РЕФОРМАТА

Георги ГЪЛОВ

Лекарят основно прегледа реформата и я попита за сетен път:

- Помните ли нещо, къде бяхте преди побоя?

Реформата въздъхна, затвори очи и всичко си спомни. Сутринта едва-едва се надигна от леглото си. Беше гладна, недоспала, имаше и силно главоболие. Всички говореха, че без реформа държавата отива на кино, и то на стар, черно-бял филм, говореха, ама не й обръщаха внимание. Никой не я прие, всички я подритваха или я подминаваха, като извръщаха глави настрана. 

Вчера я напъдиха от онова място, където бъркаха голямата супа на образованието. Още на вратата я спряха.

- Къде си тръгнала? - викат.

- Вътре - беше признала реформата, - нали непрекъснато казвахте, че вие първи ще извършите промени и реформи в училищата. Ето ме, аз съм реформата.

Онези се спогледаха.

- Пропуск имаш ли?

- Нямам!

- Не може! Махай се!

- Ама аз... - опита се да каже реформата. - Какво ще правите без реформа!

- Гледай я ти! - рекоха грубо пазителите. - Въпросът е с тебе какво ще правим!

Пред министерството на здравето стояха много хора, всичките облечени в бели престилки. Реформата най-възпитано рече:

- Извинете, може ли да вляза вътре. Аз съм новата реформа и трябва да помагам.

Хората с бели престилки се обърнаха и рекоха:

- Бе, ти чуваш ли се! Стига реформи и гламавщини! Ела да протестираме тука срещу системата! Хората ще ни пребият с камъни накрая, така да знаеш!

Реформата си спомни какво направи след това - отиде при селяните. 

- Здравейте, селяни. Аз съм новата реформа, за която толкова много ви говорят. С мен начело всичко ще се преобрази, всичко ще тръгне по нов път. И най-после...

Селяните размахаха колове и брадви и занареждаха:

- Да вземеш да се махаш от тука! Що първо не си правите реформата по градовете? Ама не! Всички със селото се захващат, само закони и документи пишат, а главите им празни и всичко им е нефелно! Да се махаш от тука, да не те почваме ние!

Реформата си спомни, че хич не се колеба и  се махна. После тя отиде пред къщата на властта.

- Кой хлопа? - попита мързеливо охраната.

- Реформата! Искам да говоря с най-важния човек в държавата. Този, който коли, беси и управлява. Много е важно лично да ме види и чуе!

- Ела в приемното време. И да носиш всичките си документи.

- Кой беше? - чу се глас отвътре.

- Просякиня някаква - рече охраната, - ама аз я разкарах. Много съм добър в това!

А късно вечерта в парка едни здравеняци я препънаха и мълчаливо започнаха да я налагат яко. Това помнеше реформата и това разказа.

Лекарят внимателно я изслуша, а после кротко й рече:

- Трябва повече да си почиваш и да се храниш редовно. Не се насилвай много, давай го по-спокойно. Скоро ще се оправиш, всичко ще ти мине. Раните ти не са страшни. Ударите са нанесени с тъп предмет, най-вероятно с глава. Разбираш ли ме?

Реформата кимна:

- Много добре разбирам всичко.