Реквием

В свой доклад Световната банка предупреди за това, за което българските учени от години алармират. Че глобалното затопляне може да доведе до рязко намаляване на реколтата. През последните години по различни поводи, на форуми, пред представители на държавната власт българската наука неведнъж е изразявала сериозни опасения от пораженията, които ще претърпи селското ни стопанство от промените в климата в световен мащаб. Предупрежденията останаха глас в пустиня. Различни държавници така и не намериха начин да седнат на една маса с експерти и учени, за да набележат конкретни стъпки - за промяна на културите, които традиционно се отглеждат по нашите земи и чието оцеляване за в бъдеще е под въпрос; за възстановяване на ликвидираното от безхаберие и безстопанственост напояване и пр. Управниците не проумяха, че вместо да обругават и унижават своите учени, трябва да се вслушат в тях, да използват потенциала им и да се погрижат за изхранването на народа си.
Нещо повече. Държавата не направи нищо, за да помогне на онези производители, които чуха предупрежденията, пострадаха от първите засушавания и заложиха на новото. Отдавна не се броят на пръстите на едната ръка стопаните в Южна България, които отглеждат киви, маслини, нар, дафинов лист, смокини, дори цитруси. Но само толкоз, за разкош. Защото държавата остана безучастна към новаторство, което след време може да се окаже спасение за цели региони на страната.
С лека ръка се отказахме от българските краставици, домати и чушки за сметка на вносните. Чието производство други държави, далеч по-далновидни от нашата, развиват - много често без традиции, заимствайки богатия ни опит. Дали недалновидността и липсата на държавна политика няма да изсвирят реквиема на родното земеделие? Или ще станем жертва на глобален план за спасение на човечеството и ще превърнем плодородната си земя в рай за ГМО-та. А дали не е такава целта?