяхната себестойност се покриваше главно от печалбите, които "Булгартабак" реализираше на местния и международния пазар. Десетки заводи бяха оборудвани с валутата, която заработваха неговите фабрики и търговски структури, промени се изцяло обликът на населените места в тютюневите райони.

Снимка "ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ"
Работнички опаковат цигари "Стюардеса". Плевен, 70-те години на ХХ в.

Не познавам друг пример в българската стопанска история, при който връзката между икономическия субект и неговия ръководител да е толкова тясна и непосредствена, както при Ядков и "Булгартабак". Къде е тайната на техните успехи? Още през първите години на своето управление Ядков извърши "перестройка" на тютюневия отрасъл - градивна, а не разрушителна. Успешно и в кратки срокове обедини "под една шапка" всички звена, които имаха отношение към производството и търговията с тютюн и цигари. Като бивш артилерийски командир Ядков си даваше сметка, че залповият огън е по-ефективен от единичната стрелба. Наука, производство, реклама и търговия - всичко бе подчинено на една цел: повишаване качеството на продукцията, подобряване на финансовите резултати и завоюване на нови пазари.
Да се работи под ръководството на Ядков бе истинско предизвикателство. Секна люлчината песен, която успиваше много от звената на монопола - вече никой не бе сигурен за поста, който заемаше. Търговско-промишлените механизми заработиха на високи обороти. Още през есента на 1972 г. бяха възобновени търговските контакти с американските цигарени фабрики, прекъснати в навечерието на Втората световна война. Проведоха се съвместни инициативи с турския тютюнев монопол и фирми от третия свят. Предприемчив, но и прагматичен, изглежда Ядков тогава е опипвал почвата. Първите резултати бяха окуражителни. И се започна... Не бяха лицензионни производства на цигари, съвместно производство на американски сортове тютюн при български условия, навлизане на нови пазари извън социалистическата общност и т.н. Докато се стигна до кулминацията - спечелване на иранския цигарен пазар в конкурентна борба с едни от най-мощните и богати цигарени корпорации. Вече не ние тропахме по високите порти на тютюневите барони, а те се тълпяха пред Ядковия кабинет с молба да ги приеме, предлагаха връзки и услуги със скритото желание да участват в подялбата на сочната баница, замесена от "Булгартабак". Далновиден и гостоприемен, Ядков не отблъсна ни една открита и доброжелателна ръка. Умееше да си създава приятели и не търсеше конфронтация. Дори и с тези, които невинаги се отнасяха почтено с "Булгартабак". Обичаше да казва: "Световният пазар е огромен, за всеки има място.

Нека победи по-добрият

Само кака Елена знае колко такт и търпение са й били необходими, за да върви през дългите години на съвместния им живот до своя съпруг, да подкрепя и окриля неговите пориви. Привидно спокойна и усмихната, тя го е изпращала със свито сърце на поредната командировка в някой от размирните райони на света, под бомбите и ракетния обстрел в Техеран, Афганистан, Никарагуа и други страни, където "Булгартабак" завоюваше и утвърждаваше своите позиции. И въпреки дългите безсънни нощи, намирала е сили в себе си да го посреща на прага винаги ведра и ласкава. До следващия път... Защото такъв е цигареният бизнес. Пазарът на благоденстващите Европа и Америка бе отдавна поделен между "акулите", които не даваха и пиле да прехвръкне над запазените им параметри. Там за търговците на "Булгартабак" нямаше място. Те намираха поле за изява предимно в онези райони на света, в които политическите и икономическите пластове се разместваха и на преден план излизаха нови пазарни субекти. За съжаление всичко бе съпроводено с кръв и барутен дим.
Ръководителят на "Булгартабак" бе ценен повече в чужбина, отколкото у нас. Така ми се струва днес, от дистанцията на времето. Някои негови колеги от други браншове го недолюбваха, считайки, че той гори от желание да изпъкне. Не го долюбваха и партийните велможи, защото не се съобразяваше с догми и кабинетни теории. Веднъж ми се наложи да придружавам президента на американската "Сокотаб" г-н Вертхаймер до Благоевград. Там трябваше да се срещне с Ядков относно годишните покупки на ориенталски тютюни за Америка. До Благоевград е час и половина път. Трябваше да поддържам разговор с госта. Той повече се правеше, че ме слуша, като бавно и с наслаждение смучеше хаванска пура. По едно време сложи ръка на коляното ми и ни в клин, ни в ръкав рече: "Питеков, трябва да се гордееш, че работиш за такъв шеф като Ядков." В онези години, млад и буен, бях настроен критикарски към ръководството, свих скептично устни. Старият евреин отдръпна ръката си и, загледан през прозореца, промълви като че ли на себе си: "Вие сега не можете да оцените какво прави той всъщност. Защото е изпреварил своето време. Но ще дойде момент, когато ще съжалявате, че не е вече на кормилото на "Булгартабак"." След по-малко от две години дойде 10 ноември. Осъзнах с горчивина, че с епохата "Ядков" е свършено и "Булгартабак" го очакват

мъчителни години на разпад и разруха

Кардинални промени настъпват под влиянието на обективни и субективни фактори. В началото на 90-те обективните фактори бяха налице: изчезването на международния соцпазар и промяната на политическото статукво. Това бе достатъчно за сриването на повечето български икономически отрасли, включително и от аграрния сектор. Случаят с "Булгартабак" беше по-особен. По време на епохата "Ядков" той се бе развивал по принципи, заимствани от пазарното стопанство. Липсата на съветския и други соцпазари го постави на колене, но не можа да го убие. Затова неговите "доброжелатели" решиха да вкарат в ход и субективни фактори. Димитър Ядков бе начело на "Булгартабак" 20 години - години на развитие и възход, каквито не е имало преди него и надали ще се повторят в бъдеще. Убеден съм, че ако не бе принуден да се пенсионира през 1991 г. и останеше начело на отрасъла поне още три години, "Булгартабак" го очакваше по-добра съдба. През следващите десет години на кормилото застанаха седем изпълнителни директори. Повечето от тях бяха избирани от изпълнителната власт по неведоми за тютюневата общност критерии, но дори да бяха гениални ръководители, какво можеха да направят за мандат около една година.
Резултатите не закъсняха. "Булгартабак" повехна и залиня, свивайки се като шагренова кожа. Но явно структурата бе натрупала достатъчно резерв през Ядковата епоха, защото преболедува кошмарните и размирни години на 90-те, но не загина като свои събратя от други отрасли, както пророкуваха зли орисници. В началото на новото хилядолетие той намери сили да се отърси от загнилите звена, които не успяха да се адаптират към новите условия, и се изправи на крака. По-малък по обем, но по-гъвкав и жизнен. Каква ще е съдбата му в бъдеще зависи от новия му стопанин, оперативно ръководство и трудов колектив.

* * *

Октомврийският ден е кратък. Особено за хората на пенсионна възраст. Завъртиш се вкъщи, напазаруваш и бързаш да седнеш пред телевизора. Следобедът е посветен на приятели и роднини, а при Димитър Ядков такива дал Господ. Чак когато меката есенна вечер навлезе тихо в уличката и удължи сенките на старите кестени, той излиза на терасата на своя дом и отправя поглед към Витоша. А през октомври тя е приказно красива, обагрила своите пазви с топлите цветове на дъгата. По момински кокетна, пременила се за първото си празнично хоро. Съзнавайки може би, че чудната й красота няма да трае дълго - едва до първия по-силен повей на северния вятър.
Откак свят светува човек се мъчи да намери отговор на въпроса какъв е смисълът на човешкия живот. Ще ви запозная с мнението на бай Димитър по въпроса, доколкото съм го схванал от разговорите ни. Според него смисълът на живота е да правиш добро и да го даряваш на хората, ведно с топла душевност и съпричастност към техните съдби, болки и страдания. И да оставиш светла диря след себе си, след като си извървял достойно предначертания ти път.
Димитър Ядков може да бъде спокоен. На 85, в ранната есен на своя живот, вече е оставил дълбока диря в душите на хората от тютюневото братство, на своите роднини, приятели и съмишленици. И само от него зависи, сега и в бъдни години, тази диря да става все по-светла и по-дълбока.
Веднъж го чух тихичко да казва: "Щастлив съм, че живях при три обществено-политически строя." Вперил взор в планинските върхове, вероятно сега мечтае оттам да се спусне нов строй - по-справедлив и хуманен за обикновените хора, които изкарват с труд залъка на своите семейства.