"Реквием" на Верди в навечерието на Великден

"Реквием" на Верди представя Софийската опера на 9 април от 19 ч., в навечерието на най-големия православен празник Великден. На диригентския пулт ще застане Ерих Вехтер, солисти на оркестъра и хора на Софийската опера ще бъдат Радостина Николаева (сопран), Цвета Сарамбелиева (мецосопран), Камен Чанев (тенор), Светозар Рангелов (бас).
Замисълът на "Реквиема" се отнася към края на 1868 г.; смъртта на Росини инспирира Верди да почете паметта на "най-уважавания италиански композитор". Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част, по принцип най-привлекателна за композиторите - Libera me. Този "Реквием" бил написан през ноември 1869 г., но така и не бива изпълнен, припомнят от Софийската опера и балет.
По-късно Верди решава да напише свой собствен "Реквием" в чест на Росини; работата обаче тече мудно; като тласък за по-скорошното й завършване (по това време Верди вече е композирал няколко части) послужва смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони (22 май 1873 г.), пред когото Верди се прекланя още от младежките си години, смятайки го за "образец на добродетелта и патриотизма".
Верди завършва своя "Реквием" на 10 април 1874 г. Първото му изпълнение е в годината на смъртта на Мандзони - на 22 май с. г., в миланската катедрала "Сан Марко". Зад диригентския пулт застава сам авторът. След няколко дни "Реквием" с огромен успех е изпълнен в Миланската Скала. Също толкова успешно през 1875 г. преминават под диригентството на автора и премиерите в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург...
По признанието на самия композитор, първоначално той взема за образец Реквиема в до минор на Луиджи Керубини, съчинение за хор, без солисти, в което на оркестъра като цяло е отредена доста скромна роля - но в процеса на работа Верди твърде се отклонява от този образец: в неговия "Реквием", в допълнение на големия четиригласен хор и пълния симфоничен оркестър, присъстват и четирима солисти: сопрано, мецосопрано, тенор и бас. По стил, с многобройните ариози а ансамбли - дуети, терцети и квартети, с истински италианската оперна кантилена, "Реквиемът" на Верди повече напомня неговите късни опери, най-вече "Аида", отколкото творбата на Керубини и други негови предшественици. Ролята на оркестъра в този Реквием излиза далеч извън рамките на обикновения акомпанимент. Може би поради факта, че смъртта на Мандзони е била за Верди огромна лична загуба, той създава произведение дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията.
"Оперността" на този Реквием още при първите му изпълнения предизвиквала спорове, несекващи и до днес: по какъв начин включването на елементи от операта се е отразило на литургичния стил на творбата - навредило ли й е или я е направило по-съвършена?... По отзиви на критици, досега само най-добрите италиански диригенти - на първо място Артуро Тосканини (нему принадлежи и първият запис на творбата - на 27 май 1938 г. в Лондон с оркестъра на Би Би Си) и Карло Мария Джулини - се удава да извадят на повърхността религиозното чувство в произведението на Верди, да го накарат да прозвучи именно като заупокойна меса.