Роман за самопознанието
Излезе автобиографичната книга на номинирания за "Нобел" Клаудио Магрис
/ брой: 136
Малкият роман "Другото море" (1991) е сред ключовите произведения на прочутия италиански белетрист, преводач-германист и есеист Клаудио Магрис (роден 1939 г.), лауреат на множество международни литературни награди, номиниран и за "Нобел".
Действието започва в родното място на автора, граничния и космополитен пристанищен град Триест (тук е представен като Гориция), място, в което се пресичат различни народи и култури, а също и част от европейските и световните пътища. В Триест, както е известно, са живели и творили двама световни автори, оказали силно влияние върху автора (ирландецът Джеймс Джойс и триестинецът Итало Звево).
Оттук на 28 ноември 1909 г. започва дългото си пътешествие главният герой, младият философ и елинист Енрико Мреуле. Читателят така и не узнава до самия край на романа защо Енрико напуска внезапно родната Италия и Европа и към какво всъщност се стреми. Външният мотив - това е нежеланието да служи в ненавистната му австрийска армия, дори да живее в атмосферата на милитаризираната, йерархична и бюрократична Хабсбургска империя.
Прекосил Атлантика и стигнал до Южна Америка, Енрико се занимава със скотовъдство, скита като гаучо из далечната и сурова земя на Патагония, живее примитивно, отшелнически. След години се завръща в Европа, преподава латински, жени се, преживява още един живот, друг, цивилизован и културен, но и това не го задоволява.
В романа (издаден от "Авангард принт" в превод от италиански на Огнян Стамболиев - б.р.) е представена широко своеобразната култура на многонационалната Австро-Унгарска империя, разпаднала се след Първата световна война и променила до известна степен хода на европейската история, а също и интересните наблюдения от Латинска Америка на героя. Но главното за Енрико Мреуле, този типичен западен интелектуалец от началото на ХХ век, който, макар и вкоренен в традициите на своята култура, се вълнува и от "други морета", други цивилизации и култури, се случва в областта на духа. И неговите мисли кръжат главно около философията, поезията, историята и религията. И, разбира се, около вечния въпрос - за смисъла на живота.
За разлика от много днешни, склонни към морализаторство автори, Магрис не ни поучава. Неговите произведения не са монолог, а по-скоро диалог с читателя, когото приема за съучастник в творческия процес. Историзмът на тази проза, точното възпроизвеждане на реалните събития, ни кара да вярваме в истинността на случилото се. Тази лапидарност или краткост и ясност на стила е твърде близка до поезията в проза на един Тургенев или Бунин.
Действието се развива през първата половина на ХХ век, но културните реминисценции стигат чак до епоса на Омир и поезията на древния Рим. Главният герой, младият интелектуалец, е органично свързан със старата европейска култура и твърде малко се вълнува от реалността, в която живее. Макар че през тези години сред неговите съвременници се появяват редица кайзери, крале, президенти, премиери, диктатори като Франц Йосиф, Виктор Емануил Трети, Мусолини, Хитлер, Сталин, Тито. Всички те остават на заден план в живота на героя. Това е микроисторията на един интелектуалец от Европа от преломния ХХ век. Историята е разгледана през призмата на една отделна личност, на един индивид и това е опит тя да се представи от един homo scribens (пишещ човек), интелектуалец. Клаудио Магрис иска да ни покани на дискусия - да помислим отново върху вечния екзистенциален въпрос, но също и за това - как творческата личност, като избира между Доброто и Злото, може да се противопостави на днешното уеднаквено, унифицирано общество. За него писа още в началото на миналия век друг голям писател - Стефан Цвайг.
Духовният живот на героя от този кратък роман е неповторимо индивидуален, дълбоко приобщен към великата култура на предците ни.
Разказът е зареден с пределна доза хуманизъм. Ако приемем отблизо житейската драма на този затворен и дори егоистичен (на пръв поглед) човек, ще усетим, че всъщност е един от нас и всеки би могъл да се окаже на неговото място. Животът на Енрико Мреуле от Гориция може да се проектира с лекота върху много подобни нему интелектуалци от Европа. През ХХ век те често са били отхвърляни от равнодушното към тях общество. Мечтаели са за друг, различен живот.
Днес политиците с увлечение и патос се опитват да построят една нова Европа на бъдещето. Нашият знаменит съвременник Клаудио Магрис, авторът на прочутия роман-пътепис "Дунав", ни предлага да си спомним и да помислим за духовното единство на Стария свят, който не познаваше строгите държавни граници. Този забележителен писател-хуманист ни доставя вълнуващо интелектуално преживяване.