Рязан - градът на поезията

Времето, времето, то отлита така бързо и неусетно. Сякаш беше вчера, а минаха три години, откакто бях тук. И ето сега отново съм в Рязан, един от най-старите руски градове, носещ духа на Русия. И усещането е същото, като тогава... И поводът е същият - международният фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО", само че това е вече неговото 19-о издание, а в Рязан се провежда за втори път. 

Организаторите ме посрещат с отворени обятия в необятните и необясними за западния свят простори на руската душа. Поети от Русия, Полша, Беларус, Литва, Украйна, Великобритания, както и Република Якутия в Русия, и България в лицето на моя милост. 

Преди да си говорим за фестивала, няколко думи за града домакин. Рязан има над 10-вековна история. Намира се на 180 км от Москва. Днес в него живеят малко над 500 хил. души. Но в петък вечер и в неделя следобед шосето, съединяващо го с Москва, е пълно с коли. Оказва се, че много московчани имат вили в близките красиви местности и идват тук да си отдъхнат от забързания ритъм на мегаполиса.

Рязан е хубав, добре поддържан град. Някои от сградите са на повече от 100 години, двуетажни, с малки магазинчета отдолу. Улиците са прави и дълги, градоустройственият план е още от времето на Екатерина II. 

И като стана дума за магазинчета, имах възможност да посетя някои от големите магазини и търговски центрове (на които у нас им викаме кой знае защо молове). Исках да видя как санкциите се отразяват на руснаците, респективно на рязанци. Ами никак. Местните се смеят, когато чуят думата "санкции". Магазините са претъпкани със стока, преобладават руски продукти, но и световноизвестните марки са навсякъде. При това надписите на фирмените магазини са предимно на кирилица. И не е скъпо. 

Централната улица е "Първомайска". В единия й край се намира площад, на който гори вечният огън в памет на загиналите във Втората световна война. В другия й край е Старият кремъл, както на руски се нарича централната част на града, оградена с крепостни стени. Съхранени са насипният вал и част от крепостната стена. Впечатляват с великолепието си църквите "Успенски събор", построена през XVII век в стил московско бароко, "Христорождественският събор", Църквата на Светия дух, "Архангелският събор". Над всичко се извисява високата 83 метра камбанария, с идеални пропорции, образец на класическия стил, една от най-красивите в Русия. Тук се намира и Спасо-Преображенският манастир със собствени църкви и камбанария, както и Дворецът на княз Олег. 

Една разходка по улиците ще ви отведе до красивите паркове, цирка, Държавния драматичен театър, местната Филхармония и библиотеката "Максим Горки", която е една от най-големите в РУсия, съхраняваща над 1 милион заглавия в библиотечния си фонд. Навсякъде има паметници на известните рязанци, а те са много. Ще спомена само някои от тях: лауреата на Нобелова награда Иван Павлов, основоположника на космонавтиката Константин Циолковски, писателя Константин Паустовски... И разбира се, големият поет Сергей Есенин. Той е роден в близкото село Константиново, но си е рязанец - така го възприемат местните, така се е възприемал и той сам. Затова и държавният университет, основан през 1915 г., носи неговото име. Именно тук беше и пресконференцията, с която започна фестивалът. 

Международният фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО" е изключително престижно събитие и затова огромният интерес от страна на медиите е оправдан. 

След пресконференцията е предвидена среща с ученици от местни училища. Впечатлен съм. Интелигентни деца, възпитани. Облечени са семпло, някои с униформи, други - не, но без предизвикателните тоалети на българските им връстници. Изключителна дисциплина. И огромен интерес към поезията. Засипват ме с въпроси. Много от тях също пишат и с желание, макар и малко притеснено, представят творбите си. А са талантливо написани, много талантливо. Личи си отношение към литературата. Разделяме се дълго с обещанието да се срещнем отново. 

Официалното откриване е вечерта в местната филхармония. Импозантната класическа сграда, отлично ремонтирана, бързо се изпълва с публика. В Рязан има истински бум на поезия, казват местните. И това е през последните години. Съществуват няколко местни писателски организации, но има и много поети, които предпочитат да са самостоятелно. Концертът обаче е впечатляващ, а откриването е с думите на главния организатор, поетесата Елена Корнеева, и президента на фестивала, полския поет Александър Навроцки. Всеки от поетите представя творчеството си - на родния си език и на руски. Но разбира се, най-важен е езикът на поезията, който обединява хората чрез силата на чувствата, чрез доброто. 

А програмата е доста наситена. Организацията - перфектна. Посещение в Ясная поляна - имението на Лев Толстой, където усещаме духа на великия писател. В местния културен център отново има концерт рецитал. На следващия ден е Константиново - родното село на Есенин. Минаваме през музея, където емоционалният разказ за драматичната съдба на големия поет на Русия изтръгва сълзи от очите ми. Тук е родната къща на Есенин с тополата отпред, която той сам е посадил; училището, в което е учил; църквата, където е кръстен. И онзи неповторим изглед към река Ока и безкрайните полета зад нея - каква по-ярка метафора за широката руска душа. Тук е и заключителният концерт рецитал, в който ние, поетите, си дадохме обещание да съхраним езика на поезията чист. 

Бързо минава времето. Рязан маха за довиждане. Времето е топло, приятно, но е малко тъжно. И се сещам за срещата в училището, където децата ме попитаха как се чувствам на тяхна земя. Като вкъщи им отговорих. А това са неща, които не се обясняват. И когато те пита дете, гледайки те в очите, нямаш право да излъжеш.

Доскоро, Рязан!