Русофобите резилят България чак в субарктическа Скандинавия

Две съобщения от последните седмици очертаха два противоположни образа на страната ни спрямо Русия. Първото е на организацията "Россотрудничество", която огласи резултатите от допитването "В кои държави обичат Русия най-много". България се оказа в първата десетка, за ужас на нашите русофоби и на кукловодите им от САЩ и ЕС. Ето и класацията: Таджикистан, Сърбия, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Сирия, Украйна, България и Китай. 

Набиват се на очи няколко извода. Да, страната ни е на предпоследно място в класацията, докато през 90-те и до 2009 г. (когато на власт дойде ГЕРБ) тя е била доста по-напред, на моменти - дори в първата петица. Така или иначе, според някои данни около 80 на сто от българите се имат за русофили. По повод последния дипломатически скандал и изгонването от София на руския военен аташе депутатът Антон Морозов от международния комитет на Държавната дума заяви пред РИА-Новости, че "подобни неща пораждат недоумение, защото България в нашата координатна система се смята за приятелска държава".

30-годишното сатанизиране на Русия, особено след 2009 г., не е промило мозъка на българина. Той остава верен на историческата памет и 

ценностният му компас

не е дезориентиран въпреки постоянно връхлитащите го от Запад русофобски урагани и вихрушки по нашите медии. Екземпляри като Соломон Паси, Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Цветан Цветанов, Николай Ненчев, Иван Костов, Филип Димитров и други, организации като Атлантическия съвет на България, отделни предавания на "История.бг" и пр. ще си изгризат ноктите от яд, че не са отровили с измами и манипулации мозъка на българина. Допитването е червен картон за тях.        

Второ, прави впечатление, че Русия е възприемана като приятелска страна дори от народи, чиито уж демократични правителства водят антируска политика, опитват да преформатират държавите си в неин враг или поне окончателно да ги откъснат от нея - арменци, молдовци, украинци. В тази категория попадаме и ние. Все пак тук грабват окото украинците: върхушката им е обявила всичко руско за враг, а народът го има за приятел. Изводът тук е, че демокрацията в страните от тази група, включително и у нас, явно е менте, щом управлението не изразява волята на народа. 

Трето, някои може злорадо да наскачат, че сред приятелите на Русия няма никой от цивилизования Запад. Именно това обаче е негов недостатък. Как ще има, след като мозъкът на западния човек е промит от целенасоченото (политическо, медийно, психологическо) сатанизиране на Русия. Това се признава не от един и двама западни политици, политолози или журналисти, които не се дават на лъжите и зловредността. Да не би да е злепоставящо, че за приятел те има хилядолетната китайска цивилизация, която в момента е втората по сила икономика в света, а мнозина я виждат като първа още това десетилетие? 

А сега противоположният образа на страната. Посочва ни го в своя пост във Фейсбук финландецът Вейко Корхонен от град Оулу, централната част на Финландия. В него той разкрива, че благодарение на "агресивната" Русия 

са се родили, оцелели и развили десетки страни

в Европа и света. От снимката му във Фейсбук ни гледа интелигентно лице на любознателен човек и групирането на държавите показва непредубеденост и системност на познанията му. А оттук - и неопровержимост на оценките. Вейко Корхонен ни казва, че днешните Азербайджан, Туркмения, Киргизия, Казахстан никога не са имали държавност и са я формирали едва в състава на "имперския" СССР. Белорусия и Украйна също се сдобиват с държавност в състава на СССР след болшевишката революция. Тук ще добавя, че в ООН те дори стават отделни страни-членки. Корхонен смята, че Русия има принос за независимостта на Финландия, Латвия, Естония. Армения и Грузия са се съхранили физически и са се възродили като държави пак в състава на СССР. Монголия също никога не е имала държавност и я е формирала само с помощта на СССР.

През Втората световна война Съветската армия освобождава Полша, Австрия и Чехословакия. След войната съветската страна изиграва голяма роля за раждането и утвърждаването на държави като Китай, Виетнам, КНДР, Индия, Алжир, Куба, Израел, Ангола, Мозамбик. Появата на нови държави в Африка и Азия в немалка степен е последица от антиколониалната политика на Москва през втората половина на миналия век. Това, че последните 30 години бившите колониални империи на Запад направиха всичко да изтрият тази констатация от масовото съзнание, само потвърждава нейната истинност. Излиза, че минимум 27 държави са възникнали и са се утвърдили благодарение на СССР и постсъветска Русия. 

Естествено бе постът на финландеца да предизвика въодушевление сред руските медии и ползватели. Но нас ни интересува какво казва той за България. А то не е никак приятно. "България като държава се е родила в резултат на победата на руското оръжие през 1877-1878 г. в руско-турската война, която е имала за цел именно това. А за "благодарност" през двете световни войни държавата България е влизала в антируски коалиции. Сега България е член на НАТО и на нейна територия са разположени бази на САЩ. След 1945 г. не е имало нито един руски войник", припомня Вейко. Впрочем, той добавя, че благодарение на същата тази война утвърждават държавността си Румъния и Сърбия. 

Разбира се, би могло да се прецизира, че България се е родила още през 681 г., а през 1977-1978 г. руското оръжие я възкресява. Пък и Вейко Корхонен подминава друг наш позор. Съветската страна ни спасява от разпарчатосването, подготвяно от Запада, Гърция и Турция, задето сме били хитлеристки съюзник, и съхранява страната ни в днешните й граници. Но 60 години по-късно ние пак се намърдахме в антируското сборище НАТО. И изобщо в русофобската политика на Запада, за който православието изобщо е враг, понеже било "руско". Там дори кроят планове за въвличането ни заедно с Румъния и Украйна в черноморска конфронтация срещу Русия. 

България е продажна, вероломна, двулична и предателска държава - ето това може да прочетем между редовете на финландеца. Без да иска, той е скицирал 

"фирмения знак" на българската външна политика

Знак, създаван от по-горе споменатите лица и от цялото ни историческо русофобство, позорящи страната ни.

Корхонен не е експерт, а това предполага, че българското русофобство е създало именно такъв имидж на страната ни не само сред евроелита, а и сред средностатистическите финландци и европейци. И този имидж вече е известен дори в далечния субарктически климат на Европа, където се намира Оулу, почти на границата с Арктика. И това, че този наш образ вирее на такова място, изобщо не означава, че той е изопачен, "затънтен", "махленски".

Този 200-хиляден град на Ботническия залив е петият по големина във Финландия и е най-старият в северната част на страната - създаден е още през 1605 г. Оулу е университетски център, през 1973 г. в него заработва първият филиал на компанията "Нокиа", а от началото на 80-те години се развива като център на високите технологии. Така че "българският външнополитически бранд", който жителят му Вейко Корхонен е разкрил като вторичен елемент, съвсем не е самодейна приумица и напън за слава на маргинал.

Как да съберем тези два антагонистични образа в една държава? Най-лесно е да се каже, че отношението ни към Русия е кръстопътно, защото и България се намира на геополитическо кръстовище. Но след като приятелството към тази страна е едва ли не генетично заложено у нас и има "силата на исторически архетип", както веднъж призна самият лидер на нашите турци Ахмед Доган, дали русофобите ни са наистина българи?