Русия заложи на математиката в училище

В края на миналата седмица на (11.10.2012 г.) руското правителство прие Програма за развитие на образованието до 2020 г. Документът е впечатляващ не само с обема си от 300 страници, а и с мащаба на предвидените инвестиции и амбицията, заложена в основата му като крайна цел. Понеже у нас в момента все още продължават обсъжданията на проекта на Закон за предучилищното и средното образование, няма как да не направим някои сравнения, пък дебатиращите родни политици и експерти сами да преценят адекватността на позициите си спрямо предизвикателствата на съвременния свят.
Програмата на Русия за развитие на образованието обхваща периода 2013-2020 г. и ще се реализира в три етапа. По предварителни разчети осъществяването й ще струва на федералния бюджет близо 4 трилиона рубли (100 млрд. евро) до 2020 г. Общо за образованието до същата година Русия ще вложи 28 трилиона рубли (700 млрд. евро) - сума, съпоставима с онази, която правителството дава за отбрана. Първото нещо, което се посочва в програмата, са средствата, понеже правителството е наясно, че "реформи без пари не може да има".
Сред очакваните ефекти от прилагане на програмата за образование са подобряване резултатите на руските ученици в международните сравнителни изследвания (PIRLS, TIMSS, PISA), повишаване удовлетвореността на гражданите от качеството на образованието, увеличаване на средствата, отделяни от бюджета, и достигане до 6.5% от БВП, което пък ще направи привлекателна педагогическата професия. Икономиката на Русия ще бъде задоволена с висококвалифицирани кадри в приоритетни високотехнологични области.
Програмата отчита, че частта на населението без образование и с начално такова е под 2% (за България този процент е 20.4% по данни на националната статистика). Наред с това развитите държави реализират мерки за непрекъснато обучение през целия живот. В страните от ЕС частта на икономически активно население, участваща в такива мероприятия, достига 60-70%. В Русия този процент е 22.4% (в България едва 0.3%). Резултатите от международни сравнителни изследвания PISA показват изоставане на руските (на българските - драстично) ученици в уменията за прилагане на получените знания в практиката. Като важен фактор, оказващ неблагоприятно влияние върху качеството на образованието, са посочени възрастовият състав на преподавателите и размерът на заплатите им.
Тръгвайки от актуалното състояние на системата и гледайки напред до 2020 г., програмата за образование на руското правителство набелязва четири приоритета.
Първият е насочен към

увеличаване приноса на професионалното образование

за социално-икономическата и културна модернизация на Русия и повишаване на глобалната й конкурентоспособност.
В какви недостатъци се цели програмата? Отчетено е несъответствие на структурата на професионалното образование на изискванията на пазара на труда. От една страна, 85% от руските абитуриенти продължават обучението си във вуз, от друга - има остър дефицит на квалифицирани изпълнители, способни да работят със съвременни технологии. Изостава разпространението на образователни програми, даващи приложна квалификация - обучение на работното място с продължителност от няколко месеца до година, приложно бакалавърство, осигуряващо наред с фундаменталните знания и квалификация за работа със сложни технологии.
Остър е проблемът с ниската иновационна активност на вузовете. Конкурентоспособността на руските университети продължава да пада заедно с ролята на Русия като експортьор на образователни услуги. Това снижава качеството на образователните резултати в много вузове, където псевдообразованието и търговията с дипломи са станали практика. Въпреки направените през последните години големи инвестиции в инфраструктурата на вузовете, практически няма университет, дори сред водещите, със съвременен кампус. Не е решен проблемът за достъпността до качествено образование за семействата с ниски доходи и ниско ниво на образованост на родителите.
На другия полюс са проблемите с ниското участие на възрастното население в допълнително професионално образование и отсъствието на система за непрекъснато образование, което значително намалява способностите на страната да противостои на турбулентните процеси в световната икономика и да се развива в условията на изостряща се международна конкуренция. Внедряването в икономиката на съвременни наукоемки технологии диктува повишаване на изискванията към квалификацията на персонала и готовността да усвоява нови методи и технологии на работа.
Професионалното образование към 2020 г. трябва да придобие структура, съответстваща на реалностите на икономиката на знанието. Програмата предвижда то да включва водещи изследователски университети (40-60 на брой от общо около 600), които да бъдат двигатели на иновационната икономика, опорни вузове на регионалните икономически системи, осигуряващи специализирана професионална подготовка и вузове, осигуряващи широка подготовка на бакалаври.
Амбицията на руското правителство е пет руски вуза да влязат в първата стотица на най-добрите международни университети в света.
Вторият приоритет на програмата акцентира върху

гарантиране на равен достъп на населението

до предучилищно, общо и допълнително образование (Русия е една от малкото държави, осигуряващи държавно финансиране за допълнително образование - кръжоци, школи по изкуства, пленери. В такива форми към момента са включени 49.1% от децата на възраст от 5 до 18 г.), модернизация на образователното съдържание, предполагаща готовност на випускниците на общообразователните училища за по-нататъшно обучение и дейност във високотехнологична икономика.
Особен акцент е поставен върху достъпа до качествени образователни услуги за три специални групи деца - такива с ограничени здравословни възможности, деца-инвалиди и надарени деца. Отчетено е, че трябва да бъде преодоляна липсата на ефективна система и образователна подкрепа за деца в трудна жизнена ситуация и деца на мигранти.
Резултатите от международните изследвания в областта на математическото и естественонаучното образование (TIMSS) и четенето (PIRLS) показват, че

руските ученици превишават средното ниво

по справяне със задачите. В областта на математиката и естествените науки те изостават само от лидиращата в световен мащаб група на страните от Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион (Япония, Корея, Сингапур). Руските ученически отбори демонстрират добри резултати на международни състезания. На математическата олимпиада през 2011 г. те класират Русия на 2-ро място сред 101 страни, на олимпиадата по химия - на 3-то, по информатика - на 2-ро, по физика - 10-о място. Тези успехи дават основание на премиера Дмитрий Медведев по време на правителственото заседание, приело програмата за развитие на образованието до 2020 г., да сложи в центъра й математиката:
"Особен акцент ще бъде поставен на развитието на математическото образование като основа за създаване на високотехнологична икономика. Трябва да признаем, че това е наше конкурентно предимство. Тази тема у нас е развита, за разлика от другите направления, и ние трябва да я съхраним" (из стенографския протокол на заседанието).
През 2013 г. ще бъде разработена и приета "Концепция за развитието на математическото образование в Руската федерация".
Ежегодно 80 училища ще получават поддръжка от федералния бюджет за разработка, апробация и внедряване на съвременни програми, тяхното учебно-методическо осигуряване и по-нататъшно разпространяване за използване в масовата практика. На организациите, реализиращи иновационни проекти в образованието, ще се присвоява статут на федерална или регионална иновационна площадка, която ще може да работи по собствени образователни стандарти. Освен това 50 общообразователни организации на конкурсна основа всяка година ще получават субсидии за експериментални проекти - на първо място такива, които са насочени към разработка и реализация на нови образователни модели за всяко ниво на общото образование.
През 2012 г. е утвърдена Концепция на общонационална система за откриване и развитие на млади таланти. В рамките на тази програма ще бъде осигурено провеждането на общоруски олимпиади, учебно-тренировъчни лагери за подготовка на кандидатите за членове на националните отбори на Русия за участие в международни олимпиади по общообразователните предмети. Изброените мероприятия ще се реализират към центровете при големите университети и дистанционните школи към националните изследователски университети, чрез създаване на единна федерална база данни на победителите и лауреатите на националните олимпиади и конкурси. Предвижда се създаване на национален интернет портал с методически разработки, задачи и указания за работа с надарени деца, който ще е със свободен достъп. Ежегодно ще се провеждат 300 летни и зимни школи за талантливи деца с участието на водещи университети, финансирани от държавата.
В рамките на приоритета за равен достъп до образование са предвидени също средства за поддръжка на руските училища зад граница в т.ч. и за създаване на интернет-училища за руски граждани, живеещи извън пределите на страната.
Ключов акцент за държавата е повишаването на заплатите на учителите и мотивацията им за ефективен труд. От 13 564 рубли (452 евро) през 2010 г. средната заплата на педагозите през първото тримесечие на 2012 г. вече е 21 147 рубли (705 евро). За същия период е регистрирано и увеличение на младите учители с 10%. Към 2020 г. програмата на правителството предвижда заплащането на педагозите да достигне 200% спрямо средното в икономиката.
Третият приоритет е насочен към

развитие на системата за оценка на качеството

и на информационната прозрачност на образованието. Предвижда се освен участие в традиционните международни изследвания PIRLS, TIMSS и PISA, включване и към тези за информационна и компютърна грамотност ICILS (от 2013 г.), оценка на гражданското образование ICCS (от 2014 г.), оценка на професионалната компетентност на випускниците на университетите AHELO (от 2013 г.), оценка на навиците и компетентността на възрастното население в трудоспособна възраст PIAAC (от 2013 г.).
Четвъртият приоритет фокусира вниманието върху

въвличането на младежите в социални практики

Целта е създаване на условия за успешна социализация и ефективна самореализация на младите хора на възраст между 14 и 30 г. чрез въвличане в обществена дейност и доброволчество (от 7% през 2010 г. на 12.5% през 2020 г.).
Българската държава не може да се похвали с подобен дългосрочен документ, най-малкото защото по нова демократична традиция тук планове се правят с хоризонт от един управленски мандат. Последните управляващи от ГЕРБ съвсем съкратиха перспективата, сменяйки приоритети и становища в рамките само на работен ден. Съществуващите стратегии за развитие на образованието, науката и младежките политики, както и за ученето през целия живот, са със срок на действие до 2013 г., когато изтича и мандатът на правителството.
В българското политическо пространство извън ресорната комисия на НС не са предмет на дебати проблеми за достъпността до качествено образование за семейства с ниски доходи и ниско ниво на образование на родителите, да не говорим за липсата на специално внимание към деца на миграти или деца в тежка жизнена ситуация. Тези теми са заметени трайно под килимите на властта, вторачена в параметрите на фискалната стабилност и в цифрите, отчитащи тоновете излят бетон и асфалт. Властта е забравила, че хората са богатството на държавата, а магистралите и строежите са само достойнства на територията.  
С приетата програма за образование, построена на фундамента на математиката, Русия прави опит за скок в бъдещето с амбиция

да се включи в световната битка за конкурентоспособност

на икономиката. Нашите доморасли политици правят точно обратното. С предлаганите промени в проекта за Закон за предучилищното и средното образование те се чудят как да ликвидират на практика математическите гимназии и да ги превърнат в обикновени общообразователни училища. После сигурно ще дойде ред и на езиковите, и на професионалните паралелки, за да може дебилизацията и маргинализацията на образованието да победи окончателно и безвъзвратно, осигурявайки безпроблемно съществуване на арогантната, но амбициозна простащина.
Талантливите деца на малка България успешно се конкурират на международни олимпиади по математика и природни науки с гиганти като Русия, САЩ, Китай, Япония. Българската държава обаче, вместо да се грижи за тях като за безценно национално богатство и инвестиция в бъдещето на нацията, предпочита да дава милиони за елитен спорт, за производство на тютюн, за асфалт, за авиовоаяжи на висши държавни чиновници и на футболисти и пр. Частни фондации спонсорират школи и пленери за дарованията ни, които получават образование, финансирано от всички българи, а после с неустоими предложения чужди университети ги правят част от своята академична общност. Нашата държава няма представа и не се интересува колко нейни младежи учат зад граница, нито каква специализация имат.
Посланието на възрожденците, че "само с образование и просвета един малък и изстрадал народ може да се равнява с другите европейски народи", е забравено. Утре пада в жертва на Днес.