18 Юни 2021петък11:25 ч.

Откриватели

Руските колумбовци на Антарктида

194 години от успешния завършек на експедицията „Белинсхаузен-Лазарев“, направила най-голямото географско откритие на ХIХ век, като открива седмия континент на Земята, или ледения континент Антарктида

/ брой: 23

автор:Желязко Тенчев

visibility 426

Фадей Фадеевич Белингсхаузен и Михаил Петрович Лазарев са имената, които заслужено се нареждат до тези на Колумб, Магелан, Кук...
На 4 юли 1819 г. от Малкия кронщатски рейд, изпроводени от множество петербургчани, в далечно плаване се отправили два руски тримачтови военни кораба - “Восток” и “Мирний”. Задачата им била да стигнат до Южната полярна област и да разрешат многовековната загадка за съществуването на митичния южен континент... Легендата за него векове наред вълнувала човечеството, но всички опити да бъде открит завършвали неуспешно.
През 1772 г. великият английски мореплавател Джеймс Кук организирал в южните морета специална експедиция с корабите “Резолюшън” и “Адвенчър”. Той стигнал до 71°10' ю. ш., но не могъл да си пробие път по-нататък през дебелите ледове. Кук решил, че Южният континент, дори и да съществува, е недостижим. Той писал: Аз пребродих океана на южното полукълбо по начин, който неоспоримо отхвърля всяка възможност за съществуването във високите ширини на континент. Но дори и такъв да има, той ще се намира съвсем близо до полюса, в места, практически недостъпни за плаване.

Фадей Фадеевич Белингсхаузен 9(20) септември 1778 - 13(25) януари 1852 г.

 

Михаил Петрович Лазарев  3/14 ноември 1788 - 11/23 април 1851 г.

Рискът, свързан с плаване в тези неизследвани и покрити с ледове морета, е толкова голям, че нито един човек, смело мога да кажа това, няма да се реши да проникне на юг по-далеч, отколкото аз направих това. Дори на юг да има земя, тя никога няма да бъде изследвана. В началото на ХIХ век руските моряци извършили първите си околосветски плавания.  В края на 20-те години руското правителство дало съгласие за подготовката и осъществяването на експедицията, която станала една от най-ярките страници в историята на географските изследвания и открития под името Първа руска антарктическа експедиция Белинсхаузен - Лазарев. Всъщност първоначално за началник на околосветската експедиция във високите ширини на Южния океан бил определен капитан-комодорът М.И. Ратманов, но той се отказал под претекст, че не е добре със здравето. Едва тогава в Кронщат да оглави експедицията бил повикан Фадей Фадеевич Белинсхаузен, който по това време служел в Черноморския флот. На 23 май той пристигнал в Петербург, а шест седмици по-късно “Восток” и “Мирний” излезли от Кронщат.

Леденият континент


В инструкцията на морското министерство, която преди отплаването била връчена на капитан II ранг Белинсхаузен, се нареждало: Да се отправи за оглед на остров Джорджия, намиращ се под 55°ю.ш., а оттам към Сандвичева земя. Да се спусне на юг и да продължи своите търсения до най-отдалечената ширина, която може да достигне, да употреби цялото си старание и да положи най-големи усилия, за да достигне колкото се може по-близо до полюса, като издирва неизвестни земи, и да не изоставя това дело освен в случай на непреодолими препятствия. На началника на експедицията се предписвало още: Ако под първите меридиани, под които се спусне на юг, усилията му останат безплодни, той е длъжен да възобнови своите опити под други. 40-годишният Белинсхаузен имал значителен опит в далечните плавания и продължителен стаж като морски офицер. Роден на остров Сааремаа (в дн. Естония), той обичал да казва: Родил съм се сред морето и както рибата не може да живее без вода, така и аз не мога да живея без морето.
Едва десетгодишен, постъпил в Морския кадетски корпус в Кронщат. 18-годишен - през 1797 г. получил чин мичман, а през 1816 г. бил вече капитан II ранг. През 1803 - 1806 г. участвал в първото руско околосветско плаване с ветрохода “Надежда” под началството на талантливия мореплавател И. Ф. Крузенщерн. Помощник на Белинсхаузен в тази експедиция бил един от най-опитните моряци в руския флот - 30-годишният Михаил Петрович Лазарев. Също възпитаник на Морския кадетски корпус в Кронщат, той започнал флотската си служба в Балтийско море. Участвал във войната с Швеция и се отличил в морската битка на 26 август 1808 г.  През 1813 г., по време на войната с Наполеон, взел участие в десанта при Данциг. След това бил назначен за командир на кораба “Суворов”, извършил околосветско плаване, в което отново проявил качества на талантлив организатор и командир. В края на декември 1819 г. двата ветрохода стигнали до остров Южна Джорджия. Дошло и първото откритие - попаднали на малък остров, който всъщност се оказал действащ вулкан. Нарекли го Аненков - на името на лейтенанта от екипажа на “Мирний”, защото кратерът му “пушел” също като лулата на този офицер. Последвали и други открития - три малки островчета, които кръстили Лесков, Торсон и Завадски - на имената на офицери от експедицията, а цялата група получила името Траверсе в чест на руския министър на марината. На 29 декември 1819 г. достигнали Сандвичевата земя - преддверието към тайнственото и непознато Южно ледено море. Трудно е да си представим огромната тежест на плаването под ветрила сред ледовете. Белинсхаузен е записал: Неизвестността за ледовете, бурята, морето, с изрити дълбоки ями, огромните, страховито надигащи се вълни, непрогледната тъмнина и страхът, който скриваше от очите ни абсолютно всичко, ни навеждаха непрекъснато на мисълта за предстоящо корабокрушение. Беше срамно да се страхуваме, но и най-твърдите повтаряха: Господи, спаси ни... Даже Лазарев, най-храбрият от храбрите, “идеал за морски офицер”, както пише за него един от участниците в експедицията, в един момент сметнал, че Белинсхаузен излишно рискува: Да се плава в непрогледна нощ с осем мили в час, струва ми се, не е съвсем благоразумно. Белинсхаузен отговорил: Аз съм съгласен с мнението на лейтенант Лазарев и съвсем не съм бил равнодушен към опасностите, които ни дебнеха, но мислех не само за настоящето, а планирах действията ни така, че да постигнем желания успех и същевременно да не останем сред ледовете по време на настъпващото равноденствие.
Шест пъти корабите на руската експедиция пресекли Южния полярен кръг, общо сто дни лавирали сред ледовете. Понякога това били огромни ледени полета, друг път гигантски ледени острови, височината на които нерядко достигала 110 - 140 метра. Белинсхаузен бил принуден да рискува. Но това не бил безразсъден риск. В мъглата, в нощта специално отделени и подготвени моряци стояли при бордовете и дебнели с поглед и със слух най-малкия признак за появата на ледена грамада. За да реагира навреме на опасността, вахтеният офицер дежурял при носа на кораба и оттам отправял командите си за спасителните маневри. Вероятно са имали и късмет, но оцеляването на кораба е зависело не само от късмет, а и от уменията и мъжеството на екипажа. На 16(28) януари 1820 г. “Восток” и “Мирний” достигнали 69°25' ю. ш. През димящата мъгла на мрачния ден моряците успели да видят ледена стена, преграждаща по-нататъшния им път на юг. Това били континентални ледове. В дневника си Белинсхаузен записал: тук зад ледените полета и ледените грамади се вижда материк от лед, който на юг се възвишава все повече. В този момент “Восток” и “Мирний” са се намирали само на 20 мили от антарктическия бряг.
На 21 януари Белинсхаузен записал: В един часа след полунощ видяхме пред себе си ледове. Като оглеждахме цялото пространство на изток, юг и запад, не можахме да видим края на това поле. Разбира се, то е продължение на онова, което видяхме в мрачното време на 16 януари, но поради тъмнината и снега не можахме добре да го разгледаме. От това място вече нямаше никаква възможност да продължим по-нататъшния си път на юг... Това било второто приближаване на експедицията до ледения континент. На 5 февруари корабите за последен път щурмували скования от ледовете бряг, след което се отправили към австралийското пристанище Джексън (Сидни). Белинсхаузен и Лазарев използвали настъпването на полярната нощ, за да изследват тропическите части на Тихия океан и островите на Полинезия, а в средата на ноември започнало второто полярно плаване на “Восток” и “Мирний”.
Пресекли 600 ю. ш., след което взели курс на изток, като използвали и най-малката пролука сред ледовете, за да слязат колкото се може по на юг. На 22 януари 1821 г. щастието отново се усмихнало на мореплавателите. На хоризонта се показало чернеещо се петно. През далекогледа от пръв поглед разбрах - писал Белинсхаузен, - че виждам бряг. Бряг, бряг - разнесоха се наоколо ми радостните възклицания на моряците. Това бил остров, на който дали името Петър I.
Сега Белинсхаузен бил уверен, че някъде наблизо трябва да има и друга суша. На 28 януари 1821 г. в 11 часа сутринта видели ледено поле. Краят му обаче се губел далеч на юг, зад предела на полезрението им. Белинсхаузен предположил, че това е бряг. Целият бил покрит със сняг, но той не достигал до върховете на планините и огромните скали. А и промяната в цвета на водната повърхност навеждала на мисълта, че брегът е обширен или в краен случай се състои не само от тази част, която мореплавателите виждали. Този бряг Белинсхаузен нарекъл Земя Александър I, убеден, че е стигнал до неизвестния дотогава Южен континент.  Задачата, която Джеймс Кук считал за неразрешима, била окончателно из-пълнена. Най-великото географско откритие на ХIХ век било факт. На 24 юли (5 август) 1821 г. “Восток” и “Мирний” хвърлили котва в Кронщатското пристанище - на същото място, откъдето отплавали две години по-рано. Това плаване продължило 751 дни, от които 527 дни под ветрила. Корабите изминали общо 86 475 версти, което е 2 1/4 пъти по-голямо като разстояние от най-голямата обиколка на земното кълбо.
Експедицията открила 29 острова, една коралова плитчина с лагуна и огромния леден континент - Антарктида! Фадей Фадеевич Белинсхаузен бил назначен за ръководител на руската антарктическа експедиция “почти случайно”. Но съвсем не случайно под неговото командване тя постигнала такъв блестящ резултат. В основата му били волята, знанията, мъжеството и непреклонната настойчивост в преследването на целта, проявени от този велик мореплавател.  Затова и съвсем справедливи са думите, казани за него от големия немски географ Август Петерман половин век по-късно: „Името на Белинсхаузен трябва да се постави редом с имената на Колумб, Магелан... с имената на всички тези люде, които не отстъпиха пред трудностите и въображаемите невъзможности, измислени от техните предшественици, вървяха по свой самостоятелен път, за да разрушат преградите пред откритията, които белязаха епохата”.
 

Путин и Байдън приеха обща декларация в Женева

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 115

Китай изстреля пилотируем космически кораб

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 115

В Испания отпадат маските на открито

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 115

Вучич критикува подхода на Косово

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 115

Подлост

автор:Георги Георгиев

visibility 428

/ брой: 115

Заедно с теб

автор:Ева Костова

visibility 456

/ брой: 115

Истерясване

автор:Валентин Георгиев

visibility 287

/ брой: 115

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ