Републиканската партия е в упадък

Доналд Морисън*
Монд



Още от зараждането си американската нация винаги е била неподатлива на идеологиите. Наблюдателите, които са обходили страната по следите на Дьо Токвил, не престават да се чудят, че американците отдават предпочитание на практиката пред теорията, на ефикасността пред принципите и на парите пред почти всичко останало. Основният принос на САЩ към философията е прагматизмът - школа, която поставя практиката и конкретната реалност над отвлечените разсъждения. Тенденцията в американските избори беше изходът от тях да се определя от конкретни проблеми като икономиката и националната сигурност. По тези въпроси се противопоставяха републиканците и демократите, чиито позиции в действителност не се различават чак толкова.
Но този период е отминал. За изненада на мнозина американци предизборната кампания се оказа арена на яростни идеологически сблъсъци. Тази конфронтация почти няма нищо общо с президента Барак Обама, който управлява като центрист и с подкрепата на Демократическата партия, която от десетилетия държи на смесения икономически модел на европейските социалдемокрации.
За сметка на това републиканската опозиция, която направи всичко, за да превърне изборите в референдум за ролята на държавата, носи тежката отговорност за нахлуването на идеологията в американския политически пейзаж.
Ако човек се вслуша в републиканците, според тях Обама е превърнал САЩ в социалистически ад, синоним на задушаващи разпоредби, на нисък икономически растеж и на бедни хора, пристрастени към социалните помощи. Според републиканците ролята на държавата трябва да бъде намалена, за да се освободи предприемаческата енергия на създателите на нови работни места.
Ромни беше прагматик по времето, когато работеше като финансист, а после и като губернатор на Масачузетс. Днес той минава за идеолог, верен на идеята за ограничена намеса на държавата. В откраднат видеозапис той обяснява на свои симпатизанти, че смята за изгубени 47 процента от избирателите, които зависят от правителството и се смятат за жертви, които са убедени, че правителството е длъжно да се грижи за тях и са уверени, че имат право на здравни грижи, храна, жилища и прочие.
Вдъхновители на тази републиканска визия за света са двама интелектуалци от ХХ век, които несъмнено биха били изумени, че техните идеи днес отново са много популярни. Това са Фридрих Хайек (1899-1992), австрийският икономист и либерал, защитник на идеята за свободния пазар, и писателката Айн Ранд (1905-1982), чиито романи, възхваляващи възможно най-фанатичния индивидуализъм, са в класациите на най-продаваните книги. Това интелектуално дуо и шепа други консервативни мислители, които вече са покойници, дължат новата си слава на възхода на Чаеното парти, антиправителственото движение, което тласка Републиканската партия вдясно.
Всички яростни нападки срещу правителството поставиха републиканците в деликатно положение. Както призна Ромни пред дарителите си, голяма част от електората цени помощите, отпускани от правителството. Разходите на американското правителство спрямо БВП са сред най-високите в развитите страни и освен съкращаване на средствата за отбрана правителството няма много други неща за орязване. Освен това предпочитанията на републиканците към Хайек и Ранд ги приближават до една идеология, на която според тях е привърженик Обама и която те самите ненавиждат - марксизма.
Както подчерта неотдавна в статия за в. "Монд" историкът Тимъти Снайдър: "Има известна ирония в това, че двама мислители са се борили срещу марксистката левица в средата на ХХ век, използвайки основите на самия марксизъм: политически погледнато, има една-единствена истина - че държавата ще престане да има значение и ще е необходим интелектуален авангард, който да осъществи утопия, чиито планове са начертани предварително".
Тази утопия обаче избледнява с наближаването на изборите. Ромни губи според допитванията. Американската икономика, която беше закъсала, за което републиканците обвиняват Обама, тръгна нагоре. Освен това настоящият президент е толкова убеден, че посланието на републиканците няма да бъде разбрано, че го заклейми като индивидуализъм ала Айн Ранд, който не е толкова важен за величието на една страна, разчитаща на колективните усилия.
Какво биха могли да направят всички тези създатели на работни места без пътища, без полиция, без пожарникари и без училища - все необходими неща, нуждаещи се от колективно финансиране, подчерта Обама.
Хазната на републиканците може и да е доста пълна, за да финансира предиозборните им клипове срещу Обама. Въпреки това тази кампания може да се окаже лебедовата песен на Републиканската партия.
Не само демографските тенденции са неблагоприятни за нея, но и действителността. Избирателите нямат нужда от републиканската мечта за една крехка и безсилна държава. Те искат силни и ефикасни правителства, за да имат инфраструктура, конкурентноспособна на световно ниво, главно в сектора на образованието и науката. Така че тези президентски избори може да останат като спомен за един от моментите от историята, в които мъртвите се надигат от гробовете си, за да завлекат в небитието цяло политическо семейство.

*Доналд Морисън е автор на книгата "Как Обама загуби Америка".