24 Август 2019събота03:05 ч.

Заседание на румънския парламент. Народните избраници с убедителни мнозинства гласуваха законите за вдигането на пенсиите

Румъния смело вдига пенсиите

Обвиняват социалдемократите, че дестабилизират финансово страната, докато те печелят избирателите с концепцията за "растеж чрез ръст на доходите"

/ брой: 144

visibility 1324

Владимир Митев

На 8 юли 2019 г. румънският президент Клаус Йоханис подписа новия Закон за пенсиите, който предвижда значително покачване на доходите на пенсионерите през следващите години. Законът е поредна мярка на Социалдемократическата партия, която представлява относително по-бедната и по-уязвимата част от избирателите. Подобно на други техни мерки, като въвеждането на специална ставка на ДДС за всички храни през 2015 г., сегашните действия са критикувани от бизнес средите. 

Експерти, загрижени за макроикономическата стабилност на страната, бият тревога, че в резултат на закона ще нараснат дефицитите във финансовата система на страната. На свой ред министърът на труда Мариус Будай посочва, че към момента 

Румъния харчи едва 6% от БВП за пенсии 

спрямо средноевропейско ниво от 13%. Той е убеден, че ако БВП на Румъния е достигнал 202 млрд. евро през 2018 г. спрямо 171 млрд. евро през 2016 г., има ресурс за по-високи пенсии. 

Преди представянето на новия закон е нужно да се кажат няколко общи положения. В Румъния стандартната възраст за пенсиониране е 65 години за мъжете и 63 години за жените. Минималният осигурителен стаж, след който е възможно пенсиониране, е 15 години - и за мъже, и за жени. Общият осигурителен стаж, който е нужен за пенсиониране, е 35 години. 

Новият закон позволява на жените, които са реализирали минималния осигурителен стаж, родили са 3 деца и са ги отгледали до 16-годишна възраст, да получат при желание намаляване с 6 години на възрастта за пенсиониране. Такова намаляване е възможно и когато сред децата има осиновени, отглеждани поне 13 години. Освен това пенсионерите по инвалидност с първа степен на инвалидност имат право и на надбавка за придружител заедно с пенсията. Размерът на тази надбавка е 50% от брутната минимална заплата за месеца, в който се плаща. 

Стандартната пенсия, която всеки румънец получава, се изчислява, като се умножи пенсионният коефициент, който във всеки един момент представлява определена фиксирана сума, с годишните пенсионни точки, които всеки гражданин получава на базата на доходите си през съответната година. Месечните пенсионни точки представляват пропорцията на брутния доход на гражданина спрямо брутния среден доход за месеца според данните на румънския Национален статистически институт. За всяка година се определят годишните пенсионни точки, като се съберат месечните пенсионни точки и се разделят на 12. 

Това означава, че за да се повишат пенсиите, в Румъния трябва да бъде вдигнат пенсионният коефициент. Към момента той е 1100 леи. Съгласно приетия Закон за пенсиите от 1 септември 2019 г. той ще стане 1265 леи, от 1 септември 2020 г. - 1775 леи, а от 1 септември 2021 г. - 1875 леи. След това неговото изчисляване ще следва хода на инфлацията. С други думи, до 2021 г. само на базата на пенсионния коефициент пенсиите в Румъния ще нараснат с над 70%.

Именно този скок поражда опасенията на опозицията и на финансовите среди, че Румъния би влязла във финансова нестабилност заради нарасналите задължения по пенсиите. Според изчисленията само през 2019 г. бюджетът ще има нужда от 8,4 млрд. леи (1,76 млрд. евро) повече, за да отговори на повишения пенсионен коефициент. През 2020 г. сумата в плюс ще нарасне на 24,8 млрд. леи (5,24 млрд. евро), а през 2021 г. ще достигне 58,1 млрд. леи (12,28 млрд. евро). През 2022 г. допълнителната сума, която ще е необходима, достига 81,1 млрд. леи (17,14 млрд. евро).

Числата може да изглеждат големи, но румънските социалдемократи твърдят, че колкото и да ги предупреждават за движение на страната към пропастта, вместо да стигне до нея, тя върви напред към 

едни от най-високите показатели за икономически растеж в ЕС 

Това е същността на стратегията за "растеж, подхранван от покачване на заплатите" на икономиста Кристиан Сокол. Той обича да доказва с числа, че неговите стратегии хем са превърнали Румъния в една от най-жизнените икономики в Европа, хем са довели до повече пари в джобовете на хората и до повече потребление, довело на свой ред до допълнителна икономическа активност. 

Сокол обяви, че се оттегля от активната дейност в помощ на социалдемократите в дните около приемането на Закона за пенсиите. Неговата стратегия обаче явно остава в сила. Социалдемократите са наясно, че за да продължат да управляват, трябва да дават някакви преференции на своя електорат, който като цяло е по-възрастен, живее в по-малки населени места и разчита повече на държавата за своите доходи. Тяхната надежда е, че по-високите доходи на населението, включително от пенсии, ще повишат потреблението, което ще увеличи икономическия растеж, и като последица Румъния ще се оттласне от дъното на европейските класации. 

Докога обаче по-високите доходи ще водят до по-висок растеж, а по-големият растеж до повече средства за преразпределяне? Критиците на линията на социалдемократите постоянно чертаят мрачни сценарии за бъдещето на страната. Достатъчен е поглед в данните за дълговете и дефицитите, които експертите постоянно показват. Според статия на радио "Франс ентернасионал", позоваваща се на данни от Румънската национална банка, дефицитът по текущата сметка за първите пет месеца на 2019 г. се е увеличил с над 830 млн. евро и е достигнал до 3,4 млрд. евро. Той е и с 32,6% по-голям от регистрирания за същия период през миналата година. Румънският износ нараства, но още по-бързо нараства вносът, провокиран от нарастващото потребление. В резултат импортът надвишава експорта с 6,3 млрд. евро. Спадат и чуждестранните инвестиции, които развиха доста румънската икономика през последните години. За посочения период те са под 1,5 млрд. евро. За същото време външният дълг на Румъния е нараснал с над 4 млрд. евро.

Подобни данни обаче се публикуват от години - още когато през 2015 г. бе въведена специална ставка на ДДС за храните, която стимулира потреблението и 

остави пари в най-бедните слоеве на населението 

"Четете все по-често интерпретации за правителствения дълг - спаднал, покачил се, бил или неустойчив", пише Кристиан Сокол в своя блог на сайта на в. "Адевърул" и продължава: "Използват се погрешни интерпретации и заключения, които манипулират хората без икономически познания. Правилното оценяване на показателите за дълга се прави чрез наблюдаване на динамиката им като дял на БВП и като абсолютна сума. Що се отнася до устойчивост, вече казах, макроикономическите показатели се преценяват не според това с колко са нараснали или докъде са стигнали. Това няма значение и не е нищо друго освен таблоидизиране на макроикономическия анализ. Устойчивостта или не на еволюцията на тези индикатори се изследва според праговете на устойчивост или на тревога, отвъд които трябва да се премахнат неравновесията в икономиката." След това Сокол обяснява, че през 2018 г. делът на държавния дълг спрямо БВП е по-нисък от този през 2016 г. Пак през 2018 г. за 1 евро растеж на румънската икономика се тегли по-малък размер дълг, отколкото през 2016 г. Освен това Румъния има най-ниския съвкупен частен и държавен дълг в ЕС.

След като социалдемократите понесоха удар на евроизборите, а техният лидер Ливиу Драгня влезе в затвора, за тях е важно да не загубят своя традиционен електорат. Битката за неговите сърца, умовете и стомаха явно предполага дързостта да се върви срещу предписанията на финансовия елит. Или пък социалдемократите просто нямат друг избор, тъй като, ако се бореха просто за "лява" версия на икономическата дисциплина, нямаше да печелят избори. Както при борбата с корупцията доскоро, в икономически план в Румъния също има различни лагери, противоречия и напрежение, които водят до развитие...

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 23

Пожар край Бегово

автор:Дума

visibility 79

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 162

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 473

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 244

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 311

/ брой: 162

Датата

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ