Румъния в борба с кризата

Румънците са на предпоследно място по доходи в ЕС, като по-ниски са само заплатите у нас (приблизително с 50%). Но днес, във времената на глобална криза, положението в северната ни съседка става все по-застрашително. За да свие набъбналия вече на близо 10% бюджетен дефицит и галопиращата държавна задлъжнялост, която само през изминалата година се удвои, Букурещ реши безкомпромисно да реже от доходите и социалните придобивки на населението.
Под натиска на МВФ заплатите в обществения сектор, пенсиите и социалните помощи бяха драстично съкратени, което тласна и възнагражденията в частния сектор стремглаво надолу. Целта на това антисоциално упражнение е да се свие със 7% дефицитът в бюджета.
Същевременно правителството обеща да отмени закон, въз основа на който от 1 януари работещите в обществения сектор получават по-малко пари. Но паралелно с това всички държавни служители печелят от началото на юни с цели 25% по-малко.
За да може реално да стартират тези непопулярни мерки, неотдавна делегацията на МВФ дори удължи престоя си в Букурещ. На карта бе поставено изплащането на петата вноска от уговорения през 2009 г. кредит в размер на 20 млрд. евро. А без тези средства Румъния де факто бе във фалит.
Дни наред анализаторите гадаеха кои мерки за икономии ще са достатъчни на фонда, за да отпусне поредния жизненонеобходим транш. Много индикации сочеха като мерки увеличаването на плоския данък с 4 пункта на 20%, както и на ДДС от 19 на 24%. Но нещата се развиха в друга посока.
Оповестяващият бруталната новина бе не правителственият ръководител Емил Бок, а лично президентът Траян Бъсеску. Той призна, че са били водени преговори с МВФ и че бил избран "вариантът на доверието", което в прав текст означава, че заплатите в обществения сектор се съкращават с една четвърт. Тази мярка засяга около 1,4 милиона служители. Изключения се правят само при работещи, които получават близка до мималната заплата от 600 леи (около 150 евро).
Също от началото на юни 6 милиона пенсионери в Румъния получават с 15% по-ниски пенсии. С 15% се съкращават и без това ниските помощи за безработни. Освен това ще бъдат "преизчислени" и други 16 вида социални помощи, понеже според президента Бъсеску тези помощи "насърчавали хората да не работят" (вече изтъркан аргумент от антисоциалната кухня на неолибералите). Единственото положително, което обеща румънският държавен глава, бе, че ако броят на заетите в обществения сектор продължи да намалява, тогава през 2011 г. можело да бъде въведено отново предишното ниво на възнаграждение.
Аргументите на Бъсеску се обосноват на това, че държавните служби, пенсиите и социалните помощи представляват 62% от бюджетните разходи, така че не оставали пари за образование, здраве и инвестиции. Средствата, отиващи за пенсии и заплати в обществения сектор, възлизат на общо 21% от БВП на страната. А цялостните бюджетни разходи съставляват 40% от БВП, като приходите са само 31%.
Нищо съществено против тези аргументи и опитите на правителството да изведе страната от задънената улица, до която я доведе днешната криза на системата, но проблемът е, че всичко това се извършва изцяло за сметка на живеещите и без това на ръба на оцеляването обикновени граждани. И не е учудващо, че те вече започнаха да организират своята съпротива, изразяваща се в протести и стачки срещу граничещите със социален геноцид мерки.
А изглежда мнозинството на гражданите само у нас не иска или вече не е в състояние да разбере какво точно става около и с него и е пасивно, все едно е заспало дълбок зимен сън през летния зной.