Рейтинговите агенции изместиха великите сили

Нещата по света не само че са станали парадоксални. Те са си истинска лудост. При съвкупен глобален брутен вътрешен продукт от 70 трилиона долара (трилионът е единица с дванадесет нули) годишният оборот на финансовите пазари възлиза на 1007 трилиона. Сиреч надхвърля един квадрилион (който има петнадест нули). С други думи разминаването между реалния и финансовия сектор възлиза на кръгло четиринадесет пъти, с неотклонна тенденция към увеличаване.
Парите,

финансите днес са не само автономни

те са отделен свят, където живее и по "странно специфичен" начин се препитава "отделно" население. Свят, развиващ се по свои, отделни правила и закони, движещ се от свои интереси, следващ свои пътища, подчинен на самостоятелни зависимости и взаимозависимости, условия и условности.
Свят, който обаче се оказва в много голяма степен определящ за фазата на стопанския цикъл и съответно конюнктуроформиращ. От потенциала за успешното провеждане на финансови операции днес най-често зависи наличието и размера на корпоративната печалба в реалния сектор. Рисковете, поети във финансовия сектор, мултипликационно се прехвърлят в реалния и, както видяхме през 2008 година, са в състояние да го доведат до ръба на катастрофата.
Правенето на пари просто от пари "посредством реагирането на мръдването на петата цифра след десетичната запетайка", безвъзвратно поглъща най-доброто от житейското време на високо интелектуален слой от човечеството. Въпросните усилия биха могли в крайно ограничени случаи, и дори тогава твърде условно, да се характеризират като творчески или плодотворни, те са

по-скоро лотарийно преразпределителни

Обществената полза от тях е близка до и равна на нулевата. Липсата на социален смисъл и равнодушието към всичко "извън" световното доминират финансовата сфера.
Геостратегическите центрове на властта на планетата като че ли напоследък осезателно губят почва пред появилите се неочаквани съперници, идващи от по-различно измерение. Решенията на трите американски рейтингови агенции са в състояние да сринат всяка икономика, да застрашат критично благосъстоянието на кое да е общество. Понижението на рейтинга на една страна може да има за нея, пък и за другите по линия на глобалната обвързаност, разорителните финансови последствия на една малка или по-голяма война. И най-важното в контекста, мотивите за респективните промени на рейтинга са пределно непрозрачни, което е твърде обезпокояващо. Обичайно е те да пораждат публични съмнения за преднамерена

манипулираност и конфликт на интереси

Съвсем наскоро "на пожар" ме потърсиха за коментар от едно нашенско радио. Според тях съм бил единственият сред тукашните икономисти, който поддържал данъка върху финансовите транзакции, известен още като "данъка Тобин". Естествено, в твърдението няма нищо вярно. Нито съм единственият "толкова далновиден", нито толкова интелектуално самотен сред академичната общност, нито пък единственият българин, осведомен за европейските дела и споделящ впрочем актуалното мнение на повечето евродепутати.
Но показателно е създалото се и имплицитно внушавано впечатление. Стандартната настояща ситуация по българските масмедии, и за съжаление сред българското обществено мнение, може да бъде нагледно илюстрирана посредством един съвсем скорошен непрецедентен хит: по БНТ на едно момче на задморска заплата за пореден път бе предоставена възможността "експертно" да се произнесе на югоизточен диалект относно текущите европейски проблеми.
Защо в България тенденциозно и крайно оскъдно се отразява протичащата в развитите държави, и в частност в Западна Европа, дискусия за изострената необходимост от обществени и икономически промени? Защо тук за "водещи икономисти" се представят откровено некомпетентни лица, изповядващи набор от парарелигиозни догми, слабо относими към действителността?
Отговорът на тези въпроси не е кой знае колко сложен и объркващ.
Експерименталната неоконсервативна лаборатория задължително трябва да продължи да функционира. У нас продължават да се изпробват границите на обществената

поносимост спрямо дивия капитализъм

който иначе е в настъпление през последните тридесетина години и по целия свят. Вярно, поносимостта по българските географски ширини доказано е значително по-силна от тази в развитите страни, но корекционни коефициенти винаги могат да бъдат изведени и приложени. Плоският данък, фискалният борд, последователното намаляване на преразпределителната роля на държавата, настъпващата асоциалност са все стъпки в една и съща посока.
Като че ли не се знае, че дивият капитализъм води до примитивно общество, но може би целта е именно такава? Постепенно да се капсулира знанието, богатството, властта в една група "посветени". Макар исторически това да е било и вече доказано, подобна конструкция никак не е устойчива.
От самото общество, от неговата просветеност и активност и днес, и винаги е зависело цивилизоването на капитализма. Обратна връзка също съществува, но тя е значително по-слаба. Въпреки видимия регрес през последните десетилетия Европейският съюз се явява световен пример, "културен образец" за цивилизован капитализъм. Отстоянието до следващия - Съединените щати, е значително.
В процеса на функционирането си пазарът също ражда правила и потребности, но кодификацията им е задача главно на обществото. Пазарният фундаментализъм буквално огледално е също толкова неаргументиран и направо глупаво нелеп, колкото и отрицанието на пазара, в което живяхме в неотдавнашното минало. Стабилно благосъстояние може да се изгражда само посредством

регулиран, контролиран и "обуздан" пазар

в противен случай историческото движение е от криза в криза, на каквото сме свидетели в момента. Обществото, посредством държавата, има задачата да въведе ред в съответствие с интересите си. А въпросните интереси понастоящем еднозначно налагат орязването на формиралата се пазарна хипертрофия до здравословни граници. Политическото заобикаляне на проблема в Европа и Щатите само допринася за задълбочаването му. Допуснатото от пазара не означава непременно разумно допустимото. Споменатият по-горе "данък Тобин" би бил само малка, предварителна крачка в правилната насока.  Дали тя ще е като прословутата "лунна" крачка, това тепърва ще се провиди.
Жан-Жак Русо определя държавата като "обществена личност", като въплъщение на "общата воля" и на "обществения интерес". Така на нея по никой начин не бива да се позволява да бъде механизъм за обслужване на частни или на външни за съответното общество интереси. И това се отнася без никакви резерви за всички структури на държавна издръжка, включително и за обществените масмедии.