Ревизията невъзможна

"За ГЕРБ и мен е по-изгодно да подадем оставки веднага. То беше най-изгодно да подадем оставки миналата година, но ако го направим, последиците ще са катастрофални. Не виждам смисъл да го направя сега. Няма да подам оставка заради Станишев и Доган". Това каза на 19 февруари т.г. премиерът към тази дата Бойко Методиев Борисов, след което 24 часа по-късно подаде оставка. Въпреки формалните му обяснения, че го прави, защото не искал да вижда българска кръв по улиците, очевидно е, че постъпката на Борисов бе по партийна и лична целесъобразност. Каквито бяха и всичките му предишни постъпки, каквото е и настоящето му поведение. Всички последвали движения на държавната власт имат за начална точка изявлението на Борисов и най-вече създаването на служебното правителство, което много политици, политолози, социолози и журналисти определиха като второ правителство на ГЕРБ, а колежката Татяна Ваксберг дори написа, че Бойко Борисов не е падал изобщо от власт, а е излязъл в отпуска до 13 май. Впрочем обстоятелството, че служебният министър-председател Марин Райков и двама от заместниците му Деяна Костадинова и Екатерина Захариева работеха на ключови постове в кабинета "Борисов", говори само по себе си.
Вярата, че служебното правителство на Марин Райков може да даде някакви надежди на протестиращите, че ще се извърши ревизия на предишното управление в най-уродливите му проявления,

умря още в първата реч на новия премиер

С израза: "Чухме протестиращите, нека сега да дадем думата на мълчаливото мнозинство от българския народ", Райков демонстрира приемственост с предишното управление. ГЕРБ пак така слушаха само "мълчаливото мнозинство", каквото и да означава това. Във всяко едно общество по-голямата част от гражданите са инертни, промените и дори революциите ги правят относително малки групи от населението. Така е било и през времето на двете големи революции в Европа - френската и руската, така е било и у нас през април 1876 г. например. В този смисъл изразът "мълчаливо мнозинство" не означава нищо, освен ако искаш да кажеш, че нямаш намерение да чуеш гласа на протестиращите.
Под една друга форма, по-простовата и дори просташка, терминът "мълчаливо мнозинство" бе въведен преди една година от Бойко Борисов. Спомняте ли си прословутото му обръщение към работниците от ОЦК в Кърджали: "Аз съм прост и вие сте прости, и затова се разбираме". Това не означава, че милионите български граждани, които не излязоха по улиците през февруари, са прости или са пукели, които не се вълнуват от случващото се в държавата и с тях самите, не означава, че се потвърждава Ботевият стон: "Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода". Всъщност и репликата на Райков, и тази на Борисов маркират един и същи тип отношение към народа - маса, която има право да се разбунтува, когато я стиснат за гушата, но няма право исканията й да бъдат изпълнени.
Протестите бяха вече започнали да се оформят като антигербаджийски, когато Бойко Борисов се изниза предвидливо от властта, за да спре срива на собствената си популярност и на партията, която носи на гърба си. Това обаче не отменя лозунгите и плакатите на протестиращите, които искаха разследване на монополите и на цялото управление на ГЕРБ. Какво получихме насреща от служебното правителство като отговор на тези искания? Едно голямо няма нищо.
Да сте чули до днес служебният министър на финансите Калин Христов да е обяснил какво е аджеба финансовото състояние на държавата? Чуваме от независими експерти най-различни оценки за състоянието на фискалния резерв, чуваме, че се губят пари от различни държавни фондове, но нещо като ревизия на Дянковото наследство от официални уста не сме чули.
Казват, че основната работа на служебния кабинет е да осигури провеждането на изборите, а пък другите му задължения били някак си вторични. Първото е вярно, но да не забравяме ситуацията, в която дойде това правителство, и очакванията, които е имало към него. Марин Райков и министрите му може и да са само служебни, но задължение на всеки кабинет е да отчете пред народа какво е заварил, за да бъде честен в по-нататъшните си действия пред него. Обаче такъв отчет отсъства, което е по-очаквано за второ правителство на една и съща партия, отколкото за нови и уж необвързани със старото управление лица. Е, как да не повярваш, че

ГЕРБ продължава да управлява

чрез "Б" отбора си, докато основният състав си почива от близо четиригодишното управление.
Нещо да сте чули от новия земеделски министър Иван Станков за дейността на предшественика му Мирослав Найденов и бившия зам.-министър Светлана Боянова? И то при положение, че Найденов е вече клиент на прокуратурата. Вместо анализ на завареното във ведомството Станков обяви, че ще проверява колко пари на данъкоплатеца излизат двете земеделски аташета зад граница. Не че не е важно да бъде спряно едно от стотиците вероятно "кранчета", по които изтичат държавните пари, но така се създава впечатление, че ни замазват очите с "дребни риби", а големите далавери на Найденов, за които има многобройни и аргументирани сигнали, ще останат без вътрешно разследване.
Но най-голямото разочарование и безспорно най-голямата индикация за политическата приемственост между служебното правителство и това на ГЕРБ е случващото се около Министерството на вътрешните работи. И по-точно неслучващото се там.
Предвид важната роля на МВР в провеждането на изборите, както и поради натрупаните големи притеснения, че вътрешното ведомство ще бъде използвано и на тези избори в полза на ГЕРБ и Бойко Борисов, беше много важно ключови служители от него като Калин Георгиев и Станимир Флоров, тясно свързани и лично приближени на бившия МВР-шеф Цветан Цветанов, да бъдат освободени от заеманите постове. За това настояваха и от БСП при съставянето на служебния кабинет. Подозренията на опозицията са, че тези офицери ще продължат фактически да изпълняват нареждания на Цветан Цветанов, със или без знанието на министър Петя Първанова. Още с идването си г-жа Първанова обаче обяви, че няма да разбутва подредената по вкуса на Цветанов "къщичка" на МВР. С което съмненията в чия полза ще работи ведомството по време на вота - на народа или на ГЕРБ, отпаднаха от само себе си.
Нещо повече. По данни на двама бивши вътрешни министри от БСП - Румен Петков и Михаил Миков, шефове на служби от МВР и специално шефът на ГДБОП Станимир Флоров продължават да ходят в централата на ГЕРБ при Цветан Цветанов, за да му се отчитат. Ако това е вярно, интересно за какво ли докладват на Цветанов полицейските шефове? Оперативната сводка за деня? Или го информират как върви замазването на следите от незаконното подслушване? Или може би как върви подготовката за изборите, въпрос, който в момента живо вълнува шефа на предизборния щаб на ГЕРБ.
Друго искане на БСП с цел гарантиране честността на вота - смяната на областните управители, назначени от ГЕРБ, също бе неглижирано от правителството на Райков. Премиерът проведе среща с т.нар. губернатори и техните заместници, от която разбрахме, че им гласувал доверие (каква изненада) и поискал тези, които смятат да "запазят партийните си функции", да си вземат отпуск (те са длъжни да го направят по закон). Най-веселата част от срещата обаче бе съобщението, че областните управители, повтаряме - всичките от ГЕРБ, уверили Марин Райков, че "обикновените граждани не споделят притесненията, че тези избори биха могли да бъдат манипулирани". И уж необвързания с ГЕРБ премиер взел, та повярвал, защото само така може да тълкуваме думите му: "Моята амбиция е да потвърдим тази нагласа на българските граждани". Т.е. Райков приема на доверие

голословните твърдения на гербаджийските кадри

че народът не вярва във фалшификацията на вота. Кой народ не вярва, г-н Райков? Този, който видя с очите си как депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов през 2011 г. в София носеха чували с бюлетини, а Иванов надничаше в компютрите на преброителите от ОИК? Или този народ, който видя, пак с очите си, как гербаджиите броят бюлетините в прословутата вече "секция 59" в Кюстендил, където се изхвърляха в коша действителни бюлетини, дадени в полза на Ивайло Калфин? Г-н Райков, то бива да ви разказват вицове, ама не смешно, ами направо цинично е да се правите, че им вярвате.
Съмненията, че кабинетът "Райков" е продължение на правителството на ГЕРБ, се засилиха още повече след фарсовата история около директора на "Информационно обслужване" - фирмата, която почти винаги брои гласовете на изборите и най-вероятно ще прави същото и на 12 май. Проф. Михаил Константинов имаше наглостта да заяви преди около един месец, че: "Ако алтернативата е да се върне Тройната коалиция, ей Богу, ще направя всичко това да не стане". След остра реакция от страна на БСП, ДПС и ДСБ Константинов бе принуден да подаде оставка на 22 март като председател на директорския борд на "Информационно обслужване". Обаче в същия момент премиерът Райков си го взе под крилото в новосъздадения Граждански борд за честни избори към МС. Мотивът на Райков беше, че "с професионализма и познанията си проф. Константинов може да допринесе изключително много за успешната работа на изборния борд". Сега какво излиза, че човекът, който брои гласовете на изборите и се заканва "да направи всичко", за да не загуби доскоро управлявалата партия, е прибран да дава акъл в структурата, която трябва да даде мнение дали изборите са честни. Още едно решение на Райков, което го изобличава като креатура на ГЕРБ.
Обаче това не е всичко. В края на март се оказа, че всъщност проф. Константинов изобщо не е напускал самата фирма "Информационно обслужване". Той само не е председател, но продължава да се води член на директорския борд. Т.е. след цялата тупурдия Константинов ще продължи да има непосредствено влияние върху работата по броенето на бюлетините.

Цирк и срам

но от последното май са оперирани и професорът и премиерът.
Вече и политически наблюдатели, неангажирани с конкретна политическа сила, изригнаха срещу двуличието на служебния кабинет. "Най-голямата лъжа е служебният кабинет. Това е кабинет на ГЕРБ", коментира остро на 26 март пред агенция БГНЕС социологът Кънчо Стойчев. Той обръща внимание точно на липсата на ревизия на делата на предишното правителство: "Това, че се мълчи по въпроса за това какво се заварва, е не просто безобразие, това е политическо престъпление, защото обрича страната на страдание и допълнително пропилява ценното време, което имаме да се окопитим и да се хващаме на работа. Става дума за същата ГЕРБ-овска наглост, арогантност и лъжене".
Златна му уста на Стойчев, но май номерът минава на принципа - това, което не се постига с наглост, се постига със свръхнаглост. Като не прави публично достояние провалите на ГЕРБ и не прави вътрешни разследвания за очевидните престъпления на предишното управление, кабинетът "Райков", със съучастието на президента Росен Плевнелиев, дава така нужната на гербаджиите и Бойко Борисов глътка въздух преди изборите. Осигурява им спокойствие и комфорт, за да прикрият следите, да съхранят финансовите си лостове за влияние и вероятно необезпокоявани да продължат с настройването на механизма за надуване на изборния им резултат. Така на практика срещу опозицията в момента работят цели две правителства - едното на светло на "Дондуков 1", а другото "в сянка" в централата на ГЕРБ в НДК.