Религията е естествената потребност на човешката душа

ЕЛЕНА ЧУДИНОВА е родена в Москва, в семейство на учени палеонтолози. По образование писателката е филоложка и историчка. Бившият й съпруг е православен свещеник. Тя е авторка на множество научни статии, учебници, сборници със стихове, пиеси, романи. Дълго време живее и твори във френската столица. Антиутопията "Джамията "Парижката Света Богородица": 2048 г." й донася страхотен успех с продадени над 100 хил. екземпляра само в родината на писателката. В книгата се разказва как цяла Европа е станала Еврабия - мюсюлманска държава, а Русия все пак е успяла да се запази като християнска държава и е създала с другите религии разумни отношения. Романът излиза на български благодарение на "Жокер медиа". А представянето на книгата от самата авторка ще е днес от 18 ч. в зала "Мати".


- За първи път ли гостувате в София, Елена Петровна?
- Не само в София, но и в България съм за първи път.
- Сигурно ще поискате да разгледате центъра на столицата ни, където много близо една до друга съжителстват джамия, синагога, католическа църква, православен храм?...
- Практиката подобни забележителности да са събрани заедно не е рядкост. Никога не съм била срещу мирното съжителство на религиите. Подчертавам, мирното съжителство - когато никой не възнамерява да воюва с другите и не им желае злото.
- Вашият роман "Джамията "Парижката Света Богородица": 2048 г." е издаден вече на 4 езика, преведен е на 6. Тук сте, за да представите на български тази книга, която е предизвикала голям обществен отглас в доста страни. С какво си го обяснявате?
- Романът все още предизвиква обществен  резонанс и ще продължава да го прави доста време. За съжаление не смятам, че тази книга и аз, като нейна авторка, скоро ще бъдем забравени. За съжаление, защото не съм се изчерпала с тази тема като писателка. Обичам историята, миналото на Русия, на славянските и християнските народи - всичко това ми е много интересно. Другите ми книги са посветени на различни теми.
- А как се роди темата на "Джамията..."?
- Не съм я търсила специално, тя сама ме откри. Вярвам в материалността на идеите. Струва ми се, че идеята за това, че Европа - земята на Христос, е в опасност, се рееше във въздуха. И ако си я представим като мълния, тя търсеше кого да удари. И ако не беше ударила мен, щеше да стигне някой друг писател. Тогава този роман би се казвал по друг начин, би имал други герои, би бил в друг стил, с различен сюжет... Но непременно щеше да е книга, която крещи от болка и вика, че Европа е в опасност... Тоест пак щеше да бъде написана.
- Гордеете ли се, че "мълнията" избра именно вас?
- Всъщност дори няма с какво да се гордея. Тази книга трябваше да се роди. По волята на съдбата нейният автор съм аз.
- Хората по различен начин ли приемат книгата в различни страни?
- Всички ние живеем с един и същи проблем: правителствата по един или друг начин, в по-голяма или в по-малка степен жертват интересите на населението. Проблемът на неудържимата емиграция поглъща християнския континент. Винаги има хора, засега те са малцинство, обикновено са вярващи - православни или католици, на които е най-близко съзнаването на националната идентичност. В тези кръгове съм доста популярна авторка. Но понеже все по-широко се разпространява отказът от религиозната идентичност, върху която стои цяла Европа, естествено е сред определени кръгове "Джамията..." да предизвиква ярост, гняв, възмущение... Иначе казано, властите трудно ме понасят, много ме обичат десните и не ме харесват левите.
- Какви са очакванията ви за реакциите на българите на "Джамията..."?
- Много се радвам, че книгата е издадена в България. Защото главната идея на романа дори не е опасността от исляма, а запазването на Кръста. Русия и България са братски свързани. Зная, че тук помнят имената на руските герои като ген. Скобелев. И не забравят, че Русия като по-голяма и силна страна винаги е помагала на славяните, на православните християни. Затова с оптимизъм чакам реакцията на българите на моята книга.
- Написвате я през 2004-2005 г. - буквално за 5 месеца. След това искали ли сте да промените нещо в романа, да го напишете по друг начин?
- 7 години, след като "Джамията..." е издадена и 8 след създаването й си давам сметка, че сега бих я написала с по-малко оптимизъм. Тогава бях сигурна, че Русия при всички случаи ще се запази като християнска държава. Днес, за съжаление, имам по-мрачни предположения. Но аз не пиша, за да навявам златни сънища на когото и да било...
- На финала на романа ви "Парижката Света Богородица" се взривява. Какво може да бъде по-песимистично от това?!
- Половин беда е по-добре от цяла беда. В книгата предполагам, че загива западното християнство. Всеки човек без религия е беззащитен. В конфликта между вярващия и невярващия вярващият винаги печели. Това е аксиома.
- Предлагали ли са ви да се направи филм по романа ви?
- Има такива идеи, но засега е рано да се говори за това.
- Какви упреци са били отправяни към вас заради "Джамията..."?
- Спекулативни обвинения във фашизъм, в расизъм и други изключително абсурдни упреци. С умовете ни се опитват да играят печени измамници, които нарочно разбъркват картите.
- Често казвате, че ислямът е религия на робите...
- Не съм имала възможност да се убедя в противоположното. Мюсюлманката е робиня на мъжа, а робинята може да ражда само роби. Убеждението ми е предизвикано от факта, че само в нашия християнски свят жената е възвеличавана, поставяна е в подножието на Кръста, когато Спасителят е страдал върху него, изтърпявайки невероятни мъки. Сега дори не можем да си представим какво е християнството за жестокия варварски свят. Например кралица Радегунда, спомената в романа ми, основава собствен манастир, за да може жената да избира между налагания брак и монашеството. Ние не можем да си го представим, но в онези времена това е колосална крачка напред - жените тогава не са избирали! Всъщност християнството е издигнало жената. Целият култ към прекрасните дами, уважението към тях, наблюдавани в традиционната култура във всяка европейска страна, са чисто християнски постулати. Жената, която е независима, уважава себе си и има достойнство, ражда свободни хора. Вижте руската литература, сигурно го има и в българската, кого гледа детето, когато расте? Майката! Ако тя само се кланя, сервира и дори не сяда на масата заедно с мъжете, какъв човек може да възпита?!
- Значи християнството е религия на свободата...
- Разбира се! Няма как да бъде другояче.
- Каква е връзката на прочутата италианска журналистка Ориана Фалачи с "Джамията..."?
- Една от героините в романа - София - е "преписана" от образа на Ориана Фалачи. Само че София е с друг произход, борави с други средства - в ръцете й е "Калашников", за разлика от Ориана, чието оръжие е перото. Когато писах книгата, най-малко си мислех, че за нея ще разбере Фалачи. Още преди да бъде преведен романът, изненадващо получих електронно писмо от нея, в което тя споменава, че е научила за "Джамията...", поздравява ме и се радва, че има единомишленици и в Русия. Ориана ми писа, че болестта й (рак) не позволява да се срещнем в Москва, но ако случайно попадна в Ню Йорк, би се радвала да се видим. Незабавно й отговорих, че "случайно" няма как да пътувам до Ню Йорк и затова ще дойда специално. За съжаление ми отговори вече не Фалачи, а някой от нейните секретари. Само с тях по-нататък разговарях и по телефона, защото Ориана се чувстваше все по-зле и по-зле. Фалачи успя да получи екземпляр от "Джамията..." на руски с мое посвещение, но така и не ни бе писано да се срещнем. И до днес обаче помня думите, които ми написа Ориана: "Не се предавайте!" Това и правя.
- Продължавате ли да мислите, че ислямът може да превземе Европа или все пак тази опасност е отминала?
- Уви, опасността не е отминала. Макар че в Западна Европа започнаха по-силно да я усещат, отколкото пред 7 години например.
- Кога според вас хората се обръщат към религията - когато са в беда, или когато са щастливи?
- Много е индивидуално. Прието е да се смята, че нещастието обръща погледа на хората към църквата. При мен обаче бе другояче. Аз съм от съвсем "несъветско" семейство. Знаех, че баба ми ходи на черква, но не и родителите ми, и не защото са били атеисти, а понеже такова бе времето. Израснах обаче и с великденски козунаци, и яйца боядисвахме за Възкресение Христово. Стигнах обаче до осъзнаването на религията, когато бях на 16. Когато човек съзрява, много е важно да осмисля глобални неща. Трябваше да отговоря на въпроса: "Какво за мен е религията - че баба ми пече козунаци за Великден, или онова, без което не мога да живея, без което ще умра?" Такива питания вълнуват не само душите на юношите, а изникват пред всеки човек. Главното усещане за религията е в щастието да опознаеш света. Тя е естествената потребност на човешката душа.
- Как ще коментирате факта, че в Турция е издадена пиратска версия на книгата?
- С учудване разбрах за този факт - това бе напълно неочаквано за мен. Нелегалната книга, издадена в Турция, се продава и по интернет. Смятам, че това е безобразие. Възмутена съм! Никой от Турция не ми е искал разрешението за публикуването на "Джамията..." Авторските ми права са нарушени. Имало е случаи, когато не съм искала хонорар за издаването на моя книга в чужбина, заради определени обстоятелства. Все пак мисля, че трябва да бъда питана. Поне да кажат, че нямат възможност да ми платят. Моят юрист сметна, че ще е прекалено скъпо за нас да се занимаваме с пиратската версия на книгата в Турция и се наложи да оставим тази некоректност без внимание. Наричам го грозно приключение.