Румънският Макрон

Владимир Митев

Дачиан Чолош е бил румънски министър на земеделието (2007-2008), еврокомисар по земеделието и развитието на селските райони (2010-2014) и премиер на Румъния (2015-2017). На 19 юни 2019 г. Чолош изкачи нов връх, ставайки председател на групата "Обнови Европа" (Renew Europe) в Европарламента, която обединява хората на френския президент Еманюел Макрон, либералдемократите от Великобритания, испанската пробизнес партия "Сюдаданос" и други части от доскоро съществувалата либерална група АЛДЕ. Позицията пасва напълно на политическия профил на Чолош, който е франкофон, женен е за французойка и бе смятан за "втория френски комисар", докато бе еврокомисар. Сега за него се налага нов етикет - "румънският Макрон". 

Самото етикетиране на Чолош като копие на френския оригинал предполага, че той свети с отразена светлина. Това обаче не пречи румънският политик да бъде 

една от значимите личности в националната политика на северните съседи

Сега той влезе в Европарламента начело на третата политическа сила на евровота - Съюз 2020, който обедини младите в румънската политика от "Съюза спасете Румъния" и новосъздаденото движение на Чолош "Плюс". Още от 2015 г. обаче Чолош е свързван в румънската политика с едната от двете силни тенденции в нея - технократската. Тя се базира на скептицизъм към проядената от корупция и клиентелизъм политическа класа на прехода. Технократското начало в Румъния е неизменно свързано с борбата с корупцията и с властта на неизборни институции като тайните служби и антикорупционната прокуратура, като в същото време отслабва силата на демократично избраните институции като парламента. 

Така през последните години в румънската политика постоянно има напрежение между два популизма. Единият е "технократският", просветен "популизъм" на средната класа, която иска да вкара в затвора представителите на най-влиятелната партия - Социалдемократическата. Другият е популизмът против технократския елит, против свързаните със Западна Европа бизнес елити, който се стреми да отвоюва пространство и ресурси за румънците от по-малките населени места, лишени от добри връзки в коридорите на властта в Букурещ и Брюксел. 

Мястото на Чолош в това разделение е ясно. Роден в Румъния, той завършва агрономство в родината си и икономика на земеделското развитие във Франция. От студентските си години до днес Чолош е тясно свързан с Франция. През 90-те години прави стажове във ферми за органична храна в Бретан. Пак през този период той развива проекти за сътрудничество в земеделието между френския регион Савоя и румънския Арджеш (където след приватизация през 1999 г. "Рено" стъпва с покупката на автомобилната компания "Дачия"). През 2002-2003 г. вече е част  от делегацията на Еврокомисията в Румъния. Тогава той помага в реализацията на програмата "Сапард" в родината си. В крайна сметка в периода 2007-2008 г. Чолош оглавява министерството на земеделието в правителството на лидера на Националнолибералната партия Калин Попеску-Търичану.

През целия си живот Чолош свързва две реалности - френско-европейската и румънската. Коя от тях обаче е главната и коя - второстепенната? Категоризирането му като "френски човек" в страната и в чужбина явно дава възможен отговор. Въпреки това Чолош е много добре свързан и с румънския елит. Достатъчно е да се припомни, че негов вуйчо е Вирджил Арделян - ръководител на тайната служба на румънското МВР в периода 1998-2007 г. Заради подобни връзки често отправяно обвинение към Съюза 2020 е, че са инфилтрирани от румънските разузнавателни служби. В същото време те са смятани и 

за най-еднозначно прозападните политически сили в страната 

Имат малък брой хора с проблеми с правосъдието. По въпроси като традиционното семейство и хомосексуалните бракове заемат позиции, звучащи либерално. В същото време в икономически план те виждат решения на румънските проблеми в приватизацията, в насърчаване на бизнеса и нямат особена чувствителност към проблемите на румънския работник или социалнослабите граждани. Всъщност именно Съюз 2020 са олицетворението на румънското технократство, доколкото другите големи партии -  Социалдемократическата и Националнолибералната (член на Европейската народна партия), са считани за стари партии от времената на прехода и представители на клиентелисткия политически модел.

Като "втори френски комисар" в периода 2010-2014 г. Чолош извършва реформа на единната селскостопанска политика. Той предварително обявява, че целта му е да съхрани максимално значителния бюджет на програмата (която е от траен интерес за френските земеделски производители). Много от работата на Еврокомисията обаче е техническа и бюрократична. Далеч по-видимо е технократското правителство на Дачиан Чолош (2015-2017), което набира кадри от средите на бизнеса и неправителствените организации. Дълбоката идея на румънското технократство е, че политическият елемент в управлението е ненужен и дори вреден, 

а властта е въпрос на технология, на изчисления, на наука 

Още по замисъл обаче технократското правителство на Чолош не е свободно от политически елемент. То има министри от Социалдемократическата партия - олицетворение на политическото начало в Румъния, и управлява с парламент, в който социалдемократите имат най-много депутати. 

Сред по-значимите мерки на правителството "Чолош" бяха увеличаването на прозрачността на европейските проекти, намаляването на исканите "бумаги" в административната работа, повишаването на заплатите на лекари и учители, намаляването на ДДС в земеделието. Технократската същност на това управление обаче идваше и от факта, че по негово време антикорупционната прокуратура продължи да прочиства политическото пространство от динозаврите на прехода. 

Но на парламентарните избори от декември 2016 г румънският избирател провали проекта "Чолош" за доминация на неизборните институции, чуждестранния бизнес и неговите местни съюзници, давайки победата на политическите сили, които обещаваха промяна на балансите в правосъдието и в икономиката. 

Последва период на прегрупиране за румънските технократи. Силите на Чолош и тези на Съюза "Спасете Румъния" се обединиха в навечерието на евровота. Опитът на Социалдемократическата партия да развива външнополитическо партньорство най-вече със САЩ на Доналд Тръмп претърпя поражение на евроизборите от 26 май 2019 г. Така вътрешнорумънските и външнополитическите обстоятелства очевидно благоприятстват възхода на Дачиан Чолош. Той се превръща в най-добре пласирания политически румънец в европейската политика. Близостта му до Макрон и до Франция явно ще бъдат и занапред пътеводна светлина за него. 

В Румъния не липсва радост от международното признание за Чолош. Но това не е единствената емоция. Макрон не е критикуван само от орбанистите в Европа, но и от хора като лидера на новата румънска социалдемократическа партия "Демос" Клаудиу Крачун: "Обнови Европа" е точно обратното на това, което претендира, че е. С Макрон начело те се правят на "последните европейци", спасяващи ни от "популистите суверанисти"... "Обнови Европа"? Не, по-скоро "Провалена неолиберална Европа". Показателен е фактът, че президентът на тази група идва от страна, в която се прави експеримент с капитализма в най-бруталната му форма."

Критиката на Крачун е колкото към Макрон, толкова и към румънския му еквивалент. Като премиер Чолош не взе ефективни мерки срещу бедността. Чолош със сигурност ще бъде лоялен изпълнител на волята на европейските либерали. Но ако иска да излезе от сянката на Макрон, ще трябва да се обърне към румънското измерение на своята същност.