Руската мечта може да се опише с една дума

Михаил Горшков
социолог

„За социална справедливост мечтаят 45% от гражданите, нито един лозунг не събира толкова гласове. Ако говорим за национална идея, то това е тя и не ни трябва много време, за да я открием. Съгражданите ни мечтаят да живеят в справедливо и разумно подредено общество, където добродетелта и труда са на почит, доходите отговарят на квалификацията, всички са равни пред закона и могат да се възползват от шанса, който им дава животът. Тоест нищо свръхестествено - отваряме Конституцията и почти във всеки член четем за нашето заветно желание. За съжаление повечето неща се приемат за „даденост“. Освен това 40% от съгражданите ни смятат, че „справедливостта е по-важна от закона “, а законите смятат: „не се отнася за нас и не са написани от нас“. Този нихилизъм наистина буди тревога.
През последните 100-150 години „руската мечта“ постоянно се мени. Да вземем примери от близката история: през първите десетилетия след войната най-голямото желание било „да няма война“. После мнозина започват да вярват в „светлото комунистическо бъдеще“ (колкото и смешно да ни се струва сега тази утопия). През 70-те години на ХХ век колективната мечта се насочва към образа на „потребителския рай“ (в това отношение дълго идеализирахме Запада, докато не разбрахме, че и там не всичко е хубаво и лесно). През последните десетилетия „енергията на голямата цел“ в страната започна постепенно да отслабва, хората затънаха в личните си проблеми, от които държавата се самоотлъчи. Собствено жилище, по-големи доходи, достъп до по-качествени медицински услуги и образование – това сега е най-важното. Днес трудно можем да си представим онзи общонационален единен стремеж към главната цел като например през годините на Великата Отечествена война и след това, по време на индустриализацията или при усвояването на космоса. Дори всички дружно да се съберем, пак не бихме могли да построим БАМ. В тази връзка много внимателно преценявах перспективите на програмата за модернизация на държавата във всички аспекти. За да постигнем това, трябва първо да събудим ентусиазъм у масите, което никак не е лесно.
Какви политици могат днес да „поведат руснаците след себе си“?
Тези, които могат да предложат модел на „справедлива“ държава, съвременната държава, „с изменения и допълнения“, а не построена от нулата след поредната „революция“. Освен това руснаците не обичат да им се натрапват чужди идеали и ценности, пред прагматизма и пресметливостта предпочитат хуманизма, общността, държавната сила, „руската духовност“ и т.н.
Засега сред множеството идейни течения и направления се открояват три, претендиращи за обществена подкрепа: „левите държавници“ (укрепване на националната собственост, възвръщане на социалната държава), левите либерали (социална справедливост плюс всички демократични свободи, икономическа и социална модернизация) и десните държавници (основният вектор на политическия курс през последното десетилетие). Конкуренцията помежду им би могла да осигури един динамичен политически процес поне за период от 5-10 години.
По-малко от половината руснаци вярват, че има шанс да постигнат мечтите си, макар че всички се надяват на това. Хората са наясно, че идеалният свят си остава утопия, че едва ли ще имат възможност да живеят в „справедливо общество“, докато „битовите“ си мечти трябва да реализират със собствени сили.