Румъния изпадна в институционална криза

Политическата криза в Румъния се заплете още повече, след като Конституционният съд постанови в сряда, че решението на президента Клаус Йоханис да предложи повторно за премиер лидера на либералите Лудовик Орбан е неконституционно. Съдът смята, че съществува юридически конфликт от конституционен характер между президента и парламента относно номинирането на Лудовик Орбан за премиер. "Посочването на кандидат трябва да има за цел осигуряване на ново парламентарно мнозинство, така че да може да бъде съставено ново правителство", посочва Конституционният съд. А в парламента мнозинство има не Национал-либералната партия (НЛП) на Орбан, а политическите им опоненти от Социалдемократическата партия (СДП). Затова съдът смята, че Орбан не може да осигури парламентарното мнозинство.

Правителството на Орбан падна на 5 февруари от вот на недоверие, задействан от опозиционната СДП. Въпреки това президентът Клаус Йоханис, който е бивш лидер на НЛП, му възложи да сформира второ правителство. Според наблюдателите то нямаше да бъде одобрено и замисълът на цялата многоходова комбинация е да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори, които либералите се надяват да спечелят. Според румънската конституция за предсрочни избори е необходимо в рамките на 60 дни да са налице два неуспешни опита за сформиране на правителство. Конституционният съд обаче провали този замисъл. 

Планираше се парламентът да отхвърли второто правителството на Лудовик Орбан на заседание в сряда, но то бе отложено с обяснението за липса на кворум. 

На свой ред Клаус Йоханис заяви, че няма да номинира премиер от социалдемократите, макар те да имат мнозинство в парламента. "Няма да коментирам решението на Конституционния съд и ще изчакам мотивацията му", заяви президентът на пресконференция, излъчена по телевизиите. Държавният глава каза, че ще предприеме следващите стъпки, щом се запознае с мотивацията на съда и след консултации с политическите партии.

Той добави, че след решението на Конституционния съд "шансовете за предсрочни избори са спаднали под 50 процента".