Решение: Строги мерки

Гърция въвежда строги мерки срещу ромите, които се занимават с престъпна дейност. "От години тези хора се чувстват безнаказани и над закона, крайно време е това да спре", съобщи министърът по защита на гражданите Михалис Хрисохоидис, който ръководи и полицията. Вече ще има постоянни патрули в гетата, а за последните шест месеца са арестувани 1400 престъпници от малцинствата.
Аналогично е положението и в Испания, където правителството реши най-накрая да се намеси, след като години наред "полицейски крак" не бе влизал в ромските квартали, защото "там действали други закони". От известно време насам правната рамка вече е еднаква за всички жители на страната, независимо от етноса им.
Сега остава да си зададем въпроса: "А у нас кога?" Защото ромската наглост нараства с всеки изминал ден, те се чувстват недосегаеми, защото си знаят правата. Това ми напомня на един виц. Малко циганче пита баща си: "Тате, какво е демокрация?" и той му отговаря: "Това е, когато другите работят, а ние - не, но получаваме помощи и държавата ни закриля". Детето се замислило и настояло: "Ама те не се ли сърдят?" Последвалият отговор бил: "Сърдят се, но това вече е дискриминация!"
И така, реши ли някой да въведе строги мерки, веднага ще се надигнат от различни правозащитни организации, твърдейки, че се извършва несправедливост, но никой не говори за набезите по малките села, за пребитите за 5 лева възрастни хора, за изплашените жени, които се страхуват да вървят сами по улиците, щом започне да се стъмва. 
Забележките и "мъмренето" от съдия отдавна не са ефикасни, защото в очите на престъпниците се чете арогантност, злоба, насмешка, те са наясно, че винаги ще си "спасят кожата".  
Единственото решение са строгите мерки. И в това вече започват да се убеждават различни европейски страни. Но при нас веднага ще се намери някой, който да каже, че това е "комунистическо". Интересно е, ако лично този индивид или негов близък пострада, как ще реагира...