Разсекретеното началство

Леонид Радзиховски

62-ма чиновници от администрацията. Доходите им (заедно с тези на съпругите/съпрузите) се разпределят по следния начин: над 1 млн. долара (всички цифри са в долари (1$ = 28 руб.) годишно - 5 души (8%), шапмионът сред тях е пълномощният представител на президента в Северокавказкия федерален окръг и вицепремиер Александър Хлопонин. Тук обаче всичко е ясно - дълги години той се е занимавал с бизнес, бил е съдружник на Михаил Прохоров и генерален директор на "Норилски никел". По-малко от 100 000 годишно (малко по-малко, трябва да се уточни) - 4 души, сред които, между другото, е съветникът на президента, бившият президент на Ингушетия генерал Мурат Зязиков. По-голямата част от семействата на чиновниците от категория "А" са с доходи от 100 000 до 1 милион годишно.
27 членове на правителството. Тук народът е по-дебеличък: по-малко от 100 000 няма нито едно семейство, 5 семейства (в това число същият Хлопонин) са с над 1 милион. Накрая, най-много от всички е получило семейството на първия вицепремиер Игор Шувалов - над 10 млн. годишен доход - много години преди да влезе в Белия дом той се е занимавал с бизнес.
Колко точни са тези сведения? Бившият икономически министър Евгений Ясин, който няма как да бъде определен като привърженик на сегашната власт, казва, че общата картина горе-долу отговаря на реалността (с "някои отделни изключения"). Но това са "белите", прозрачните, легалните доходи. Щом експертите (не само Ясин) са прави и картината "общо взето е адекватна", значи поне във висшите етажи на властта, в "главата на рибата" КОРУПЦИЯ НА ПРАКТИКА НЯМА. Или поне тя няма как да бъде хваната, да се отдели от законната търговска дейност! Обеществото ни толкова е УБЕДЕНО в обратното, че дори е страшно да се подложи тази аксиома на съмнение. Въпреки това нещата стоят именно така.
Разбира се, декларациите далеч не са пълни. Например декларирани са доходите на "бизнес половинките" - съпруги/съпрузи, но ги няма доходите на порасналите деца. За пропуските в декларациите може още много да се говори, но нека зададем един по-общ въпрос. Да приемем, че в тях е пълната истина. Какъв е изводът от това? Ясно е, че семействата на нашите чиновници като правило имат доходи от 100 000 до 1 млн., а 10-20% - над милион. Е, какво пък - това приблизително отговаря на семейните доходи на колегите им в САЩ (членовете на Конгреса и висшите чиновници). В ЕС доходите на политиците и чиновниците са значително по-малки.
Но пък доходите на "подопечното население" се различават от Русия съществено. В САЩ доходи от над 100 000 годишно получават над 20% от семействата, над 1 млн. - близо 0,5 на сто. При нас според официалните данни на Росстат през 2010-а доходи от близо 1000 месечно са имало близо 20% от населението. Това означава, че по-малко от 20% от семействата са имали доходи от 3-4 хил. месечно, т. е. близо 40-50 хил. годишно. А нататък кривата тръгва рязко надолу: доходи от над 100 000 получават не повече от 5-7% от семействата. Колкото до доходите от над 1 млн., то тук цифрата е нищожна - около 0,1% от общия брой на семействата. Съответно във висшите етажи на властта те са представени стотици пъти по-често, отколкото при населението. Но има ли в това нещо "лошо"?
Бедността не е порок. А богатството (разбира се, ако е "бяло") порок ли е?
"Ефективността на мениджъра" зависи от опита, енергията, харизмата, волята, ума и т. н. - а нима тези качества намаляват пропорционално на богатството? Обратното, съществува мнение, че богатството зависи от тези качества и е косвен признак на ум: "Щом си толкова умен, защо си толкова беден?"
Казано иначе - доходите на бизнесмена са функция на неговата ефективност.
Но когато говорим за политик, за управление на държава, тук нещата са малко по-различни.
Първо, личните доходи на политика (чиновника) са слабо свързани с доходите на страната, често най-богатите управници са в най-бедните държави. Именно затова и страните са бедни... Второ, "акционери на страната" са всички нейни граждани - и тук е много важно доверието. Разбира се, не е факт, че бедните хора имат повече доверие в бедните (още повече че бедността във властта е бързопреходно състояние). Но има истина и в това, че "ситият на гладния не вярва". Не вярва, но управлява...
Вечният проблем на страната ни е отчуждаването на народа от управляващата бюрокрация. 99% от времето - апатична покорност, а какво става след това, сме чели в учебниците и на улиците сме виждали...
И разликата в доходите, в начина на живот, може би е не главната, но най-простата и нагледна причина за недоверието, недоброжелателното, глухо отчуждаване. Ленин е обичал да повтаря, че в Русия има две Русии - върхове-низини, а свързваща среда няма. Страната на експлоататорите срещу страната на експлоатираните. Те нямат общи национални интереси - съществуват само класови антагонистични интереси.
Има ли начин ако не да са засипе ровът между елита и "народа", то поне да се намери мост през този ров? Опитът на ХХ век в демократичните страни показва, че трябва не да се удря елитът, а да се провежда политика на целенасочено "отглеждане" на средна класа. И да се поощрява в елита начин на живот и потребление, аналогичен на този на средната класа (както в повече страни от ЕС). Така се премахва остротата на противоречията в обществото - между върховете и низините му. Сигурният начин за това е регулярната сменяемост на властта. Това е един от начините за самосъхранението на елита - с цената на самоограничението.