Реформа или пладнешки обир

Ако някой още си мисли, че голямата грижа на тройката кредитори на Гърция е да стабилизира нейните финанси и да вдигне на крака икономиката й, определено не е в час. Защото след тежките условия за икономии, съкращения, рязане на пенсии и заплати дойде ред и на тоталната разпродажба.
А това вече не е онази "класическа приватизация", която се води просто здравословен метод за по-добро управление на собствеността. Става дума за бързи сделки на жизненоважни, стратегически държавни активи и то на занижени символични цени.
След призивите страната да се прости с някои свои острови, стана ясно, че правителството в Атина чака обвързващи оферти от кандидат-купувачи на държавната газова компания и оператора на газопреносната мрежа до края на септември, като се надява да приключи продажбата им до края на тази есен. Вече е взето решение приоритетно да бъдат приватизирани и държавната лотария ОРАР, обществени сгради в гръцката столица, както и апетитни имоти на островите Родос и Корфу.
Близко до ума е да се прецени, че такива стратегически предприятия в сферата на енергетиката, които определено не са на загуба, както и лотарията, от която само се печели, ще бъдат просто спазарени. Кратките срокове за сделките и очевидното бързане говорят точно за това. 
Да не забравяме, че около 90% от гръцките активи, предназначени за приватизация, са държавни земи и инфраструктура. В момента тече процедурата по отдаването на концесия и на пристанищата в страната, включително тези в Пирея и Солун. Държавният телеком и гръцкото ВиК също са в продуктовия каталог и чакат новите си собственици за 30 цента за акция, което си е пладнешки обир. Миналата седмица на тезгяха бе сложена и четвъртата по големина държавна банка ATEbank... И всичко това - за да получи правителството в Атина зелена светлина за по-нататъшно финансиране.
Какви парадокси само?
Докато по улиците полицията хвърляше големи количества сълзотворен газ срещу протестиращите, a цивилни полицаи ги биеха с цел провокация, кабинетът успя да одобри няколко държавни компании за продан, като реакция срещу задлъжняването на страната. Същото, което де факто започва още от 2001 г., когато Гърция прие еврото, въпреки че не отговаряше на всички изисквания, свързани с държавния дълг. След това страната благодарение на "Голдман Сакс" задлъжня прогресивно, като идеята от самото начало явно е била този дълг да не бъде върнат и тя да бъде принудена да разпродаде активите си за жълти стотинки.
Днес това се сбъдва на практика. И пак с помощта на същите партии, които докараха Атина до това катастрофално положение.