Разминаване
/ брой: 187
На всички е ясно, че българското земеделие не e същото като преди Промените. И след като бе напълно унищожено, за да се вдигне на крака, трябва време и умно инвестиране на средства от държавата. За тези, които имаха пари, беше лесно да получат евросредства, но на останалата част от земеделците и животновъдите душата им излиза, за да си връщат кредитите. Ако не фалират, както се случи с мнозина от тях. Правителството на Бойко Борисов обяви този отрасъл за приоритет в българската икономика. Какво обаче е приоритет и какво включва разбирането на земеделския министър за това що е земеделие?
Например вчера Мирослав Найденов отново се появи в телевизора (а той много обича да е там), за да се похвали колко и какви проверки са направили ветеринарните инспектори за храни с изтекъл срок и какви огромни глоби ще бъдат въведени. Не че това е лошо. Напротив, но негодни хранителни продукти могат да бъдат открити в почти всеки магазин. Сякаш досега ветеринарите не са ходели по проверки? Иначе на Найденов това много му приляга, защото той самият е ветеринарен доктор.
За да разберем що за министър е Найденов, е необходимо да се направи едно разграничение. Комай на министъра убягва що е то реално земеделие и какво е търговията с вносни хранителни продукти например. Той истинското земеделие не го забелязва. Защо, след като сте обявили за приоритет земеделието, господин министре? Не трябва ли да обърнете поглед именно към него? Но вие май забравихте за кравите и овцете, освен когато трябваше хиляди от тях да минат под ножа заради шапа.
Гастролът на поста министър за Найденов основно е свързан с пиар прояви - реклама на нов стандарт за кюфтета, кебапчета, сирене, кашкавал, кисело мляко, хляб, лютеница и т.н. Неща препоръчителни, а не задължителни. Все пак той си общува и с производителите. Ето как. Наскоро размаха пръст на зеленчукопроизводителите, защото се вдигнаха срещу ниските изкупни цени на родната продукция за сметка на вносните стоки, които на всичкото отгоре се субсидират. Вместо да ги подкрепи заради трудните условия, в които се борят, той ги прати да работят в чужбина, след като там условията са по-добри. Не по-различно е отношението към хората, които произвеждат зърното ни за хляба. Те отдавна чакат парите си от акциза за горивата и дори са в стачна готовност. Това обаче не трогва министъра - може би, защото вече е ясно, че пшеница за хляба тази година има.
Отдавна е ясно, че съществува опасност около 50 хиляди ферми да бъдат затворени в края на годината, защото не могат да покрият хигиенните евроизисквания. Министърът обаче продължава да твърди, че възможност има, стига да спечелят европроект. Това обаче не е така, защото повече от тези фермери са бедни и няма откъде за хляба на децата си да вземат. Подобна е и политиката по отношение на тютюнопроизводството, където хиляди ще останат без поминък, защото така ни е наредил ЕС. Земеделският министър и земеделието у нас втора година все се разминават.