Разписанието

Точният изстрел е баналност в лова. До него се стига обаче през натрупан опит и познания за навиците, леговищата, вървищата, местата за водопой на животните.
Следващата история намирисва на бракониерство. Но носи всички белези на гения на българския селски ловец - често смазан от немотия, но ненадминат по оригинални хрумвания. Разказа ми я Игнат Лулов от Панагюрище.
Било е през първите години на демокрацията. Лятото Игнат останал без работа. Месото изчезнало от магазините. Грабнал той пушката - и хайде в гората. Денонощно. Рекъл си: "Щом държавата бракониерства със семейството ми, и аз така".
В затънтено дере открил калище на глигани. Вардил край него безуспешно няколко нощи. През следващите дни всяка сутрин откривал пресни следи. Любимият гьол на глиганите се намирал в долчинка. Явно го надушвали, когато се навъртал наоколо. Решил Игнат да ги надхитри. Замислил се, че ако знае откъде идват, в колко часа и накъде тръгват, лесно ще направи вардата на подходящо място. Купил четири евтини будилника, от китайските. Привечер ги залепил с тиксо на различни дървета около тинята, в която обичали да се въргалят дивите прасета. Взел четири корди, дълги по десетина метра. Единият край на всяка корда вързал за дърво, а другия - за батерията на часовник. Получил се правоъгълник с център калището. Кордите били опънати на височина четиридесет сантиметра. Минава прасето, закача я, батерията на часовника пада и фиксира точния час.
Изобретението проработва. На сутринта Игнат установява посоката, от която са влезнали в 21,35 часа и направлението, в което са се оттеглили в 22,53. За да е сигурен, повтаря експеримента. Става ясно, че животните се движат като по часовник. С такова "разписание" слуката просто няма как да се размине...