Реклама на потреблението вместо потребление

Изследване на Националния статистически институт (НСИ) за потреблението на домакинствата през последните десет години, оповестено в края на август, е установило, че българите са започнали да купуват по-здравословни и качествени храни. През миналата година семействата са се хранили с по-малко хляб, макарони, тестени закуски и малотрайни колбаси, но с повече месо, сирене, мляко, плодове и зеленчуци спрямо 2008 г. Най-драстично е намалението в продажбите на бял хляб, сочи НСИ. За последните 10 години домакинствата са ограничили потреблението му средно с около 130 кг и през 2009 г. всяко семейство е купувало по близо 156 кг годишно.         
Според статистиката се е увеличила консумацията на бяло и други видове сирене, както и на кашкавал и яйца. Хората са купували и повече свинско, пилешко и агнешко месо, както и трайни колбаси. Повишило се е потреблението на ябълки, праскови, кайсии, грозде, домати и краставици.
Според данните на НСИ българите пушат по-малко спрямо предходните години и почти не си купуват спиртни напитки. През 2009 г. всяко домакинство средно е консумирало малко повече от литър концентрат годишно и около два литра ракия.

Само литър водка за година?

Вън от заключенията на официалната статистика е реалността. Употребата на спиртни напитки е по-вероятно да се обясни с консумацията на домашно производен алкохол. Както и е невъзможно намалението за употребата на цигари да е заради поскъпването на акциза, който наду цените, защото след въвеждането на тази правителствена мярка контрабандата погълна около 40-50 на сто от пазара на тютюневи изделия. Официалната статистика отчита само бандеролите за платен акциз и няма как да отчете черния пазар.
Според НСИ през последните години потреблението на бира е стабилно, като миналата година всяко семейство е изпило средно по 40 литра. Нормално, бира не варим вкъщи. Запазили са се разходите за храна, които традиционно поглъщат по една трета от семейния портфейл. Домакинствата обаче са намалили разходите си за бяла и черна техника, както и за облекло.
От една страна, статистиката отчита повишено потребление на някои видове хранителни стоки и намаление на други, което като цяло можело да се смята за повишаване на стандарта на живот. Но същевременно има намаление на разходи за не по-малко важни стоки. Например на разходите за домашна техника и облекло. През миналата година на 100 семейства се падат средно по около два купени телевизора, хладилника и перални. И мъжете, и жените са свили разходите си за обувки, за долни и връхни дрехи. Е, тогава какво излиза? Че всеки би могъл да тълкува данните от статистиката, както му е удобно. Доколкото обективна е тя при условие, че има факти, които няма как да отчете, а всички ние ги виждаме всеки ден. На практика има повишено потребление, но на някои стоки, докато за други хората не могат и да си помислят.
Какво говорят цифрите, ако погледнем в първите три месеца на настоящата година. Потреблението като компонент на БВП

бележи значителен спад

за периода януари - март, като с най-голям отрицателен знак е индивидуалното потребление. То пада надолу с 5,7%. Сред факторите за намаляване на потреблението, разбира се, е кризата, която увеличи безработицата и направи бъдещите доходи на хората несигурни. По данни на МТСП и Агенцията по заетостта в края на миналата година нивото на безработица в страната е достигнало 9,13%. При отчитане на данните на НСИ за постоянно нарастващия брой на т.нар. обезкуражени лица (нерегистрирани и нетърсещи работа безработни), общото равнище на реалната безработица в края на м.г. надхвърля 13,8%. Според Българската стопанска камара, ако бъдат отчетени нерегистрираните трайно безработни и обезкуражените, както и нарастващият обратен поток на трудова миграция към страната, реалното равнище на безработица през декември 2010 г. се очертава да достигне критичните прагове на социалната поносимост от 19-20 на сто. Това означава една пета от трудоспособните. Според данни на РЗС реалната безработица стига дори близо 30 на сто.
Заради замръзването на някои заплати и намаляването на други, което работодателите - държава или частници, направиха чрез най-различни трикове,

се свиха доходите на домакинствата

много от тях се възпряха от по-сериозни покупки. Все по-малко хора планират основни разходи за стоки за дълготрайна употреба. Според същата официална статистика сериозен е спадът например в потреблението на нехранителни стоки - 15,5%. А хранителните? Достатъчно е да се разходите из магазините. Преди седмица бе отчетено повишаване на цените на хранителните стоки на едро. При някои храни за последния месец повишението е огромно - например на олиото, брашното, хляба, нарастват и цените на млечните продукти. Само кризата ли е виновна? Или и спекулата?
Ако се върнем назад във времето, да речем през миналата година, когато все още се готвеше първият вариант на бюджет 2010, немалко експерти и политици включително, не препоръчваха свиване на някои разходи, както и замразяване на заплатите. Именно заради справянето с кризата се предлагаха мерки за стимулиране на потреблението, което движи колелото на икономиката.

Мерки в полза на потреблението

взеха повечето европейски страни, които също са в криза, но не и нашето правителство. Министърът на финансите дори се пъчеше с идеята си за балансиран бюджет на фона на двуцифрени дефицити в Европа. На всичкото отгоре Дянков подаде неверни числа за нашия дефицит и ядоса Европарламента. И ако статистиката отчита увеличено потребление на някои стоки, то това очевидно е въпреки мерките на Дянков. Не може да се отрече на финасовия министър, че освен световната финансова криза и неговите професионални приумици се оказаха важен фактор в полза на забавеното възстановяване на икономиката. Даже месеци наред икономиката бе "нагълтала яко вода", защото държавата не разплащаше и стотинка от дължимото на фирмите. Това генерира огромна междуфирмена задлъжнялост и забави икономиката. Ако се фокусираме в отраслите, в които Дянков не се намесва пряко, вероятно ще се окаже, че те са по-малко зле от тези, в които

той управлява "компетентно"

Същото е и с проектите, които финансовият министър контролира. Но да се върнем на потреблението.
След като Симеон Дянков пропусна шанса си (ако въобще е имал подобни цели) да въведе реално действащи антикризисни мерки, които да стимулират потреблението, и напротив - заложи прокризисни, сега е намислил друго. Финасовият министър, който очевидно е успял някак да убеди Бойко Борисов, че ги разбира нещата, вади от бюджета 1,5 млн. лв. за кампания, с която да агитира българите да купуват. Това, ако не е цинизъм... Хазната не може да си събере вземанията, наложи се ревизия на бюджета, за да бъдат заложени по-малки приходи, а финасовият министър ще харчи пари за приумица, наречена "Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска". Държавата, т.е. ние всички, вместо да потребяваме, ще извадим от джоба си милион и половина за Дянков, с които той да рекламира потреблението! Парите ще се дадат, за да се рекламира яденето по време, в което хората нямат достатъчно пари за ядене. Дали тази велика идея не е хрумнала на Дянков, след като е разбрал, че по непонятни за него причини хората не са достатъчно мотивирани да потребяват? Или пък статистиката го е подвела?
Кой в държавата има нужда сега от реклама? Хазната е празна, цопнали сме дълбоко в кризата, безработицата расте, все повече хора губят жилището си, щото не могат да плащат ипотеката, а фирмите, ако не са фалирали, едва си поемат дъх. А някой ще убеждава кучетата в преимуществата на кремвирша? Или трупът на кучето е заровен на съвсем друго място? А докато Борисов и Дянков си изкарат мандата, ако въобще успеят, икономиката ни доста ще се поозори. И ние също.