Разстрелът на героите

Петко Каневски, поет: "Кой всъщност е Никола Вапцаров? Естественият отговор на четирите въпросителни на Дякона: "Народе????" Останалото е мълчание, защото "видимо Вулканите мълчат!" А Вапцаров е истински поетичен Вулкан и неговото творчество ще залее с огнена лава всички жълти сквернословия, заслепени от зелено-жълтия цвят на банкнотите! А оловото на куршумите е послепис..."

На втори юни сирените ни изваждат за кратко от релсите на ежедневието, за да ни припомнят на кого дължим свободата си. Но и тогава тя, свободата ни, е разделена, посечена... На тържествената заря проверка няма да чуете имената на антифашистите, жертвали живота си в името на светлия идеал. Те са низвергнати, обругани. 

Българските псевдодемократи вилнеят вече повече от тридесет години. Някои от тях, наследници на фашисти, са обладани от реваншизъм. Други - от демона на парите, изсипвани с чували от чужди фондации. Те правят всичко, за да бъде изопачена историческата истина. От учебните програми се изваждат знакови творби, учебници се пренаписват. 

У нас нямало турско робство, а присъствие, съжителство и т.н. У нас нямало фашизъм, а законна власт. Периодът на социализма нищо не е донесъл, само репресии. И още куп подобни нелепости, с които обаче се промиват мозъците на подрастващите поколения. А колко неудобни днес са някои Ботеви произведения - и поетични, и публицистични. По-добре да не се знаят. Нищо, че по своето мислене Ботев изпреварва поколения. Ами Вапцаров, Гео Милев?.. Те, видите ли, били заблудени...

Не спират опитите ореолът на тези светли личности, жертвали живота си в името на свободата през различни периоди от нашата история, да бъде ако не отречен, то поне помрачен. 

Неотдавна в. ДУМА първи писа за излязлата на арабски книга със стихотворения на Вапцаров. Преводач е Мохамед Валид Грин, професор в Алжирския институт по превод. Грин сподели, че от години се интересува от творчеството на големия български поет и че е впечатлен от стиховете, но и от живота му на революционер и борец срещу фашизма. Литературен факт, заслужаващ уважение. 

Почти по същото време у нас излезе поредният пасквил срещу Никола Вапцаров и разстреляните с него видни антифашисти. Поредният разстрел. "Оловна тишина" на Ивайла Бакалова се вписва в опитите на днешната неолиберална критика да извади революционното жило от нашата култура от първата половина на двадесети век, и понеже не може да бъде отречена, то поне да бъде приспособена към ценностната система на новия ред. Книгата е своеобразно продължение на псевдодокументалния филм "Пет разказа за един разстрел", на който Бакалова е сценарист. И тук виждаме целенасоченото преиначаване на живота на Вапцаров чрез неточности и тенденциозно представяне на полуфакти, четене на документи, както дяволът чете евангелието. Под ударите попадат не само Вапцаров, но и онези светли идеалисти, които се посветиха на антифашистката борба. 

Защото много хора на думи искат свободата, но малцина са тези, които излизат да се борят за нея. И поне на втори юни следва да се замислим за това и да склоним глава в мълчание за всички, загинали за свободата. 

Те не са очаквали нищо в замяна на своя подвиг, освен признанието на нас, следващите поколения. 

А българската свобода е немислима както без Ботев, така и без Вапцаров. 

Мая Вапцарова, кинорежисьор, поет, прозаик: "Всеки може да пише, каквото пожелае, за историята и за хората, както и за големите поети, стига да има морал и етика. Патриотите са длъжни да защитават честта на страната си дори тогава, когато правителството греши. Но не е хуманно да боядисваш кървавите страници на разстреляните в жълто и да караш хората да ги четат. Това е гадост и кощунство."