Росен Деспов: Повече философия в политиката ще означава и повече морал

Росен Деспов е роден в Черноморец през 1964 година. Магистър по философия. 27 години е преподавател в ПГСАГ "Кольо Фичето" - Бургас. Три мандата е общински съветник от БСП в Созопол. Избран е за кмет на Черноморец на местните избори тази година, спечели балотажа срещу дългогодишния градоначалник Добри Добрев от ГЕРБ. На 55 години. Семеен, с едно дете.

Деспов бе категоричен, че победата му не е само партийна, а е победа на гражданското общество. Хората се обединиха около принципи и идеи, а не около партия, бяха първите думи на новоизбрания кмет в изборната нощ. Той е преподавател по философия и години наред нищи въпросите за демокрацията, гражданското съзнание, цената на успеха, проблемите на политиците и проблемите на хората - в класната стая, през погледа на учениците си. Разговаряме с него именно за философската страна на политиката и за образа на политиците в съзнанието на младите.  

"Човек е успял, когато прави това, което харесва, и тогава, когато е доволен от резултата"

"Защо героите на нашето време са едни, а портретите по стените са други?"

- Учител, дългогодишен, влиза в кметския кабинет. Липсва ли ви класната стая, господин Деспов? Какво ви казаха вашите ученици, когато се разделяхте?

- След 27 години в училище няма как да не ми липсва. В класната стая аз създавах хипотетични проблемни ситуации, за да провокирам учениците си, да ги накарам да мислят самостоятелно, да могат да анализират и вземат правилни решения. Сега съм в друга ситуация. Аз попадам в реални проблемни ситуации и трябва да вземам правилните решения. Тази позиция обаче ми дава възможност да тествам и да реализирам идеите за пряка демокрация. Досега винаги учениците си тръгваха, а аз им пожелавах да успеят да реализират мечтите си. Сега ролите се смениха.

- Остана ли място за философия в политиката? Сякаш всичко днес е прагматизъм и пиар.

- Убеден съм, че политиката се нуждае от философия и то не само защото начело на идеалната държава на Платон стои философ. Политиката е реализация на идеи, в основата на които трябва да стои моралът. В противен случай, политиката, вместо да решава проблемите на хората, ще генерира проблеми.

- Обещахте на жителите на Черноморец обществени съвети, в които да бъдат представени всички граждани и които да взимат важните решения за бъдещето на града. Вярвате ли, че има достатъчно зряло гражданско общество, което да осъзнава каква отговорност е това?

- Вярвам, че може да се изгради гражданско общество, което да взема важни решения за своето бъдеще. Щом тези хора са достатъчно отговорни да създадат този продукт (бюджетът основно е от местни данъци и такси ), трябва да могат и да участват при неговото разпределение. Няма как да разберем дали са достатъчно зрели и отговорни, ако не им дадем възможност да го покажат. Не е ли странно да твърдим, че тези хора са зрели и отговорни, когато избират своите политици, но не са достатъчно отговорни, когато трябва да разпределят средствата, които самите са изработили?

- Всъщност решенията за Черноморец не ги ли взема Общинският съвет в Созопол?

- Общинският съвет определя финансовата рамка. Но по какъв начин ще се използват тези средства, трябва да решават хората на Черноморец. Като се вземе предвид, че в Общинския съвет са и съветниците от нашия град, то можем да кажем, че хората от Черноморец чрез тях могат да влияят на Общинския съвет и сами да определят развитието си. Всеки кандидат-политик показва някакви проблеми и обещава тяхното решаване. Мисля обаче, че е време не само да решаваме проблемите, а да сменим метода на решаването им. Време е властта да премине в ръцете на суверена, на тези, които реално изработват средствата за бюджета. Хората не трябва да бъдат осведомявани, те не трябва да съветват, те трябва да вземат решенията, които определят бъдещето на техния град, а съответно и тяхното бъдеще. Тогава кметът наистина ще бъде изпълнителна власт, а гражданското общество ще притежава реалната власт. Най-голямото богатство на Черноморец са хората. Използването на потенциала на всички активни, знаещи и можещи ще доведе до решаването на проблемите и ще превърне града не само в място за живеене, а в наш дом.

- Каква е разликата в управлението на един малък морски град с малък град във вътрешността на страната? Какво се случва с хората в Черноморец извън сезона?

- Първата разлика може би е в това, че малките морски градове през лятото стават много по-големи. Втората разлика е, че хората правят сериозни инвестиции и очакват в сравнително краткия сезон да реализират съответните доходи. Всеки един нерешен проблем привлича вниманието на медиите и това може да доведе до сериозни последици. Негативен образ в медиите и отлив на туристи води да сериозни финансови загуби на хората, а и до по-малко постъпления в общинския бюджет. Това неминуемо ще доведе и до загуба на доверието в местната власт.

- Погледът ви върху днешните младежи и тяхното отношение към политиката? Имат ли гражданско съзнание, критично мислене, амбицията да променят своето бъдеще?

- Има много млади хора, които се вълнуват от политическите процеси в страната. Разбира се, на тази възраст те са повече крайни, отколкото умерени. Имат желание да участват в промените на обществото, но по-лесно и по-безкритично приемат различни идеи.

- На какво се учите от учениците си?

- Успееш ли да влезеш в света на децата или по-скоро допуснат ли те в него, получаваш цялата им любов. Те са искрени и честни, но и изискващи. Може би, защото са истински, много бързо разкриват фалша и лицемерието. Много остро и болезнено реагират на него. Затова и обучението през всичките тези години беше двустранен процес. Те ми помогнаха да запазя оптимизма, позитивното мислене, да развивам креативното мислене и, разбира се, винаги да съм готов за поредната изненада. 

- Разчитаме на политиците да оправят неразбориите в образователната система. Можем ли да разчитаме на образователната система, че ще създаде качествени политици?

- Образователната система трябва да създава качествени специалисти и качествени хора. Аз съм убеден, че тя се справя с тази задача. Дали това става заради системата, или въпреки нея, това е друг въпрос. Дали тези хора ще станат политици и дали въобще ще останат да се реализират в България е нещо, което не зависи само от образователната система.

- Как измервате успеха - личния и професионалния?

- Това е въпрос, който много често сме дискутирали с учениците. Защо героите на нашето време са едни, а портретите, закачени по стените, са на друг тип хора? Кога можем да кажем, че един човек е успял? Може би човек е успял, когато прави това, което харесва, и тогава, когато е доволен от резултата. Разбира се, мнението на общността също е важно. Ние сме обществени същества и признанието на другите е важно както за самочувствието ни, така и за мотивацията ни.

- Какви са вашите наблюдения - колко от днешните младежи избират родината пред Терминал 1 и 2? Какво ще ги задържи тук?

- Нямам точни данни за този процес, но от разговорите ми с учениците мога да кажа, че много от тях виждат възможност за реализация единствено извън България. Движението на хора е естествен процес и ние няма как да сме изключение от него. Да могат младите да учат в престижни университети е чудесна възможност. Тревожното е, че не се връщат да реализират тук наученото в чужбина, а точно това са хората, които могат да донесат качествена промяна както в икономическия, така и в политическия живот. Това, което ги принуждава да не се връщат, предполагам, е цял комплекс от причини. Убеден съм обаче, че ако младите хора имат възможността да участват във вземането на решения, свързани с бъдещето на техните населени места, ако имат усещането, че нещата, които се случват, зависят от тях, ако всичко в политиката се решава чрез дискусии от гражданското общество, а не някъде неизвестно от кого, това ще бъде една основателна причина да се върнат и тук да реализират своя потенциал.