Ритуалът

Разказано от Дончо Цончев

Ивайло Петров беше добър на заешкия лов. Бива го, бива го, но веднъж така драстично изтърва, че се натъркаляхме от смях.
На обяд седнахме и Ивайло започна да се оправдава:
- Отслабна ми пушката.
- Ивайло, не тая дума -  реагирах аз.
- Не ги разбираш тия работи. Металът се уморява.
Ивайло навършваше скоро 50 години. По тоя повод се роди ритуалът да си подаряваме пушки. Мисля, че идеята беше на Данчо Радичков:
- Дай да му купим една нова пушка.
След това юбиляри станаха Дико Фучеджиев, Радичков, Анастас Стоянов. Последен аз навърших 50 г. Имената на тези велики мъже са изписани на приклада на подарената ми пушка. Скъп спомен ми е.
Бяхме юмрук, модел за поведение. Не е имало писатели, така обединени. Държахме се здраво. Железни за всичко. Чудеха ни се. Не можехме да се разделим и през делниците.